Решение № 9 от 04.02.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. гр.Велинград, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255210200252 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на А. И. Х., с ЕГН **********, с адрес – град Велинград, ул. *********** № 20а, чрез адв. А. против Наказателно постановление № 24-0367-001073/09.10.2024 г. на н-к група в РУ –

Велинград при ОДМВР – град Пазарджик, с което на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и допуснати съществени процесуални нарушения и се моли да бъде отменено. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата редовно призован не изпраща представител.

Изпраща писмено становище, с което иска НП да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 12.08.2025 г., а жалбата е подадена на 21.08.2025 г.

При преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Н а 09.06.2024 г. около 14:31 часа в гр. Велинград, на улица „***********, полицейските служители К. С. и А. Д. спряли за проверка, лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег. № ***********, управляван от 1 лицето А. И. Х.. Установили, че табелата с предния регистрационен номер не е поставена на определените за това места, като същата е била поставена зад предното панорамно стъкло, на таблото на МПС-то-нарушение на чл. 140, ал.

1, пр. 3 ЗДвП. Предната броня липсвала, тъй като следвало да бъде отремонтирана от свидетеля С..

Във връзка с констатираното мл. автоконтрольор К. С. съставил АУАН Серия GA № 1326756/09.06.2024 г..

Въз основа на така съставения АУАН, на 09.10.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстовка се установява от показанията на разпитаните свидетели- полицейските служители- К. С. и А. Д., Е.Ю. Х.а и А.Р. С.. Показанията на разпитаните свидетели, са логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра, като не се установяват противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

В подкрепа на показанията на свидетелите са и представените и приети от съда писмени доказателства, а именно: административно наказателната преписка – АУАН сер. GA № 1326756 09.06.2024 г., Справка за нарушител / водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:

При издаване на атакуваното НП не са допуснати процесуални нарушения, тъй като то е издадено от компетентен орган, в срока п о чл. 34 от ЗАНН и съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН.

В обстоятелствената част на НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на жалбоподателя нарушение /управлявал МПС, като табелата с предния регистрационен номер не е поставена на определениет за това места /, посочени са обстоятелствата при които то е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.

175, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. В случая съдът намира, че правилно АНО е констатирал наличието на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

По делото не е спорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, н а ко е т о табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

2

Отделно от това, фактът на извършеното от страна на жалбоподателя нарушение се установява по категоричен начин и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При това положение правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на санкционираното лице по придвижване по пътищата, отворени за обществено ползване, с процесното МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определени вредоносни последици в причинна връзка с деянието. От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл, доколкото деецът е знаел, че табелата на МПС-то не е поставена на определеното за това място и въпреки това го е управлявал.

Съдът счита, че не представлява съществено процесуално нарушение това, че в НП административно-наказващият орган е посочил, че виновно нарушена е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, без да посочи коя точно хипотеза от правната норма. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ Действително в ал. 1 на чл. 140 ЗДвП се съдържат няколко отделни хипотези, но водещото в случая е коректното изписване на нарушението, чрез конкретните осъществени факти, срещу които жалбоподателят е могъл да се брани. За него не е имало никакво съмнение, че е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това, че управлява МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места.

Възражението на жалбоподателя относно т о в а дали нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира за неоснователно.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена 3 опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид. В случая фактите по делото не обосновават извод, че е налице маловажен случай – видно от справката за нарушител/водач ( л . 7) жалбоподателят е придобил СУМПС на 18.01.2024 г., като след 09.06.2024 г. вече е имал и други констатирани административни нарушения, едното от които е напълно идентично с настоящото. Тези данни, съпоставени на обстоятелството, че нарушението н е е извършено за първи път, обосновават горния извод на съда за липса на маловажност на случая.

При определяне размера на наказанията глоба и лишаване от правоуправление по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание. Двете наказания са определени на минимума от 1 месец едното и малко над минимума в размер от 100 лева , с което целите на наказанието визирани в чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.

Предвид всичко, изложено дотук, обжалваното НП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 3 АПК.

Съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че са проведени две открити съдебно заседания, на които процесуалният представител на ответника не е присъствал, счита че следва да се присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно 80,00 евро, които да бъдат заплатени в полза на ОДМВР Пазарджик.

По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-0367001073/09.10.2024 г. на н-к група в РУ – Велинград при ОДМВР – град Пазарджик, с което на А. И. Х., с ЕГН **********, с адрес – град Велинград, ул. *********** № 20а, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА А. И. Х., с ЕГН **********, с адрес – град Велинград, ул.

*********** № 20а, да заплати на ОДМВР Пазарджик разноски в размер на 80,00 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административния съд Пазарджик по реда на Глава дванадесета от АПК.

4

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5