Решение № 20958 от 19.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20958 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110143414 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 03.08.2023 г. от З. М. С., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита на молителката срещу съпруга на молителката – М. К. С., ЕГН **********, при твърдения да извършени от него актове на домашно насилие на 18.07.2023г., 20.07.2023 г. и 23.07.2023 г., изразяващи се в отправяне на заплахи за живота на молителката. В съдебно заседание молителката поддържа молбата.

Ответникът, редовно призован се явява лично в първото по делото съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на молбата.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

1

По делото се установява, че страните са съпрузи /л. 8 от делото/,като това обстоятелство е отделено от съда и за безспорно с доклада по делото, предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.

По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно са описани процесните актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, като е посочено и авторството на същите, включително и последиците за молителката. В случая на актовете на домашно насилие са присъствали очевидци поради което представената по делото декларация не разполага с придадената съгласно чл. 13 от ЗЗДН доказателствана стойност, тъй като тя би разполага с такава само ако по делото няма други доказателства. Предвид това в тежест на молителката в хода на производството при пълно и главно доказване е да установи твърдените актове на домашно насилие по време място и начин на извършване.

По делото са събрани гласни доказателствени средства и са разпитани свидетелите К. М.

С., И. Ю. Т., Д. И. Стоянович, на страната на молителката, както и свидетелите А. Р. Р., Ивайла Антонова Славова на страната на ответника.

От показанията на свидетеля К. М. С., баща на ответника, чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК се установява, че началото на юли месец 7 или 8 юли ответника и негов син в разговор на които са присъствали само свидетеля и сина му, последния е заявил, че смисъла на живота му е да ликвидира З., него и всички, както и че ще ги избие и излежи.

Ще ликвидира Жена си защото не е съгласно с неговата употреба на наркотици, както и че ще ликвидира свидетеля, защото и помага. Свидетеля заявява, че всички конфликти и проблеми идват от това, че сина му употребява наркотици. Сочи, че е установил последните 5/6 години, че проблемите на сина му с наркотиците са сериозни, тъй като той не осъзнава, че има проблем и отказва да се лекува.Свидетеля разказва и за друг случай през август миналата година, за които се води друго дело, когато сина му е отправил пряка заплаха срещу живота на молителката с нож, при която сина му се е обадил по телефона му е казал, че отива да заколи З. и че ще я лежи от което той и съпругата му много се притеснили.

От разпита на свидетелката И. Ю. Т. се установява, че отношенията между страните са изключително изнервени, като ответника проявявал агресивно поведения спрямо молителката, като и звънял непрекъснато по телефона пращал й съобщения. Твърди да е присъствала на случай на 20.07.2023 г., когато пристигайки пред заведение „Локал“, находящо се в гр. София, ул. „Шести септември“ свидетелката останало пред заведението да говори по телефона. Сочи и че ответника М. С. е бил там и без повод започнал да споделя с нея по агресивен начин, как иска да унищожи З., обиждал я с думите „ Пернишки парцал“, „Боклук“ и други. Свидетелката твърди, че там била и самата З., като свидетелката споделя, че според нея ответника е бил употребил наркотични вещества. Твърди, че е виждала ответника да употребява наркотични вещества от което ставал агресивен и почвал да 2 трепери.

От показанията на свидетеля Д. И. Стоянович, се установява, че страните са във влошени отношения от последната една година, изразяваща се в разменени думи, заплахи и и неадекватно поведение от страна на ответника М. към молителката З.. Твърди, че много пъти е ставал свидетел на такова поведение от страна на ответника, като последния е бил на 23.07.2023г., неделя когато свидетелят и съпругата се прибрали от Варвара и отишли на ресторант „Мейд ин блу“ в гр. София, находящ се на ул. „Юрий Венелин“, когато спонтанно се видели със З., М. и брата на З.. Сочи, че дето на страните също е присъствало на вечерята.

Сочи, че като цяло цялата обстановка по време на вечерята била изнервена и ответника бил по- изнервен от обичайно, започнал да крещи и вика на З. по време на вечерята, че ще я унищожи че ще я утрепе. Твърди, че не знае причината поради която М. е крещял на З. тези неща просто е чул конкретното обръщение към нея. Сочи, че след вечерята страните са си тръгнали заедно по посока техния дом , а те са ги изпратили до едно конкретно място след което те са се прибрали.

От показанията на свидетеля А. Р. Р., които е работил в фирма на страните и е менажирал техен магазин. Твърди, че знае, че отношенията им се развалят, за което молителката му е разказвала, но сочи, че не е присъствал на конфликт между страните. Разказва, че на 17.07.23г. се е прибрал от море на което е бил с ответника и на 18.07.23г. е бил първия му работен ден, като около 10:30 часа е отишъл на работа, а след това е дошла З., която го е разпитвала как са изкарали на морето. Сочи, че по - късно е дошъл и М., тъй като са имали среща с клиент.

Свидетелката И. А. С.при разпита си споделя, че познава страните от пет години покрай работата на своя приятел Антоан, като сочи, че отношенията им са по- скоро приятелски, както и че не е знаела, че страните имат влошени отношения до момента в които е разбрала за настоящото дело. Разказва, че на 20.07.2023г. около 19:00 часа са имали резервация за ресторант „Банкович“, където заедно с М. и приятели са вечеряли, като вечерята е продължила до 22:30 часа, след което са се преместили в бар „Локал“ където са продължили вечерта. Твърди, че не е виждала З. цялата вечер.

От показанията на свидетеля С. С. С. се установява, че на 20.07.2023г. към 22:00 часа е паркирал пред дома на страните, за да върне портфейл с кредитни карти на ответника, които той си е забравил при обща тяхна почивка в гр. Девин и от която са се прибрали същия ден. Свидетеля сочи, че страните са били на вечеря и ги е изчакал пред дома им. Когато са се прибрали ответника и молителката са спрели от другата страна на бул.

Янко Сакъзов и свидетелят не е имало как да чуе дали между тях има разменени реплики, но сочи че страните са се качили в къщи, след което М. е слязъл, за да си вземе документите.

Свидетелят твърди, че отношенията между страните са влошени, но до преди месеци всички(визирайки и разпитаните по делото свидетели) са били едно голямо семейство.

Показанията на разпитаните по делото свидетели не съдържат вътрешни противоречия и съдът ги кредитира като обективни и последователни, логични и безпротиворечиви както сами по себе си, така и с останалия по делото събран доказателствена материал, с 3 изключение на показанията на св. И. С. Показанията на свидетелката съдът не кредитира и не цени при изводите си по същество, тъй като същите противоречат на другите гласни доказателства, а именно и най съществено на изложеното от св. С., а и на изложеното от свидетелката Тодорова.

От показанията на свидетелите се установява, че са налице влошени отношения между страните. От показанията на първата група свидетели, тези на молителката, се установява, че влошените отношения на страните са в следствие на агресивното поведение на ответника, докато втората група свидетели съобщават само, че отношенията на страните са се влошили през последните месеци, но твърдят че не са ставали свидетели на конфликти ситуации между тях.

Следва да се посочи, че от съвкупния анализ на гласните доказтелствени средства акта на домашно насилие, които се твърди в молбата и който е описан и в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН да е извършен на 18.07.2023г. не се установя по безспорен начин по време, място и начин на извършване, в каквато връзка са указанията на съда и е разпределената доказателствена тежест за всяка една от страните. От показанията на разпитания по делото свидетел К. С., които е баща на ответника се установява, че отправените от ответника заплахи, че смисъла на живота му е да ликвидира молителката са в разговор между него и свидетеля на които не е присъствала молителката, както и че това се е случило началото на юли месец, 7 или 8 юли според свидетеля, а не както се твърди в сезиращата съда молба на 18.07.2023г. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Р., които твърди, че на дата 18.07.2023г. около 10:30 часа страните са били в магазина на страните в центъра на гр. София. Предвид това акта на домашно насилие е изцяло недоказан.

Съдът намира, за доказан по безспорен начин твърдения акт на домашно насилие на 20.07.2023 година, тъй като единствен свидетел очевидец на този акт на насилие е свидетелката Тодорова, която категорично заявява, че вечерта на 20.07.2023г. е била пред заведение Локал заедно със молителката и ответника, тъй като всички останали са били вътре в заведението, както и лично е възприела как ответника заплашва молителката.

Действително свидетелката не сочи в колко часа се е случило това, но изложеното от нея за развоя на събитията не се опровергава от изложеното от свидетеля С. С., които сочи, че към 22:00 часа е паркирал пред дома на страните и ги е изчакал да се приберат от вечеря. В тази връзка дискредитирани се явяват показанията на свидетелката Славова която сочи, че ответника от 19:00 часа е бил в ресторант „Банкович“ на вечеря на която и тя е присъствала и която вечеря била продължила до 22:30 часа когато всички се преместили в бар „Локал“, както и че молителката не е присъствала и тя не я е виждала цяла вечер. Изложеното от последната свидетелка категорично противоречи на показанията на свидетелите Тодорова и С. С.. По изложените съображения съдът намира за доказан твърдения акт на насилие на 20.07.2023г. пред бар „Локал“.

По отношение на акта на домашно насилие на 23.07.2024г. съдът цени показанията на свидетеля Стоянович като обективни, последователни и логични. От показанията на свидетеля по безпорен начин се установява, че страните са били на ресторан „Мейд ин блу“ 4 в гр. София на ул. „Юри Венелин“, като по време на вечерята докато свидетеля си говорел с брата на молителката ответника започнал да крещи на молителката „Ще те унищожа“ , „Ще те утрепам“. Това напълно съответства на изложеното в молбата за защита по време, място и начин на извършване. Предвид това и доколкото досежно този акт на домашно насилие не се установят други доказателства, които да опровергават изложеното, а и съдът няма осонвание да не даде вяра на свидетеля, поради което приема твърдения акт за доказан по безспорен начин.