Решение № 769 от 25.11.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Разград, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20223330100880 по описа за 2022 година

Искът е с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.

Депозирана е искова молба от И. К. З., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 5420лв, от които 3462.87 лева, за топлинна енергия за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., на адрес гр. Разград, ***************, сумата от 701.54 лева, представляваща общ сбор за мораторна лихва в/у главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.02.2015г. по ч. гр. д № 392/2015г. до окончателното плащане, сумата в размер на 83.29лв. разноски по заповедно производство, сторени по ч. гр. д № 392/2015г., сумата в размер на 402.90лв. представляваща съдебно деловодни разноски и адв. възнаграждение и 590лв., направени пред ОС-Варна разноски (всичко това посочено в издадения ИЛ № 10066/27.01.2017г.), поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Твърди,че „ Топлофикация - Разград “ ЕАД е подало на 27.03.2017г. молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ С. за събиране на суми по издаден Изп.лист от 27.01.2017г. от РС- Варна на основание Решение № 724/13.10.2016г., постановено по в.т.д. №1039/2016г. по описа на ОС-Варна и Решение 1310/04.04.2016г. по гр.д. № 10127/2015г. по описа на РСВарна, влязло в законна сила на 13.10.2016г., по Заповед № 555/25.02.2015г. по ч.гр.д № 392/2015г. на РС-Разград, влязла в сила на 13.10.2016 г., по която е образувано изп. дело № 210/2017г. на ЧСИ С..

В молбата за образуване е посочено, че взискателят възлага правомощия на основание чл.18 от ЗЧСИ, ЧСИ да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника в т.ч. цитирам „ да извършвате справки и изисквате необходимите документи, както и да 1 определяте способ за принудително изпълнение и да предприемете необходимите изпълнителни действия“.

След молбата, липсва акт на ЧСИ с които да е определен способ и да е бич осъществен такъв и към настоящия момент.

При възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител няма задължение служебно да извършва същински изпълнителни действия и не освобождава взискателя от задължението му да бъде активната страна в изпълнителното производство и да посочва конкретен способ за удовлетворяване на вземането си, включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В последните две хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено от него изпълнително действие, което съд.изпълнител не е направил, въпреки че е бил длъжен да го стори, или пък да обжалва отказа на извършване на действие на осн. чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на движение в процеса по принудително изпълнение.

Така, че и при възлагане по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ, намира приложение чл.433, ач. 1, т.8 от ГПК и настъпването на перемция не отпада.

От приложеното копие на изп.д. Ns 210/2017г. на ЧСИ С., се установява, че последното подготвително действие е възбрана в/у имуществото на длъжника, вписана на 11.04.2017 г. по инициатива на ЧСИ, без да е зататена от кредитора авансовата такса по т. 10 от ТзЧСИ както е посочено и в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 гр.София, 26.06.2015г.

Към датата на образуване на изп.д. длъжника не разполага с движимо имущество МПС което се установява от решение Ns 1959/31.12.2020г. по адм.д №1881/2020г. по описа на АС- Варна.

На 16.05.2017г. ЧСИ е присъединил друго вземане на същия кредитор, което към момента на присъединяването е било погасено по давност и това му действие се явява незаконосъобразно ( Решение №160 гр. Разград от 22.11.2021г. по в.гр.д. № 287/2021г. и решение № 379/21.07.2021г. по описа на РРС по гр.д. №348/2021г.) На 23.11.2018г. по молба на взискателя „Топлофикация - Разград“ ЕАД, изп.д. №210/2017г. на ЧСИ С. е изпратено при ЧСИ Л.С. с район на действие Окръжен съд Варна, като на 26.11.2018г. е преобразувано в изп.дело Ns 2373/2018г. по описа на ЧСИ Л.С..

До 11.04.2019г. вкл. по изп.д. № 2373/2018г. на ЧСИ Л.С. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Налице е бездействие на кредитор повече от две години от последното подготвително действие, извършено на 11.04.2017 г. и представляващо вписване на възбрана.

Вследствие на това бездействие на взискателя е възникнало основание за прекратяване на изпълнителното дело (перемпция) на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК и същото се прекратило по силата на закона, без да е необходимо за това постановление на съдебния 2 изпълнител, явяващо се с декларативно действие.

Всички действия по изпълнителното дело след 11.04.2019 г., когато е настъпило перемирането на делото се явяват нищожни, неправилни и незаконосъобразни, като се считат обезсилени по право.

След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното производство. Т.е да депозират жалби и/или издават постановления, присъединяват кредитори и/или извършват разпределение.

Тъй като вземанията на кредиторите „Топлофикация - Разград“ ЕАД по Изп.лист от 27.01.2017г. от РС-Разград на основание Решение №724/13.10.2017г. постановено по в.т.д №1039/2016г. по описа на ОС-Варна и Решение №l310/4.04.201бг. по гр.д. №10127/2015г. по описа на PC- Варна влязло в законна сила на 13.10.2016г. е недължимо поради настъпила перемция е и погасено по давност към момента на депозиране на исковата молба.Като начален момент, от който е започнала да тече давността посочва 31.03.17г./налагане на запор върху банкови сметки/, а краен момент-31.03.2022г. В условията на евентуалност като начален момент сочи и дата 17.04.2017г./вписана възбрана/,а краен-17.04.2022г.

Ответникът Топлофикация-Разград счита иска за допустим, но неоснователен.

В образуваното изп.производство № 210/2017г. по описа на ЧСИ Г.С. и в последствие преобразуваното в ИД № 2373/2018 г. по описа на ЧСИ Л.С. са предприемани действия от страна на взискателя - „Топлофикация-Разград" АД, с които се доказва наличието на активност и липсата на възможност за перемиране на правото на принудително изпълнение, видно и от приложените по делото доказателства от страна на ищеца по горецитираните изпълнителни производства.

Не е налице и настъпила погасителна давност за вземането по процесния изп.лист от 27.01.2017г., издаден на основание съдебно решение, за събиране на вземанията по който, са предприемани действия за принудително изпълнение на основание чл.116 б.„в" от ЗЗД. В допълнение на последното твърдение, следва да посоча, че е налице висящо в.гр.д. № 2293/2021 г. по описа на ОС- Варна, образувано по жалба от ищеца в настоящото производство срещу Постановление за разпределение от 19.05.2021 г. по ИД № 2373/2018г. на ЧСИ Л.С., по което изпълнително производство е включено и вземането на „Топлофикация - Разград" АД по процесния изп.лист. Това води и спиране на давността, от своя страна, на основание чл,115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД.

Считат, че не са налице елементите на фактическия състав на прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като в хода на делото са извършвани периодични изпълнителни действия, предотвратяващи настъпването на т. нар. „перемпция" спрямо изп.дело № 210/2017 г. по описа на ЧСИ Г.С..

Законодателят приема, че, докато с действията си по възлагане извършването на изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител взискателят поддържа висящността на изпълнителното производство, то той претендира събирането на вземането, 3 за което е образувано изпълнителното производство, т.е. налице е негово активно поведение, което прави възможно прилагането на изпълнителни способи спрямо длъжника.

Първото валидно извършено изпълнително действие по горепосоченото изпълнително производство по смисъла на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д.

№2/2013 год. на ОСГТК е обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело от 27.03.2017г., с която на основание чл.18 от ЗЧСИ е поискано проучване имущественото състояние на длъжника и определянето на способ за принудително изпълнение и предприемането на необходимите изпълнителни действия. Това е видно и от приложеното към исковата молба доказателство като част от досието по изпълнителното производство Постановление за образуване на изпълнително дело и присъждане на разноски от 27.03.2017 г. на ЧСИ Г.С.. В последното са посочени изрично изпълнителните действия и способи, които следва да бъдат извършени в хода на образуваното изп.дело. От доказателствения материал, приложен по настоящото производство, и по-конкретно от страници 17 - 22, /при липсваща страница 19/, са очевадни и реално предприетите действия от съдебния изпълнител като искане за издаване на документ от НАП и издадените справки от НАП за наличие на движима собственост, трудови договори, данни за осигуряване на лицето.

Направена е и справка за наличните банкови сметки на длъжника (л. 24). След всички предприети в хода на изпълнителното производство изпълнителни способи и действия и в последствие като изпращане на съобщения за налагане на запор на банкови сметки, на трудови възнаграждения, уведомление за наложен запор на МПС до ОД на МВР Варна пътна полиция, искане препис от вписани актове до Службата по вписванията и т.н. с отбелязвания от ЧСИ Г.С. върху тях за налагане на съответните изпълнителни способи, съгласно твърдението на ищеца, последното подготвително действие е възбрана върху имуществото му, вписана на 11.04.2017г.

Неоснователно и несъстоятелно е твърдението на ищеца за вписване на възбраната без заплащане на авансова такса съгласно т.10 от ЗЧСИ от страна на дружеството. За всички предприети действия съдебният изпълнител издава сметка - оригинал и фактура - оригинал за заплатените такси от задължените за това лица, видно от приложените по делото документи на стр.50-51, а именно сметка № 0000005763 - Оригинал и Фактура № 0000004332 - Оригинал, издадени до „Топлофикация - Разград" АД, от които ясно и категорично може да се направи извод за заплатената такса, посочена на втора позиция: т. 10 - Искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана, в размер на 15лв.

Видно и от приложените Мотиви от ЧСИ Г.С. по жалба с вх. № 8706 от 01.06.2017г. от ищеца по ИД № 210/2017г. срещу Постановление № 7533/22.05.2017г., с които е мотивирано отхвърлянето на жалбата като неоснователна, предвид описаните в тях извършени действия срещу лицето по делото срещу заплатени всички дължими такси и разноски по закон и наличието на издадените сметки и фактури за тях.

Не отговаря на действителното фактическо положение твърдението на ищеца за липса на движимо имущество към датата на образуване на ИД. От страници 20 и 28 от доказателствения материал, приложен от ищеца, може да се направи категоричното 4 заключение за наличните движими вещи и предприетите действия за налагане на запор върху същите. Получено е от съдебния изпълнител и съобщение от Началник на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, че налагането на запор на 3бр. МПС е регистрирано в АИС - КАТ на 05.04.2017 г. (стр.74).

На 25.04.2017г. от ЧСИ Г.С. до ЧСИ Д.З.П.-Я. е изпратено искане за връчване по делегация на покана за доброволно изпълнение с изх. № 6215/25.04.2017 г. с приложено копие на изпълнителен лист от 27.01.2017 г. до длъжника И. З. по ИД № 210/2017г. (стр.58).

Повторна покана за доброволно изпълнение е изпратена до пълномощника на длъжника адв. Весела Блажева, ведно с Постановление за размера на дълга от 22.05.2017 г. и сметка и фактура за платена такса по ТТРЗЧСИ (стр.85-86). На 20.12.2017 г., след това и на 13.09.2018 г., от ЧСИ Г.С. са подавани искания за издаване на документ до ТД на НАПгр.Варна, в отговор на които са издавани удостоверения за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки срещу ищеца. От тях е видно наличието и на други задължения, вкл. и публични такива, както и на наложени обезпечителни мерки, а именно запор на МПС.