Акт от 04.10.2021, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 505

04.10.2021 г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Валентина

Радева-Ранчева като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №649 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.А., гражданка на М., с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец в гр.Х., и посочен по делото адрес: ***, срещу Решение №1619/07.06.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Оспорващата твърди, че обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на съпруга ѝ Р. Е. М. А., ЛНЧ: **********, гражданин на Сирия.

Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че между оспорващата и съпруга ѝ нямало доказана дълготрайна и стабилна връзка по смисъла на §1, т.3, б.„б“ от ЗУБ, макар че безпротиворечиво и двамата заявили, че имат отношения от началото на 2020 г., а от 25.02.2020 г. и сключен брак в Р.Турция. Административният орган не бил съобразил, че лице, поискало международна закрила от Турция, получавало единствено карта с валидност една година, с която можело да установява самоличността си и да има достъп до някои социални услуги, но тази форма на пребиваване не му позволявала съгласно турското законодателство да работи законно. Поради това оспорващата считала, че Турция формално не отговаряла на изискването, визирано в §1, т.9, б.„г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, защото фактически съпругът ѝ не можел да упражнява тези си права, поради политиката на тази държава към сирийските бежанци. Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ относно закрилата на бежанците. Турция не отговаряла реално на това изискване, визирано в §1, т.9, б.„б“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, защото принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на Сирия, където преди това живеели сирийски кюрди. Сочи, че на електронната страница на Дойче веле била публикувана статия със заглавие „Какво стои зад плана на Турция за „презаселване“ на бежанци?“ и цитира част от съдържанието на същата: „Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е готов да изпрати обратно в страната част от 3,6-те милиона сирийски бежанци, които се намират в момента в Турция. Ердоган възнамерява да върне поне 1 милион от тях в така наречената „зона за сигурност“ – областта, над която Турция получи контрол чрез военната операция „Извор на мира“. Турските власти обаче настояват, че изпращането им обратно на сирийска територия ще става само доброволно. Доклад на неправителствената организация Амнести Интернешънъл наскоро отправи критики към Турция за това, че е принудила сирийски бежанци да напуснат страната. Турското правителство категорично отхвърли тези твърдения…“ Сочи се, че тази информация съвпадала с текста на приетата през 2021 година Резолюция на Европейския парламент относно конфликта в Сирия – 10 години след въстанието (2021/2576(RSP)): „….36. припомня на всички държави-членки на ЕС, че Сирия не е сигурна страна за обратно връщане; счита, че всяко връщане следва да бъде безопасно, доброволно, достойно и информирано, в съответствие с заявената позиция на ЕС; призовава всички държави-членки на ЕС, да се въздържат от промени в националните политики, целящи лишаване на определени категории сирийци от техния защитен статут и да обърнат тенденцията към такива промени, ако вече са прилагали подобни политики; настоятелно призовава Ливан, Турция и всички държави в региона временно да преустановят депортирането на сирийци обратно в Сирия против волята им;…“. От изложеното можело да се направи обоснования извод, че спрямо сирийските бежанци в Турция и в частност съпруга на чужденката, не съществувала защита от принудително връщане на територията на Сирия.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът,

Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез СДНВЧ Любимец, към Дирекция „Миграция“ МВР под вх.№105450-1591/24.08.2020 г. (с имена Д. А.) и молба, подадена чрез РПЦ

– гр.Харманли към ДАБ под вх.№729/26.08.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-15745/26.08.2020 г., А.А., гражданка на М., е поискала закрила от Република България.

Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП- 15745/26.08.2020 г. като А.А., гражданин на М., родена на *** г. в М., ***, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, професия – *, с * образование, омъжена, без документи за самоличност, други документи – фотокопие на копия, върнати след регистрация. В Регистрационния лист са посочени данните за съпруга на чужденката – Р. Е. М. А., роден на *** г., с местонахождение РПЦ – Харманли, а в приложение към Регистрационния лист са посочени данни относно семейството на чужденката: баща, майка, трима братя, намиращи се към момента в М..

С Писмо рег.№УП-15745/27.08.2020 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от А.А. молба за закрила. В писмо с рег.№М-5776/14.09.2020 г. (рег.№УП- 15745/18.09.2020 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-15745/28.08.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А.А., ЛНЧ **********.

В хода на интервюто чужденката заявила, че не използвала други имена.

Използвала италиански документ лична карта, която била фалшива с други имена. На въпроса кога използвала този документ отговорила, че сега, на Видин, когато влезли в България, се опитали да напуснат нелегално страната на път за Румъния.

Този документ съпругът ѝ се сдобил с него, за да могат да стигнат до Европа, понеже не им давали виза. Нямала роднини в държава-членка на ЕС. Когато тръгнали от Любимец попитали за документите си, а те им казали, че ще ги изпратят.

Взели ѝ паспорта в Любимец и личната ѝ карта. Заявила, че напуснала легално М. на 14.01.2020 г. с паспорт, със самолет от летище Казабланка до Турция, Истанбул. Когато напуснала М. била със сестра си, която се намирала тук в лагера. Относно това, че на регистрационния лист не било записано, че има сестра, пояснила, че майката на Нухаила я оставила в тяхното семейство, когато била на година и половина и от тогава родителите на чужденката се грижели за нея. Израснали заедно и били като сестри. Дошла в България през месец май 2020 г., нелегално. Качила се в товарен влак със сестра си и мъжа си. Посрещнал ги един трафикант, при когото били два дни в една необитаема къща. После ги закарал до София с кола. Около месец били в София. После с такси стигнали до Видин. Целта им била да стигнат до Румъния. Когато напускала М., не мислила да идва в Европа. Напуснала М., за да отиде в Турция и да работи. На Видин ги задържали властите, изпратили ги в затвора, където били месец и една седмица. Преди да напусне М., живяла в родното си с.С. А.. Причината, поради която напуснала страната си, била лична – да работи в Турция. Нямало друга причина да напусне страната си.

Съпругът ѝ се казвал Р. Е. М. А., роден бил на *** г. в Сирия, в гр.Дамаск.

Оженили се на 25.02.2020 г. в Истанбул с официален брак пред турските институции и религиозен брак. Имали документи, издадени в Турция за брака, но по време на пътуването с товарния влак, когато скачали от него, изгубили част от багажа си. Там били документите, но предвидили да им ги изпратят от Истанбул и заявила, че ще ги представят. Съпругът ѝ казал, че ще им ги издадат отново. Сключили религиозния брак със съпруга си в джамия, но не знаела как се казва джамията. Не била ходила в Сирия. Не познавала лично родителите на съпруга си, но се чували по телефона. Бащата на съпруга ѝ починал, но с майка му разговаряла. Заявила, че не би се завърнала в държавата си по произход, нямало как съпругът ѝ да е тук, а тя да е в М.. Вече нямало как двамата със съпруга си да заминат за М., защото подали молба за закрила тук.

Може би ако вземел тук документи, след това да пътуват заедно. Доброволно подписала молбата за закрила, тъй като другите варианти не били изгодни за тях.

Не знаела какви са другите варианти, мъжът ѝ знаел и той казал, че е по-добре да подадат молба за закрила. Интервюираната декларирала, че не е била арестувана (освен когато били задържани в България) или осъждана в държавата си по произход или в друга държава, нямала проблеми заради етническата си принадлежност – арабка, нямала проблеми заради изповядваната от нея религия – *, не била членувала в политическа партия или организация, във въоръжена групировка. Отрича към нея лично да е имало отправена заплаха или да е било оказвано насилие.

Под рег.№УП-15745/03.12.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата следващо интервю с А.А..

Чужденката заявила, че се запознали с Рашид през януари тази година – 2020 г., в Истанбул, в кв.„Алфатех“ – за пръв път се видели там. Живеела в кв.„Таксим“.

Търсила си работа и един неин познат ѝ казал, че ще отидат в кв.„Алфатех“, където той имал познат и щял да им помогне – на нея и сестра ѝ. Отишла в кв.„Алфатех“ с този свой приятел и доведената си сестра, мисли, че било около 20.01.2020 г. Срещата им била в едно кафе, но не помнела как се казва. Този човек, който я запознал с Рашид, бил сириец и познавал мъжа ѝ. Запознали се с Рашид и той казал, че ще ги има предвид със сестра ѝ и ще им търси работа. Намерил им работа в магазин, където продавали козметика – и на нея, и на сестра ѝ, като продавачки. Със сестра ѝ започнали работа или на 26 или на 28 януари. Пристигнала в Турция на 14.01.2020 г. Магазинът се намирал в кв.„Таксим“, на ул.„Алистеклал“. Започнали работа. Не знаела турски. Магазинът бил посещаван предимно от туристи арабско говорящи, от арабския залив. След 15 дни той я заговорил, че желае да се омъжи за нея.

Излизали няколко пъти. За тези 15 дни всеки ден идвал, тъй като работното време на магазина било до 2 часа вечерта. Рашид работел като майстор на климатици.

Поискала да си помисли и той ѝ дал време. После се съгласила. Оженили се на 25.02.2020 г. Първоначално религиозен брак в джамия, която се намирала в кв.„Алфатех“. Не помнела как се казва джамията. Относно това как преминал ритуала в джамията разказала, че имама или шейха попитал дали доброволно ще се омъжи за Рашид, да не би някой да я кара насила, въз основата на Корана и Шериата. Говорил на арабски. После им казал, че за да имат здраво семейство трябва всеки да уважава другия, да го подкрепя, да има доверие в него, за да израсне брака им и да съществува. Имало двама свидетели. Мъжът ѝ ги познавал – единият бил турчин, а другият сириец. Турчинът бил Я., а сириецът мисли, че е А.. Имали и граждански брак. В джамията им дали един документ, че са сключили религиозен брак. Същия ден отишли в съда в кв.„Алфатех“. Срещнали се с един човек – мъж, и пак ги питали дали са съгласни да се омъжат. Разказала за залата, в която сключили официалния брак – имало едно бюро, зад него стоял човека, тя била от едната страна срещу бюрото, а Рашид от другата. Били само двамата, нямало други хора в стаята. Явно върху основа на религиозния брак и не трябвало да има пак свидетели с тях. Когато свършила церемонията в съда, им дали документ. Само религиозния брак представили, защото документа за гражданския брак го изгубили и трябвало да им го дадат чрез пълномощно от друг човек. Изгубили документа по време на пътя към България, когато се качили на влака, мъжът ѝ имал една чанта. Когато скачали от влака, тя паднала от него и там бил документа. Доведената ѝ сестра била с тях по време на церемониите, но чакала отвън. Чужденката не била с булчинска рокля, защото нямала родители с нея. След като се оженили и със сестра ѝ се преместили при него в кв.„Алфатех“. Живели в апартамент, на третия етаж, но не знаела името на улицата.