Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1282 от 24.10.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 429/2025
Вид
Решение № 1282
Подписан
24.10.2025
В сила
19.11.2025
Състав
Ангел Ташев

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. П., 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220100429 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба на А. А. В., ЕГН **********, С.

С. В., ЕГН **********, Б. А. В., ЕГН ********** и И. Д. В., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: с. Х., ул. „В.“ № 37, общ. П., чрез адвокат С. М. от АК П., против „К. и. и.

БГ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: бул. „П. В.“ № 21, Бизнес център „Л. 6”, ет. 2. р-н Л., гр. С., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника, вземания в размер на 20960,23 лева, просрочена главница по договора за банков кредит № 298586/22.03.2012 г., сумата в размер на 1261,59 лева, представляваща възнаградителна лихва, считано от 11.02.2015 г. до 04.11.2015 г., сумата в размер на 27,60 лева, представляваща наказателна договорна лихва считано от 04.11.2015 г. до 06.11.2015 г., сумата в размер на 14,35 лева, представляваща задължение за заплащане на такси и разноски, ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 15,80 % считано от 07.11.2015 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски в размер на 445,28 лева, всичко в общ размер на 22709,05 лева, дължими по изпълнителен лист на Районен съд П. от 11.11.2015 г. по ч.гр. № 3494/2015 г. по описа на РС П., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1430 от 2024 г. при ЧСИ Д. С. с peг. № 899, поради погасяването им поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се излагат твърдения, че въз основа изпълнителен лист на Районен съд П. от 11.11.2015 г. по ч.гр. № 3494/2015 г. по описа на съда, ищците А. В., С. В. и А. В. са осъдени да заплатят солидарно процесните суми на кредитора „С. Ж. Е.“ АД.

Въз основа на изпълнителния лист било образувано на 03.02.2016 г. изпълнително дело № 168 от 2016 г. при ЧСИ П. И., с рег. № 883, с район на действие Окръжен съд П.. По изпълнително дело имало извършени няколко изпълнителни действия, в това число на 1

22.06.2016 г. наложена възбрана върху недвижим имот на длъжниците по делото. От 08.07.2016 г. от взискателя по изпълнителното дело „С. Ж. Е.“ АД имало молба за спиране на изпълнителните действия. На 30.11.2016 г. по изпълнително дело било издадено уведомление за вдигнат запор.

Сочи, че последствие изпълнително дело № 168 от 2016 г. при ЧСИ П. И. е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ П. И., с рег. № 821, с район на действие Окръжен съд Пловдив. На 05.12.2016 г. било образувано изпълнително дело № 4398 от 2016 г. по описа па ЧСИ П. И.. С протокол от 05.12.2016 г. е прехвърлен служебния архив на ЧСИ П. И. на ЧСИ П. И.

Твърди, че от образуването на изпълнително дело № 4398 от 2016 г. при ЧСИ П. И. до 2024 г., не са поискани и извършвани никакви изпълнителни действия спрямо ищците.

Посочва, че на 10.04.2024 г. ответникът е подал молба за конституиране като взискател по делото, въз основа на договора за цесия от 08.02.2024 г., сключен със „С. Ж. Е.“ АД. На 23.05.2024 г. ответникът подал молба по изпълнителното делото с известие за доставено писмо до длъжните с информиране за извършената цесия.

Сочи, че на 27.09.2024 г. ЧСИ П. И. издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. От образуването на изпълнително дело № 4398 от 2016 г. на 03.12.2016 г. до 10.04.2024 г. не били поискани и извършени никакви изпълнителни действия спрямо ищците, а постановлението за прекратяването на делото било влязло в сила на 18.10.2024 г..

Твърди, че след прекратяване на изпълнително дело, ответникът образувал ново дело № 1430 от 2024 г. при ЧСИ Д. С., с рег. № 899, с район на действие Окръжен съд П.. По изпълнителното дело били изпратени уведомления за изпълнение до длъжниците и били предприети изпълнителни действия спрямо тях. Същевременно на 24.11.2024 г. А. Б. В., ЕГН **********, длъжник по изпълнителния лист починал, като негови наследници се явяват А.

А. В., ЕГН **********, Б. А. В., ЕГН ********** и И. Д. В., ЕГН **********.

По изложените съображения твърди, че не били извършвани действия спрямо ищците в период по-голям от пет години, поради което задълженията по процесния изпълнителен лист били погасени по давност. Сочи съдебни решения.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат М. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозита писмена защита в срок.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба.

Излага твърдения за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва, че част от ищците са осъдени да заплатят на „С. Ж. Е.“ АД с универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД процесните суми, за които е издаден изпълнителния лист от 11.11.2015 г. по ч.гр.д. № 3494/2015 г. по описа на РС П..

Излага доводи за извършването на действия, с които се прекъсва давността, а именно 2 първоначално депозираната молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело № 168/2016 г. на 03.02.2016 г..

Твърди, че след образуването на изпълнителното дело, спрямо длъжниците са предприети следните изпълнителни действия:

- на 21.03.2016 г. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Б. В. до „ЕТ И. В.“;

- на 21.03.2016 г. бил наложен запор на МПС, собственост на длъжника А. Б. В.Товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит", с рег. № *****;

- на 22.06.2016 г. било изпратено искане за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника А. Б. В. до Агенция по вписванията към Служба по вписванията - гр. П.;

- на 08.07.2016 г. била депозирана молба от взискателя за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 168/2016г. по описа на ЧСИ П. И., предвид доБ.олно заплащане на задължението към банката.

- на 30.11.2016 г. била входирана молба от взискателя, с която се иска възоБ.яване на изпълнителното дело, единствено по отношение на вдигане на наложен запор върху МПС.

Молбата съдържала информация за постъпилите доБ.олни вноски от страна на длъжниците, които са извършвани в периода 06.04.2016 г. - 05.10.2016 г.;

С протокол от 05.12.2016 г. бил прехвърлен служебният архив на ЧСИ П. И. на ЧСИ П. И., рег. № 821 и изпълнителното дело било образувано под № 4398/2016 г. за продължаване на изпълнителните действия.

Акцентира на извършеното доБ.олно плащане от страна на длъжниците.

Сочи, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла.

Твърди, че на 08.11.2024 г. последвало и депозирането на молба от „К. и. и. БГ“ ЕАД за образуване на изпълнително дело под номер 1430/2024 г. при ЧСИ Д. С.. С молбата си за образуване било поискано извършването на справки в регистрите на БНБ и НАП и налагането на запори и други изпълнителни действия. На 28.11.2024 г. били наложени запори по банковите сметки на длъжниците. На 28.11.2024 г. било изходирано постановление за налагане на възбрана на недвижим имот, а на 28.11.2024 г. били наложени запори на трудово възнаграждение в следните дружества: „Б.-С.“ ЕООД и „Димс-92“ ЕООД.

По отношение на прекратеното дело по описа на ЧСИ П. И., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, следвало да бъде споделено становището, че „настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността.

Счита, че всички гореизброени изпълнителни действия прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, с което се доказвало и че предишният взискател „С. Ж. Е.“ АД с универсален правоприемник „Банка ДСК" АД, настоящият взискател „К. и. и. БГ“ ЕАД, ЧСИ П. И., ЧСИ П. И. и ЧСИ Д. С. не са бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на двете образувани изпълнителни дела. Предвид всичко 3 изложено моли съда да отхвърли исковата претенция.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1, във връзка с чл.124, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника / Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК/.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита.

В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (в този смисъл ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу ищците по искане на първоначалния кредитор и в последствие от ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на ищците от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищците оспорват вземанията, като се позовават на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

Между страните не е спорно, че А. Борсиов В. е починал на 24.11.2024 г., като негови наследници са И. В. – съпруга, Б. В. – син, А. В. – син

Между страните не е спорно, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на първоначалния кредитор, който е цедирал вземането си на ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 11.11.2015 г. по ч.гр.д. № 3494/2015 г. по описа на РС П., с който А. В., С. В. и А. В. /починал на 24.11.2024 г./ са осъдени да заплатят на кредитора „С. Ж. Е.“ АД сумата в размер на 20960,23 лeвa, просрочена главница по договор за банков кредит „Е.” № 298586/22.03.2012 г., сумата в размер на 1261,59 лева, представляваща възнаградителна лихва, считано от 11.02.2015 г. до 04.11.2015 г., сумата в размер на 27,60 лева, представляваща наказателна договорна лихва считано от 04.11.2015 г. до 06.11.2015 г., сумата в размер на 14,35 лева, представляваща задължение за заплащане на такси и разноски, ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 15,80 % считано от 07.11.2015 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски в 4 размер на 445,28 лева.

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. В съдебната практика съществуваха колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с влязла в сила заповед за изпълнение.

Тези колебания бяха преодолени с постановена по реда на чл.290 ГПК съдебна практика Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата давност се прилага, както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 19.04.2016 г., съобразно приложеното по делото съобщение и срещу нея не е подадено възражение в двуседмичния срок по чл.414, ал.2 ГПК /ред. ДВ. бр.59 от 20.07.2007 г./, поради което се е стабилизирала на 04.05.2016 г..