Определение № 25202 от 10.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 12839/2025
- Вид
- Определение № 25202
- Подписан
- 10.12.2025
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску, Нели Маринова, Радостина Данаилова
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 93, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 94, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 48, ал. 7 · Кодекс на международното частно право
- чл. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл. 18 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл. 62 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- § 1, изр. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25202 гр. София, 10.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:
Радостина Данаилова
Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512839 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. В. Б. срещу определение № 35948/28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 73071/24 г. по описа на СРС, 124 състав, в частта, в която е оставено без уважение възражението на ответника за липса на международна компетентност на българския съд. Твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно. Посочва, че съгласно чл.
1, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕО) № 1215/2012 същият се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган, както и че общата компетентност на съдилищата е уредена в чл. 4 от него. Поддържа, че съгласно чл. 18, § 1 от Регламента потребителят може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държава – членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна – в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят, но другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държава – членка, където има местоживеене потребителят /чл. 18, § 1 от Регламента/. Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 1215/2012, за да се определи дали една страна има местоживеене в държава – членка, чиито съдилища са сезирани по делото, съдът прилага вътрешното си право. Съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП по смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира 1 мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Поддържа, че безспорно обстоятелство по делото е, че ответната страна има качеството „потребител“, тъй като предметът на спора касае отношения с лице, по отношение на което се твърди, че е получило паричен заем, платим на вноски, който не е свързан с професионалната му дейност. Посочва, че от представените по делото доказателства се установява, че ответникът се е установил трайно да пребивава на територията на Република България, считано от 2017 г. насам. Поддържа, че въпреки че ответникът разполага с българско гражданство и постоянен адрес на територията на Република България, същият има обичайно местопребиваване на територията на Република Гърция и жизнените му интереси се намират на територията на тази страна. На това основание е било направено възражение за отвод на националния първоинстанционен съд поради липсата на международна компетентност да разгледа спора. Поддържа, че в нарушение на принципа за примат на ПЕС първоинстанционния съд е приложил националната норма на чл. 113 ГПК, вместо да приложи съответната норма на Регламент (ЕО) № 1215/2012. Иска се от съда да постанови определение, с което да отмени определението в обжалваната му част, и вместо това да постанови друго, с което да уважи направеното възражение и да прекрати производството по делото пред националния съд. Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба – „Юробанк България“ АД е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна.
Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липсата на настоящ адрес – по постоянния. Посочва, че в случая настоящият адрес на лицето, регистриран като такъв през 2023 г., е на територията на Република Гърция, но постоянният му адрес е в пределите на Република България, поради което българският съд е международно компетентен да разгледа предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател, 2 становището на ответника по частната жалба и материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на първоинстанционния съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството по гр. д. № 73071/24 г. по описа на СРС, 124 състав, е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД срещу М. В. Б. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № FL520409/24.03.2010 г. сумата от 5337,87 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2020 г. до окончателното плащане, възнаградителна лихва в размер на 1134,44 лв. за периода от 24.04.2018 г. до 02.09.2019 г., мораторна лихва в размер на 730,36 лв. за периода от 24.05.2018 г. до 04.02.2020 г. и такси по договора в размер на 137,50 лв. за периода от 24.11.2019 г. до 04.02.2020 г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът М. В. Б. е направил възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора на основание чл. 18, §2 от Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, като е посочил, че въпреки че ответникът разполага с българско гражданство и постоянен адрес на територията на Република България, същият има обичайно местопребиваване на територията на Република Гърция, поради което международно компетентни са съответните съдилища на Република Гърция.
В подкрепа на твърдението си, че обичайното му местопребиваване е на територията на Република Гърция, ответникът е представил копие от полицейска карта от 09.08.2019 г., двуезична декларация за продължаване получаването на пенсия от Република България от 02.12.2024 г., годишни данъчни декларации за периода от 2018 г. до 2023 г. за доходи на територията на Република Гърция с превод на български език.
С определение № 35948/28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 73071/24 г. по описа на СРС, 124 състав, е оставено без уважение възражението за липса на международна компетентност на българския съд, релевирано от ответника.
3
За да остави без уважение възражението за липса на международна компетентност на българския съд, първоинстанционният съд е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 113 ГПК, съгласно която искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липсата на настоящ адрес – по постоянния. Посочил е, че настоящият адрес на ответника, регистриран като такъв през 2023 г., е на територията на Република Гърция, но постоянният му адрес е в пределите на Република България, поради което българският съд е международно компетентен да разгледа исковете.
Настоящият съдебен състав намира, че определението е неправилно . В случая българският съд не е международно компетентен да разгледа исковете, предявени от „Юробанк България“ АД срещу М. В. Б., за установяване на съществуването на вземания по договор за договор за потребителски кредит № FL520409/24.03.2010 г. Съображенията за това са следните:
Основното правило относно компетентността по дела, залегнало в Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, е, че компетентността на съда се основава на местоживеенето на ответника (чл. 4 от Регламента).
Изключения от това правило са уредени в р. 2 - 7 от Глава II на Регламента, където е предвидена специална или изключителна компетентност за определена категория спорове.
В случая, предмет на делото са отношения по потребителски договор, като ответник е физическо лице, по отношение на което се твърди, че е получило паричен заем, платим на вноски, който не е свързан с професионалната му дейност.
В чл. 18, § 2 от Регламент (ЕО) № 1215/2012 е уредена специалната компетентност по искове, предявени срещу потребител, а именно – в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.
Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 1215/2012, за да определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът прилага вътрешното си право.
Макар Регламент (ЕО) № 1215/2012 да използва понятието „местоживеене“, смисълът на това понятие не съвпада със смисъла, вложен в 4 разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 ЗГР, където са уредени две форми на връзка между определено физическо лице и българската държава във връзка с неговото местоживеене - постоянен и настоящ адрес, а е по – близко до „местопребиваването“, както е дефинирано в чл. 48, ал. 7 КМЧП. Този извод следва от обстоятелството, че КМЧП е нормативният акт, който регламентира гражданските отношения с международен елемент, и поради това при преценката на понятията следва да се вземат предвид именно неговите разпоредби.
В чл. 48, ал. 7 КМЧП е посочено, че по смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
От представените към отговора на исковата молба писмени доказателства /годишни данъчни декларации за периода от 2018 г. до 2023 г. за доходи на територията на Република Гърция на М. В. Б. - с превод на български език/, може да се направи извод, че ответникът се е установил да пребивава трайно на територията на Република Гърция от 2018 г. В подкрепа на извода, че именно в Република Гърция е мястото, където ответникът е установил трайни връзки от личен характер, са и представените като доказателства по делото копие на полицейска карта на ответника от 09.08.2019 г., издадена в Република Гърция, и декларация за продължаване на получаването на пенсия от Република България от 02.12.2024 г., в която като настоящ адрес на ответника е посочена – Република Гърция.
Данните, които се съдържат в посочените документи, сочат, че към момента на предявяване на исковата молба в съда жизнените интереси на ответника са на територията на Република Гърция и същият има обичайно местопребиваване на територията на Република Гърция.
Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав намира, че българският съд (СРС) не е международно компетентен да разгледа исковете, предявени с искова молба с вх. № 400159/09.12.2024 г. от „Юробанк 5
България“ АД срещу М. В. Б. (по арг. от чл. 18, § 2 от Регламент (ЕО) № 1215/2012), и производството по тях следва да бъде прекратено.
Ето защо, определение № 35948/28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 73071/24 г. по описа на СРС, 124 състав, в частта, в която е оставено без уважение възражението на ответника за липса на международна компетентност на българския съд, следва да бъде отменено, и вместо него следва да бъде постановено друго, с което българският съд (СРС) да бъде обявен, че не е международно компетентен да разгледа спора, и производството по делото да бъде прекратено.
По разноските:
Предвид изхода на спора ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати на частния жалбоподател на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 815 лв., представляваща направени разноски по делото /за държавна такса за частната жалба и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС/.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 35948/28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 73071/24 г. по описа на СРС, 124 състав, в частта, в която е оставено без уважение възражението на ответника за липса на международна компетентност на българския съд, КАТО