Решение № 9227 от 01.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9227 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110163922 по описа за 2022 година

Производството е oбразувано по искова молба на Л. П. П. и /фирма/ срещу Софийски градски съд.

Първият ищец твърди, че е управител на втория ищец. Посочва, че дружеството /фирма/ е страна /ищец/ по гр. д. № 3099/2019г. по описа на СГС. Поддържа, че производството по делото започнало на 07.03.2019г., като и до настоящия момент не било приключило, а от 14.06.2022г. било на доклад. Счита, че отдавна е нарушен разумният срок за разглеждането му, като бил налице явен отказ от правосъдие.

Ищците твърдят, че в резултат от това забавяне търпят неимуществени вреди, които за дружеството се изразяват в загуба на авторитет, доверие и накърнявне на доброто име, а за физическото лице в изпитване на болки, страдания, стрес, здравословни проблеми и страх от бездействието и невъзможността да защити интeресите на представляваното от него дружество.

Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях по 4780лв.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Посочва, че съдът е действал ритмично и е предприел всички процесуални действия в разумен срок. Забавянето се дължало на поведението на ищеца, който подал нередовна искова молба и впоследствие подавал допълнителни молби, с които въвеждал нови твърдения, като по този начин затруднявал развитието на процеса. Изтъква, че СГС е един от най-натоварените съдилища в страната, а самите ищци водили значителен брой дела пред и срещу СГС, с което допълнително натоварвали съдебната система. Излага допълнителни съображения за неоснователност на исковете.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Прокурор от СРП изразява становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

1

Предявени са за разглеждане активно субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.12.2018г.

/фирма/ чрез законния си представител – управителя Л. П., е завел искова молба срещу Министерство на правосъдието пред Административен съд София – град, от която не става ясно какво иска от съда. По тази искова молба е образувано адм. дело № 12778/2018г. по описа на АССГ. С разпореждане от 18.01.2019г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да внесе държавна такса за разглеждането й. С молба от 12.02.2023г. ищецът е изпълнил указанията. С определение от 01.03.2019г. съдът е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на СГС. Делото е постъпило в СГС на 06.03.2019г. и е образувано под гр. д. № 3099/2019г., като с протокол за разпределение от 07.03.2019г. на случаен принцип е избран съдия-докладчик. С писмо, входирано пред СГС на 02.04.2019г., е изискано делото да бъде върнато на АССГ предвид постъпилата частна жалба срещу прекратителното определение. На 22.05.2019г. съдията – докладчик в СГС е разпоредил делото да се върне на АССГ, като разпореждането е изпълнено на 23.05.2019г. На 10.06.2019г. делото е постъпило във ВАС по жалбата, като с разпореждане от 11.06.2019г. на председателя на III отделение на ВАС същата е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите й. С молба от 27.06.2019г. указанията са изпълнени от жалбоподателя. С определение от 03.10.2019г., постановено по адм. дело № 10826/2019г. по описа на ВАС, жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството пред ВАС.

На 29.10.2019г. е подадена частна жалба срещу това определение, като с разпореждане от 30.10.2019г. е указано да се изпрати на насрещните страни за възражение, а с разпореждане от 19.11.2019г. е оставена без движение за отстраняване на нередовности. С молба от 03.12.2019г. жалбоподателят е изпълнил указанията. С определение от 18.02.2020г., постановено по адм. дело № 13951/2019г. по описа на ВАС, е оставено в сила определението от 03.10.2019г., постановено по адм. дело № 10826/2019г. по описа на ВАС.

На 24.02.2020г. делото е върнато в СГС, като е продължило под същия номер, под който първоначално е образувано – 3099/2019г., I-2 състав. С разпореждане от 29.07.2020г. съдията – докладчик е оставил без движение „производството“ по делото и е дал указания до ищеца за отсраняване на нередовности в 1-седмичен срок.

Разпореждането е връчено на ищеца на 23.09.2020г. и на 30.09.2020г. е изпратена молба в изпълнение на указанията, получена в СГС на 01.10.2020г. С тази молба ищецът е направил опит да уточни обстоятелствата, от които черпи правата си, и е заявил, че претендира от ответника обезщетение от 10 000лв. С разпореждане от 22.01.2021г. делото е насрочено за открито съдебно заседание на 12.03.2021г. На тази дата не е даден ход на делото по причина представен от управителя на ищцовото дружество Л. П. болничен лист, приложен към молба от 11.03.2021г., с която е поискал отлагане на делото. Делото е отложено за 26.03.2021г., на която дата е проведено открито съдебно заседание с участието на ищеца чрез неговия законен представител, в което са направени уточнения на исковата молба. Заседанието е приключило с указания след изготвяне на протокола делото да се докладва на съдията за запознаване с твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, уточнителната молба и заявените в ОСЗ с оглед преценка редовността на исковата молба. С определение от 17.11.2021г. съдът е приел, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, същият се явява недопустим и е прекратил производството по делото. На 29.12.2021г. е подадена частна жалба от ищеца срещу определението, препис от която е връчен на ответника на 05.01.2022г. за отговор. На 16.02.2022г. жалбата е постъпила в САС за разглеждане и произнасяне, като с определение от 25.02.2022г., постановено по гр. д. № 460/2022г. по 2 описа на САС, определението на СГС е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на указания до ищеца за отстраняване нередовността на исковата молба. Делото е върнато от САС в СГС на 02.03.2022г. С разпореждане от 05.05.2022г. съдията – докладчик по гр. д. № 3099/2019г. по описа на СГС е указал да се връчи на ищеца препис от определение на САС за отстраняване на неяснотите в исковата молба, описани в акта на САС. Същото е връчено на ищеца на 06.06.2022г., като на 13.06.2022г. е подал молба в изпълнение на указанията. С разпореждане от 11.01.2023г. съдът е върнал исковата молба поради неотстраняване на неяснотите в нея, въпреки неколкократно дадените възможности. По делото няма данни това разпореждане да се е стабилизирало (да е влязло в сила), поради което съдът приема, че производството продължава да е висящо.

При горната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Отговорността на държавата е обективна, гаранционна, обезщетителна.

В Решение № 272/27.01.2020г. по гр. д. № 924/2019г., I V ГО на ВКС, е разяснено, че при специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ, в ал. 2 от разпоредбата самият законодател примерно е изброил обстоятелства (общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за спора), които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. При присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на граждански производства, също поначало от значение е общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС , ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции.

При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно съединените искове в производството, наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр.

От значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от самата страна поради злоупотреба с права, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканиране и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране. Принципът на справедливост включва в най-пълна 3 степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице (ищеца) неимуществени вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

При иска по чл. 2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове.

Ищецът, предявил такъв иск, дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. – не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната; следва да се отчита, че самото осъждане (признаването на факта на увреждащото поведение), само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му.