Решение № 782 от 19.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Пазарджик, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20215220101946 по описа за 2021 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от С. З. П. от гр. П. срещу общо пет ответници - Т. Й. П., И. З. П., С. П. Б., Р. Л. П. и Т. Л. Б., за извършване на делба на недвижим имот – апартамент в гр. Пазарджик, при квоти 6/16 за Т. П., по 3/16 за ищеца и за И. З. П., 2/16 за С. Б. и по 1/16 за Р. П. и Т. Б..

В исковата молба се твърди, че имотът е придобит през 1971 г. чрез покупка от съпрузите З. и С. Б.и - възходящи и наследодатели на всички страни. След смъртта на съпругата си З. Б. прехвърлил на дъщеря си С. П. своя дял от 1/2 ид.ч. от имота срещу издръжка и гледане, и така дъщерята станала собственик на общо 3/4 ид. части, а нейният брат - на 1/4 ид.ч., наследени съобразно правилото на тогава действащия СК за наследяване на вещи в СИО.

След смъртта си С. оставила за наследници своя син Й. П., баща на Т. П., и внуците от другия си, починал преди нея син - ищеца С. П. и ответника И. П.. Останалите трима ответници са наследници на брата на С. П. - съответно син и внуци. Наскоро ищецът установил, че през 2018 г. неговият чичо Й. П. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост върху целия апартамент и след това е прехвърлил собствеността върху целия апартамент на дъщеря си Т. П.. Ищецът обаче счита, че чичо му не е могъл да придобие жилището изцяло и съответно не е могъл да прехвърли цялата собственост на дъщеря си.

Постъпил е отговор от Т. Й. П., която счита иска за неоснователен, тъй като тя чрез правна сделка е придобила целия имот, видно от нотариалния акт, в който е отразена сделката. От 1 данните по партидата на нейния баща в имотния регистър пък се вижда, че той е признат за собственик на целия имот, преди да и го прехвърли. Останалите ответници не са представили отговори.

Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС и се разглежда по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.

В първото съдебно заседание ответницата Т. П. чрез своя пълномощник - адвокат изразява становище за недопустимост на делбата. Заявява, че иск за прогласяване на недействителността на сделка с чужда вещ по отношение на онзи, който твърди, че е собственик, е допустим по принцип в делбеното производство, но в случая такъв иск не е бил предявен. Останалите ответници дори не са упражнили това свое право чрез искане или възражение, а ищецът не може да предяви техните права. Освен това тази ответница представя саморъчно завещание на С. З.а П. в полза на нейния, на ответницата, наследодател Й. П., като сочи, че завещанието е обявено на 16.10.2018 г. и в едногодишния срок не е предявено искане за намаляване на завещанието до размера на запазената част, затова и имотът не може да бъде върнат в патримониума на наследодателката С. П., поради което и искът за делба е недопустим. Според нея също така възстановяването на запазените части има действие занапред, а в настоящото производство подлежат на установяване правата на страните, каквито са към момента на предявяването на иска.

На изложеното ищцовата страна възразява, че не само ответниците, но и ищецът не е предявявал иск за обявяване на недействителност на сделка - сделките с чужда вещ не са недействителни, а просто не пораждат вещноправен ефект за прехвърленото в повече от това, което прехвърлителят притежава, като не е необходимо всеки ответник да твърди, че сделката не е породила вещноправен ефект. В това заседание ищецът С. П. оспорва завещанието като авторство и като действителност, а при условията на евентуалност прави искане за възстановяване на запазената му част с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, като не е съгласен с виждането, изложено от пълномощника на Т. П., за действието на възстановяването. Възражението за намаляване на завещанието е формулирано така: „… саморъчното завещание го виждаме в момента и тъй като ще ми е необходима консултация с моите доверители, заявявам, че го оспорвам като авторство и като действителност (…), евентуално в момента правя искане за намаляване на завещателно разпореждане, което да доведе до възстановяване на запазена част. Моля да ми дадете възможност след консултация с моите доверители да уточня във връзка с това завещание какви са техните възражения“.

Ответникът С. Б. заявява в съдебно заседание, че доколкото разбира, някой неправомерно е направил нещо зад гърба му с чужда собственост, и че се противопоставя на това действие.

Ответникът Т. Б. прави изявление в смисъл, че той не е наследник на С., а на нейния брат, и не му е ясно защо е прИ.ан, след като се коментира наследството на С..

Във второто заседание адвокат Ив. Ц. – пълномощник на ищеца, е представил пълномощно, с което да представлява още и С. Б., Т. Б. и Р. П. (към момента с име Ф.).

В писмена защита той излага доводи за допускането на делбата и квотите на страните – 8/16 2 за Т. П., по 2/16 за С. П., И. П. и С. Б. и по 1/16 за Р. П. и Т. Б.. По отношение на придобИ.ето по давност на имота от Й. П. заявява, че той не би могъл към 2018 г. да е придобил собствеността по давност, тъй като неговата наследодателка С. е починала през 2011 г. Освен това в хода на делото не са представени доказателства за владение – манифестиране на намерение за своене и отблъскване на другите наследници.

Делото е обявено за решаване най-напред на 10.06.2022 г., но преди постановяването на решение съдът е установил, че по делото липсват доказателства за смъртта на Й. П., настъпила няколко дни след предявяването на иска, и е отменил хода по същество. При снабдяването с такива доказателства е установено, че той има още една дъщеря освен Т. П. Д. Й. Т., живееща в Г.. След насочване на исковете за делба и възстановяване на запазена част от С. и И. П.и и срещу нея е установено, че тя се е отказала от наследството на баща си, поради което искът срещу нея първоначално е оттеглен от страна на първоначалния ищец С.

П. и останалите представлявани от адв. И. Ц., и производството е било прекратено от съда, но определението за прекратяване е отменено от въззивната инстанция по жалба на пълномощника на Т. П. поради това, че в производството по делба всички се считат за ищци и ответници едновременно, в това число Т. П., а оттегляне от нейна страна няма, напротив, има противопоставяне на прекратяването.

След отмяната на хода по същество и насрочването на делото в открито заседание адв. Ц. е представил пълномощно и от И. П..

В писмена защита при първото обявяване на делото за решаване пълномощникът на Т. П. поддържа изложеното в първото съдебно заседание становище – имотът не се намира в патримониума на облагодетелствания със завещанието Й. П., иск по чл. 37 от ЗН не е бил воден и имотът не е върнат в наследството, а само при успешно проведен иск по чл. 37 би била налице съсобственост. Чл. 30, ал. 1 от ЗН не предвижда обратно действие на възстановяването на запазените части, ето защо правата на Т. П., придобити по сделката с нейния баща, не отпадат автоматично – към момента на сделката наследникът по завещание е собственик на имота и надлежно прехвърля права, които действително притежава. Няма данни дали П. Б., наследодател на трима от ответниците, е приел наследството на С. Б.а, а то е открито през 1977 г., когато е действал чл. 50 от ЗН и правото за приемане на наследство се е погасявало с 5-годишен срок. Тримата ответници, които са негови наследници, не са оспорили нотариалния акт, с който е признато право на собственост на Й. П., от изявленията им единствено може да се направи извод, че те от 35 години не са идвали в П. и не са извършвали действия, чрез които да приемат наследството, възприемали са имота като имот на сина на С., по думите им те са ходили „у сина на С.“, а не у С.. Тримата са изгубили правото си на собственост съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗС с придобИ.ето му от Й., за което на последния му е издаден и констативен нотариален акт. Установяването, че прехвърлител не притежава правата, с които се е разпоредил, става с установителен иск, какъвто тук не е предявен и съдът не може служебно, без заявено искане, да се произнесе по валидността на сделката.

При второто (настоящото) обявяване на делото за решаване Т. П., както и при предходното 3 разглеждане, поддържа, че искът е неоснователен, тъй като имотът е нейна лична собственост.

Останалите страни, без Д. Т., чрез общия си пълномощник заявяват в съдебно заседание, че следва да се допусне делба при квоти по 1/3 за Т., С. и И. П.и, доколкото в хода на делото е установено, че праводателят на останалите трима се е отказал от наследството на родителите си С. и З. Б.и и така те не получават дял в съсобствеността.

Т. П. чрез упълномощения си адвокат заявява, че не е доказала и не поддържа придобИ.е по давност на имота от Й. П., тъй като той всъщност го е придобил по завещание, което е надлежно вписано и в едногодишен срок не е проведен специалният иск по чл. 37 от ЗН.

Само при успешното му провеждане би била налице съсобственост, подлежаща на делба.

Практиката на ВКС според пълномощника на П. потвърждава, че само при предявен иск по чл. 37 от ЗН съдът е длъжен да се произнесе по направено искане за възстановяване на запазена част от наследство.

На това възражение С. и И. П.и чрез пълномощника си противопоставят довод, че на първо място, при прехвърлянето на апартамента П. не се е позовал на завещанието, а на давност, видно от думите „обстоятелствена проверка“ в нотариалния акт, удостоверяващ неговата собственост – това означава, че той не е приел наследяването по завещание, а в настоящия процес друго лице се опитва да черпи права от това завещание, което е недопустимо – това е право само на лицето, в чиято полза е завещанието. Цитира се решение на ВКС, в което се сочи, че приемането на наследство по завещание се извършва по реда на приемането на наследство – изрично, с писмено заявление, вписано в особената книга на районния съд, или мълчаливо – когато облагодетелстваното лице извърши действие, предполагащо намерение да приеме наследството. Ако обаче се приеме, че Й. П. е приел по някакъв начин завещателното разпореждане, това наистина би означавало, че искът за делба следва да се отхвърли, тъй като възстановяването на запазената част не връща автоматично отчуждения имот в патримониума на наследодателя, а следва да се предяви иск по чл. 37 от ЗН, който е конститутивен. В писмената защита адвокатът коригира становището си за дяловете – 10/16 за Т. П. и по 3/16 за двамата братя П.и.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Апартаментът, предмет на делбата, е придобит през 1971 г. от съпрузите З. и С. Б.и, които са го купили от държавата чрез Градския народен съвет.

С. Б.а е починала на 17.09.1977 г. и е оставила за наследници съпруга си и двете си деца – С.

З. П. и П. З. Б..

На 13.03.1980 г. З. Б. е прехвърлил на дъщеря си срещу задължение за издръжка и гледане собствената си 1/2 идеална част от имота.

На 09.01.1982 г. З. Б. е починал и е наследен от децата си С. и П..

В саморъчно завещание от ******* г. С. П. е изразила волята си да остави цялото си движимо и недвижимо имущество на своя син Й. И. П.. Тя е починала на ********** г. и е оставила за наследници сина си Й. И. П. (жив към онзи момент) и внуците си С. З. П.

4

(ищеца) и И. З. П., сИ.е на другия и син З. И. П., починал преди майка си. Завещанието е обявено на 04.10.2018 г. от нотариус В. Г., като дотогава е съхранявано извън нотариалната кантора. То е оспорено по автентичност от ищцовата страна, като изслушаното вещо лице след сравняване с други ръкописни текстове, изписани от завещателката, е дало заключение, че текстът и подписът са положени от С. П., което съдът кредитира, а и страните не са го оспорили.

П. Б. е починал през 2006 г. и е наследен от децата си С. (ответник по делото) и Любомир Б.и и от съпругата си. Любомир е починал след баща си, като негови наследници са двете му деца Р. и Т., ответници по делото. След своя син Любомир е починала и съпругата на П. Б., оставяйки за наследници отново сина си С. и внуците си Р. и Т..