Решение № 312 от 28.09.2026, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 201/2026
- Вид
- Решение № 312
- Подписан
- 28.09.2026
- Състав
- МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- Член 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 312 гр. гр.Велинград, 28.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20265210100201 по описа за 2026 година
Предявени са от И. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, ул. Ангел Кънчев 4, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4 2. „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146А, ет. 4, искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че Договор за потребителски кредит №3253764 от 18.09.2025 г., сключен между И. М. К., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР и, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между И. М. К., ЕГН ********** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.
Предявен е и насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 срещу ищцата, при условията на евентуалност ако съдът уважи първоначално предявените искове, с който се иска на основание чл. 23 от ЗПК да се осъди И.
К. да плати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 765,19 евро, чистата стойност на кредита, след приспадане на направените плащания от общо 461,09 евро.
С исковата молба ищцата излага, че на 18.09.2025 г. между нея, в качеството й на „Кредитополучател“ от една страна и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 в качеството му на „Кредитор“ е сключен Договор за потребителски кредит №3253764, по силата на който, кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер 2,400 лв., при условия: лихвен процент – 27.35%, годишен процент на разходите (ГПР)- 32.53%, срок 1 на погасяване – 24 месеца обща сума за връщане – 3,162.15 лв.. Твърди, че за да бъде отпуснат кредита, е трябвало да предостави обезпечение, съгласно пар. 17 от Общите условия към договора. Сочи, че при сключен договор с поръчител, одобрен от кредитора, заявлението ще бъде одобрено в рамките на 24 часа, а без обезпечение – 14 дни. Излага, че в процесния случай едновременно със сключването на договора за заем е сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора дружество - „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 1,724.93 лв.. Твърди, че така в действителност, за използването на заем от 2,400 лв. трябва да върне не описаните по договор 3,162.15 лв., а значително по-висока сума – 4,887.08 лв.. Сочи, че доколкото възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР по договора за кредит, то процесният договор за кредит е недействителен поради неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство – нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Излага, че тя не е имала право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД - кредитор на длъжника по договора за кредит. Твърди, че юридическото лице - поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Сочи, че това обстоятелство води до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум. Счита, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. Излага, че в случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е в размер 1,724.93 лева, разсрочена на 24 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. Твърди, че с кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя – ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. Сочи, че в случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на 1,724.93 лв., следователно, този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния Договор за заем. Счита, че Договорът за 2 предоставяне на поръчителство, сключен с ответното дружество е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъветност, справедливост и еквиталентността на престациите. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, депозира отговор, с който оспорва иска изцяло по основание и моли да бъде отхвърлен в цялост. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит. Твърди, че главницата е била усвоена в цялост от кредитополучателя – ищец. Не оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по договора за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „АЙ Тръст“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца.
Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход при формиране на ГПР по договора, а единственият разход, включен при формиране на ГПР по договора е договорната възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране са посочени в Приложение №1 към договора.
Излага, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди, че размерът на възнаграждението за поръчител не му е бил известен към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, депозира отговор, с който не оспорва твърдените от ищеца факти, че на 18.09.2025г. е сключен Договор за потребителски кредит №3253764/18.09.2025г. между И. М. К. от страна, като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител И. М. К.. Излага, че за така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 1977,84 лв., погасяването на което е разсрочено на съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение за периода след пълно изплащане на кредита. Сочи, 3 че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма достъп. Впоследствие „Ай Тръст" ЕООД предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО.
На основание чл. 211 ГПК ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, предявява евентуален насрещен иск срещу И. М. К., ЕГН: **********, с която моли, в случай че искът на първоначалния ищец бъде уважен, да се осъди И.
М. К., ЕГН: **********, да заплати на Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ сумата от 765,19 евро главница, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит №3253764/18.09.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.
В насрещната искова молба излага, че по силата на посочения договор, е отпуснал креди на ищеца в размер на 1227,10 евро. Излага, че срокът за връщане на заемната сума е 24 месеца, при приложимия по договора ГЛП в размер на 27,35% и ГПР в размер на 32,53%, а общият размер на всички дължими от К. плащания е 1616,78 евро. За погасяване на задълженията си по договора кредитополучателят е извършвал плащания по кредита в общ размер на 461,09 евро.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещния иск не подава отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:
На 18.09.2025 г. между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 3253764, по силата на който кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД предоставя на кредитополучателя И. К. кредит в размер на 2400 лв. при 24 погасителни вноски, при начин на плащане съгласно погасителен план. В договора е посочен годишен процент на разходите 32,53 % Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 27,35 %.
На същата дата между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство. С него е уговорено в чл. 8, че потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задължението на потребителя по Договора за потребителски кредит в размер 4 и при условия, съгласно Приложение № 1. Съгласно този погасителен план, описан в Приложение № 1 към Договорза потребителски кредит № 3253764/18.09.2025 г., във втората таблица е описан начин на начислено възнаграждение в общ размер на , възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство възлиза на 1616,76 евро, разсрочено на двадесет и четири месечни вноски с различен размер всяка.
От правна страна, съдът намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове, както следва:
Иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, относим към договора за кредит Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – противоречие на добрите нрави, касаещ договора за поръчителство и осъдителен иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК за връщане на платеното по нищожен договор, възлизащо на 765,19 евро.
По първоначално предявения иск за обявяване на нищожност на договор за потребителски креди.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на потребителя по Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни. “ Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл.
Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09225c27-bcc2-4ca1-8b5f-8826caf3fe10