Определение № 28 от 15.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. Варна, 15.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500581 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. А. против определение № 260057/19.04.2024г. на ОС – Варна по гр.д. № 1792/2017г. и с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за обезсилване на постановеното по делото решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, на основание чл.362, ал.2 ГПК.

По изложени в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се иска неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по същество на иска по чл.362, ал.2 ГПК, евентуално това да бъде сторено от настоящата инстанция.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – К. Х. В., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Обжалваното определение е постановено по повод направено от Н. А. искане, обективирано в молба с вх. № 261670/18.04.2024г. за обезсилване на постановеното по делото и влязло в сила решение № 227/19.02.2018г., с което на основание чл.19, ал.3 ЗЗД съдът е обявил за окончателен сключения на 04.01.2017г. между К. В., в качеството й на купувач и Н. А. като продавач предварителен договор за покупко-продажба на подробно описан недвижим имот. Искането за обезсилване е било обосновано с твърдения, че в срока по чл.362 ГПК купувачката не е изпълнител задълженията си към ОС – Варна, вменени й с решението по чл.19, ал.3 ЗЗД.

За да остави това искане без уважение първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.362, ал.2 ГПК, тъй като съгласно 1 постановения диспозитив на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД липсва насрещно задължение за плащане на продажната цена, тъй като изрично е посочено, че същата е изплатена изцяло на продавача.

Така постановеният резултат сочи, че искането по чл.362, ал.2 ГПК не е разгледано по същество поради липса на предпоставките за това.

Следователно налице е преграждащ съдебен акт по см. на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, който подлежи на обжалване именно по реда на гл.ХХІ ГПК /“Обжалване на определенията“/, а съгласно постановеното по ч.гр.д. № 3459/204г. определение на ВКС частната жалба срещу него е подадена в срок.

Разгледана по същество обаче настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна.

Съгласно влязлото в сила решение № 272/19.02.2018г. по гр.д. № 1792/2017г. ОС – Варна е уважил предявения от К. Х. В. против жалбоподателя Н. А. А. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД като изрично е посочил в мотивите и диспозитива на решението, че уговорената продажна цена в размер на 104 000 лева е изплатена изцяло на продавача. Това обстоятелство е потвърдено по реда на инстанционния контрол предвид постановеното решение № 166/12.12.2018г. на АпС – Варна по в.гр.д. № 585/2018г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 881/03.12.2019г.по гр.д. № 3021/2019г. на Върховен касационен съд.

Следователно с решението по чл.19, ал.3 ЗЗД не са възлагани задължения в тежест на купувача във връзка с уговорената продажна цена, поради което и правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотеза на насрещно задължение за ищцата по см. на чл.362, ал.1 ГПК.

Присъдената в полза на бюджета такса вр. прехвърлянето на собствеността е последица от уважаването на иска, съгласно изричната разпоредба на чл.364 ГПК и не съставлява задължение по чл.362, ал.1 ГПК, в каквато насока са доводите на частния жалбоподател. Уговореното в предварителния договор, че таксите по прехвърлянето ще бъдат поети от купувача не е насрещно задължение, обуславящо изпълнение задължението на продавача да прехвърли собствеността.

А с оглед формираната сила на пресъдено нещо по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД твърденията за неплащане на продажната цена от 104 000 лева са преклудирани и е недопустимо същите да бъдат разглеждани в производството по чл.362, ал.2 ГПК.

Ето защо като е приел, че не са налице основания за разглеждане на искането по чл.362, ал.2 ГПК по същество, ОС – Варна е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260057/19.04.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1792/2017г.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд при условията на чл.280 ГПК с частна касационна жалба в 1седмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3