Решение № 15069 от 22.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15069 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М.

Т. Ц. Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110123509 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника С. Е. Е., в качеството му на наследник по закон на Е. Е. Е., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., ет. 2, ап. 6, с ....., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно приложимите общи условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от датата на публикуването на общата фактура на интернет – страницата на продавача, което ответникът не е сторил, поради което претендира сумите, както следва:

406,97 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 86,49 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г.; 41,61 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 10,03 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.04.2019 г. до 13.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Е. Е. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не е потребил твърдяното количество топлинна енергия, тъй като радиаторите в имота са изключени и пломбирани. Счита, че претендираните суми са произволно начислени, а освен това те се основават на прогнозни 1 фактури, извлечения от сметки и съобщения към фактури, които са едностранни съставени и не го обвързват, още повече, че ищецът не представя такива. Заявява, че исковите претенции следва да се основават на базата на реално извършени отчети на водомера за топла вода и уредите за търговско измерване. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба извлечение от сметка и съобщения към фактури, тъй като не съдържат дата на издаване, издател, подпис и печат. Навежда довод за изтекла погасителна давност на вземанията за период от 3 години преди датата на подаване на исковата молба. Оспорва доказателствените искания на ищеца за допускане на експертизи, тъй като същите са насочени към установяване на обстоятелства, които са в негова доказателствена тежест.

Оспорва ищецът да е носител на вземането за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като тази услуга не се извършва от него, а от фирмата за дялово разпределение. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... изразява становище, че в рамките на исковия период дялово разпределение в сградата – етажна собственост е било законосъобразно извършвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, въз основа на данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – обезпечителна заповед от 16.06.2014 г., издадена по ч. гр. дело № 1887/2014 г. по описа на САС, списък на броя на живущите по апартаменти в жилищната сграда, находяща се на адрес: ...., както и удостоверение за наследници с изх. № РЛЗ22-ДИ11-113/17.05.2022 г. на Е. Е. Е., издадено от длъжностно лице при ....“, съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответникът С. Е. Е. се легитимира като собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство, настъпило след смъртта на брат му С. Е. Е., починал на 16.04.2017 г., т. е. още преди исковия период. Най-напред, видно от представената обезпечителна заповед от 16.06.2014 г., издадена по ч. гр. дело № 1887/2014 г. по описа на САС /л. 15 от делото/ върху собствения на наследодателя Е. Е. апартамент № 6, находящ се 2 в ...., заедно със зимнично помещение № 12 и 1,828 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, е била наложена възбрана, което от своя страна наймалкото поражда индиция, че към този момент посоченото лице действително е притежавало вещни права върху възбранения имот, който изцяло съответства на процесния такъв. На следващо място, в подкрепа на такъв извод би бил и фактът, че в представения списък от 04.05.1990 г. за броя на живущите по апартаменти в жилищната сграда, находяща се на адрес: ...., наследодателят Е. Е. също се е подписал като лице, имащо фактическа и/или правна връзка именно с процесния апартамент № 6, потвърждавайки и отразения в протокола отопляем обем на същия – 224,50 куб. м., както и броя на живущите в него, като в тази част авторството на положения от негово име подпис не е оспорено в хода на процеса.

Ето защо, дори да се приеме, че сама по себе си констатацията на съдебния състав, допуснал обезпечението по висящото пред него дело, относно принадлежността на правото на собственост върху апартамент № 6 няма обвързващо действие за настоящото производство, то следва да бъде съобразено обстоятелството, че тя се подкрепя и от факта, че самият Е. Е. е удостоверил този факт, полагайки подписа си върху списъка от 04.05.1990 г. Нещо повече, с отговора на исковата молба от страна на ответника С. Е. изобщо не е наведено оспорване, че наследодателят му Е. Е. не е бил собственик на процесния апартамент № 6, като предприетата от него защитна теза в хода на процеса се основава предимно на твърдението, че не е потребил твърдяното количество топлинна енергия, тъй като радиаторите в него са били изключени и пломбирани, без да е релевирал конкретни възражения, че след смъртта на брат му той не е станал собственик на включения в наследствената му маса имот. Ето защо, доколкото по делото няма данни за осъществяването на последващи юридически факти, довели до промяна в обема от правата върху него, съдът приема, че след смъртта на Е. Е., настъпила на 16.04.2017 г., на основание наследствено правопримество като изключителен собственик на процесния апартамент се легитимира именно С. Е., доколкото същият не твърди и не доказва да е приел наследството на брат си по опис, или да са се е отказал от него, още повече, че в хода на откритото съдебно заседание на 08.12.2022 г. същият изрично е потвърдил качеството си на негов наследник. Въз основа на изложеното, съдът прави извод, че в рамките на исковия период ответникът се легитимира като носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. същият се явява легитимиран да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът С. Е. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент № 6 съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия 3 за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.10.2000 г., списък към него и договор от 24.10.2000 г. /л. 17-24 от делото/, представените изравнителни сметки /83-84 от делото/, както и с оглед изложеното от вещото в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес:

...., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - „....