Решение № 11210 от 11.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11210 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110164036 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

343308/29.10.2024 г., от „Т С“ ЕАД, ЕИК ..............., гр. София, ул. ..., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва: срещу К. К. А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, 1582, обл.

София, общ. Искър, ж.к. ........

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 3348.36 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 605.72 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 08.08.2024 г., изчислена върху главница от 3348.36 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1

1 3 . 1 4 лева главница за периода м.07.2021 г. до м.04.2023 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4.10 лева лихва за периода 15.09.2021 г. до 12.01.2024 г., върху платена главница за периода от 07.2021г. до 06.2022г., включваща и лихва за периода от 15.09.2022г. до 08.08.2024г. върху главница за периода 07.2022г. до 04.2023г. за които суми има издадена Заповед № 27663/02.09.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 50422/2024 по описа на СРС, за абонатен номер 302256, ID номер 198510, инсталация № 4000196969, за топлоснабден имот гр. София, 1582, обл. София, общ. Искър, ж.к. ........ срещу В. Г. Д. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, 1582, обл.

София, общ. Искър, ж. к. ........

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 3348.36 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 605.72 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 08.08.2024 г., изчислена върху главница от 3348.36 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1 3 . 1 4 лева главница за периода м.07.2021 г. до м.04.2023 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4.10 лева лихва за периода 15.09.2021 г. до 12.01.2024 г., върху платена главница за периода от 07.2021г. до 06.2022г., включваща и лихва за периода от 15.09.2022г. до 08.08.2024г. върху главница за периода 07.2022г. до 04.2023г. за които суми има издадена Заповед № 27663/02.09.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 50422/2024 по описа на СРС, за абонатен номер 302256, ID номер 198510, инсталация № 4000196969, за топлоснабден имот гр. София, 1582, обл. София, общ. Искър, ж.к. ........

2

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са собственици на процесното жилище и имат качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.

С допълнителна молба с вх. № 362796/132.11.2024 г. ищецът уточнява исковете си. Твърди, че общата сума, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение е в размер на 8,10 лв. и представлява сбор от мораторната лихва в размер на 3.10 лв., начислена върху платена главница, която е била в размер 35.05 лв. и мораторна лихва в размер на 5.10 лв., начислена върху неплатена главница за дялово разпределение, която е в размер на 26.28 лв. Заплатената главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода 07.2021г. до 05.2022г. е била в размер на 29.21 лв. и са били заплатени на 03.04.2023г. За периода 06.2022г.-07.2022г. е била в общ размер на 5.84 лв. и е заплатена на дата 12.01.2024г. Непогасена е останала мораторната лихва, начислена върху главница за ДР за периода 07.2021г. до 05.2022г., която е в размер на 2.15 лв., чийто период е 15.09.2021г. до 03.04.2023г. Непогасена е останала мораторната лихва, начислена върху главница за ДР за периода 06.2022г.-07.2022г., която е в размер на 0.95 лв., чийто период е 15.08.2022г. до 12.01.2024г.Незаплатената главница за предоставена услуга „дялово разпределение" е с период 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г. и е на стойност 26.28 лв. Върху същата е начислена мораторна лихва за периода 15.10.2022 г. до 08.08.2024 г. в размер на 5.10 лв.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците не подават отговор. Възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. Само е подадено В този смисъл е т. 11а от ТР 3

4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.

Представя списъка по чл.80 ГПК.

Ответниците не се явяват и не се представляват.

Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 20707/11.05.2025 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. …. от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 20707/11.05.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. …. от делото).

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно 4 разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Не се спори че от 1999 г. С А А е купила процесния имот – гр. София, ж.к. ..... (л.21-22,25 от делото).

Не е спорно, че С А е подала молба – декларация за откриване на партида при ищцовото дружество, като е декларирала 3 броя ползватели (л.2325 от делото).

Не се спори, че С А е починала на 07.11.2020 г. като е оставила двама свои наследници ответниците – В. Г. Д. и К. К.а А., които се явяват нейни синове – наследници от първи ред. Не е спорно, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия. Всеки един от тях има по 1/2 ид. ч. от имота и на основание чл.30 ЗС отговора за задълженията на имота (ползите и тежестите) за тази част. По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че за процесния период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период. Следователно същият има качеството потребител и дължи заплащане на процесната сума. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.