Решение № 41 от 25.04.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 344/2022
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 25.04.2023
- В сила
- 25.04.2023
- Състав
- ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 129 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл. 69, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. Перник, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:
БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221700600344 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв. С. В. - повереник на частния тъжител Д.
Р. Г., срещу присъда № 260010 /11.05.2022 г. постановена по н.ч.х.д. № 1122/2019г. по описа на Районен съд гр. Перник.
С атакуваната присъда, подсъдимият К. О. Н. е признат за виновен за деяние по чл. 130, ал. 1 от НК вр. чл.54, вр.чл. 63, ал. 1, т.4 НК е осъден на наказание 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“, като при условията на чл. 69, ал.1 НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от една година, считано от влизане на присъдата в законна сила. По предявения в наказателното производство граждански иск, подсъдимият К. О. Н. е осъден да заплати на Д. Р. Г. сумата от 1400 лв., представляваща причинени с деянието неимуществени вреди, а до пълния предявен размер от 3000 лв. гражданският иск, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С жалбата на адв. С. В., в законоустановения и указан от съда срок, присъдата се атакува в частта на наказанието на К. О. Н. и присъдения размер на гражданския иск, уважен срещу него, като се иска присъдата да бъде изменена по отношение на наложеното наказания „лишаване от свобода“ като същото бъде определено около и над предвидения среден размер в разпоредбата на чл.130, ар.1 НК, като и на основание чл. 69, ал.1 да бъде отложено изтърпяването му за срок около и над следното 1 предвидено в закона. Твърди се, че не са налице условията за налагане на наказание под минимума, тъй като липсват многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, нито пък най-лекото предвидено наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на деянието и дееца.
С жалбата на адв. В. присъдата се атакува в частта на присъдения размер на гражданския иск, като се търси увеличаване на присъденото обезщетение по гражданскоправната претенция до пълния претендиран размер.
В съдебно заседание пред окръжния съд жалбоподателят – частен тъжител Д.
Г., редовно призован се явява лично, не се явява и упълномощеният от него повереник адв. В.. Същият заявява, че желае съдът да се произнесе с решение, с което да бъде наложено по-високо наказание.
Подсъдимият К. Н., редовно призован се явява лично, с него се явява неговия защитник адв. К. М., която счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Споделя мотивите на районния съд по наказанието и правилната оценка на младата им възраст и изразеното съжаление за стореното. Счита, че не следвало да се завишава и размера на обезщетението за вреди, тъй като не са останали трайни увреждания у пострадалия.
Пернишкият окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба и като изслуша явилите се страни в съдебно заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата на повереника на гражданския ищец и частни тъжител адв. В. за увеличаване на наказанията на подсъдимия и присъденото обезщетение за причинени вреди, за неоснователна.
След извършения от първоинстанционния съд задълбочен и внимателен анализ на събраните във фазата на досъдебното и съдебното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата и призната от подсъдимия. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К. О. Н. е роден на *** в ***. Българин е, с българско гражданство. Неженен е и неосъждан. Към настоящия момент живее в ***, с ЕГН:
**********.
Частният тъжител и подсъдимият се познават, като са в обща компания. На *** заедно със св.А.М., св. В.И., св. К.Г., св. С.С. и св. Б.Й. се събрали в къщата на К. О. Н., живущ в ***. Посочените лица говорели на по-висок тон от обичайно и слушали музика на тон колона собственост на св. В.И. на по- висока степен, която свидетелят дал на подсъдимия преди няколко дни. Във връзка с това подсъдимият отправил забележка на приятелите си, да намалят музиката и да говорят по- тихо. В един момент св. В.И. и св. А.М. решили да си тръгнат от дома на К. Н. като св. И. си взел тон колонката, на която слушали музика. По повод това възникнал и конфликта между тях, в който си разменили неприлични думи, като в един момент се стигнало и до физическо посегателство от страна на св. К.Г., който ударил няколко пъти св. В.И.. В този момент св. А.М. се намесил и разтървал двамата като издърпал на страни св. К.Г. и двамата си тръгнали от дома на подсъдимия. Независимо от намесата на св. М. спора продължил и на излизане от дома на подсъдимия. На улицата пред дома на подсъдимия спора продължил като св. А.М., св. В.И., св. С.С. и частният тъжител си тръгнали. В този момент частният тъжител Д. Г. усетил удар в задната част на главата си обърнал се и видял подсъдимият, който в този момент му нанесъл удар в лицето.
В резултат на нанесения му удар тъжителят паднал на земята и за момент загубил съзнание.
2
Св. С.С. започнал да го дърпа за да го свести, като в този момент Г. дошъл в съзнание. В резултат на нанесените удари от подсъдимия К. Н., частният тъжител получил няколко наранявания по главата в областта на лицето, в задната част зад ухото, както и три счупени зъба в предната част на устната кухина. След случая Д. Г. се прибрал и споделил на родителите си какво се е случило като потърсили медицинска помощ в спешното медицинско звено на болницата в гр.***. След преглед и обработка на раните на главата на частния тъжител, направени ренгенови снимки на черепа и на зъбите, същият бил насочен към орален хирург и невролог за консултации и лечение. На *** Д. Г. бил освидетелстван и от съдебен лекар - ординатор в Съдебно отделение при МБАЛ ***, за нанесените му травматични увреждания. В последствие след допълнително извършени изследвания на три счупени зъба, е било извършено изграждане и възстановяване на същите. Родителите на частният тъжител се свързали с бащата на подсъдимия, но нито той нито подсъдимия са проявили заинтересованост и съпричастност към състоянието на пострадалия, поради това от страна на пострадалия чрез майка му И.Р.А. била депозирана жалба до Районна прокуратура гр. Перник - пр.пр. 1598/2018г и било образувано ДП №410/2018г по описа на ОД МВР гр. Перник. Предвид материалите по ДП №410/2018г по описа на ОД МВР гр.
Перник наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за престъпление по чл.
129 ал.1 НК, а за такова по чл. 130 НК, което е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. С оглед на това била депозирана частна тъжба за извършено престъпление от частен характер срещу подсъдимия К. Н. в РС Перник.
На частният тъжител били установени следните наранявания: частични счупвания на зъбните корони на първи зъб горе в ляво и на първи и втори зъб долу в ляво,причинили му временно разстройство за здравето, неопасно за живота,множество повърхностни травми по главата.
От назначената съдебно медицинска експертиза става ясно, че уврежданията на Д. Р. Г. са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети по механизмите на удар и косо допирателно действие от или върху такива предмети по своята морфологична характеристика и локализация „е възможно да са получени по време и начин както се съобщава в свидетелските показания“.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените погоре фактически констатации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такива конкретни оплаквания липсват както в самата писмена жалба, по повод на която се извършва настоящата въззивна проверка, а така и в съдебно заседание пред въззивния съд.
Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи.
Съдът е кредитирал изцяло показанията на св. А.М., св. В.И., св. К.Г., св. С.С. и св. Б.Й., доколкото същите са пълни, ясни, категорични и последователни, 3 корепосндиращи си относно времето и мястото на извършване на деянието, както и неговото авторство. Показанията на тези свидетели, първоинстанционния съд е намерил пълни, обективни, детайлни и безпротиворечиви по между си и с оглед на цялата доказателствена съвкупност по делото. Първоинстанционния съд е кредитирал показанята на свидетелката А., тъй като е счел, че същите са относими към предмета на доказване по отношение на емоционалното съС.ие на пострадалия, в което той е изпаднал в резултат на престъплението.
Съдът по реда на чл.283 от НПК е приобщил към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към досъдебното производство както и заключението на вещите лица по назначената в хода на производство съдебномедицинска експертиза.
Въз основа на така прието за установено от фактическа страна и съответно изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е направил законосъобразния извод, че:
Подсъдимият К. О. Н. е осъществил от обективна и от субективна страна, фактическия и юридически състав на престъпление от частен характер, а именно по чл. 130 ал. 1 НК (лека телесна повреда), за това, че *** в *** е причинил на Д. Р. Г. от ***, с ЕГН: **********, чрез нанасяне на побой телесни увреждания: частични счупвания на зъбните корони на първи зъб горе в ляво и на първи и втори зъб долу в ляво,причинили му временно разстройство за здравето, неопасно за живота, множество повърхностни травми по главата, като по този начин осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК - лека телесна повреда, изразяваща се в множество наранявания в различни области на главата и тялото, които в своята съвкупност са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. По своето естество действията му са възмутителни и са демонстрация на явното неуважение към обществото и телесния интегритет на личността, което изпълва признаците на въведената от НК квалификация хулигански подбуди. С поведението си на публично място, където са присъствали и са могли да присъстват много хора, подсъдимият е нанесъл удари по тялото на К. Н. като са му причинили лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. При това е имал и специфични подбуди, а именно хулигански такива.
Безспорно е и това, че към момента на извършването на деянието подсъдимият К. Н. е бил непълнолетен, но няма съмнение, че е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи своите постъпки.
Законосъобразно и справедливо се явява и определеното по отношение на подсъдимият и съответно наложено наказание за деянието, за което той е признат за виновен с атакуваната присъда.
Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09217647-40ba-4700-b031-dfccd6fb4bfc