Определение № 730 от 30.06.2022, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 730 гр. Пловдив, 30.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров като разгледа докладваното от Николай З. Петров Частно наказателно дело № 20225330203501 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.

Постъпила е жалба от К. С. М., подадена чрез адв.Н. против постановление на РП-Пловдив от 24.03.2022г., с което е прекратено досъдебно производство №674/2021г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.В жалбата се прави възражение, че постановлението на прокурора е незаконосъобразно.Иска се отмяна на същото.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е подадена при наличие на правен интерес и е депозирана в срок.Фактически жалбата е депозирана до ОП-Пловдив, но тъй като е в 7дневен от получаването на постановлението на РП-Пловдив подлежи на обжалване пред съд и правилно е администрирана до РС-Пловдив за разглеждане на жалбата по същество.Според настоящия състав на съда жалбата е неоснователна.

Като разгледа материалите по делото съдът установи идентична фактическа обстановка с тази изложена в постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

К.М. е собственик на шест паркоместа в подземно ниво на адрес гр. ** и в качеството си на такъва депозирала жалба срещу А.Б., собственик на два гаража на същото подземно ниво, в която твърди, че последната й ограничавала правото на достъп до шестте паркоместа. Подадена е и молба до прокуратурата от М.Л. в качеството му на наемател на процесиите паркоместа, който също заявява, че правото му на достъп било ограничено от 1

Б.. Г-жа М. обръща внимание на това, че от месец януари 2021 г. Б. без да я уведоми, сменила дистанционните за входната ролетна врата, монтирала е два катинара на същата, сложила е СОТ и видеонаблюдение, блокирала е малката врата която води към стълбището на сградата и е сменила партидата на тока на нейно име. Действията предприети от Б. пречили на М. да спази наемното си правоотношение с Л., който нямайки достъп до наетите от него гаражи, претърпявал загуби, тъй като в същите пазел на съхранение машини и техника, необходими му за осъществяване трудова дейност.

В хода на разследването като свидетел е разпитан М.Л., който заявява, че от месец януари 2021г. А.Б. възпрепятствала достъпа му до наетите от него гаражи, като с това му ограничавала правото на ползване. Същият твърди, че е имал предишни спорове с Б. относно статута на помещението, находящо се на подземно ниво в гр. ** и информация, предоставяна от Агенция по кадастъра за приобщени общи части.

Видно от писмените показания на св. Б., Л. и М. става ясно, че Б. и Л. са имали предишни спорове, свързани с факта, че Л. е бил управител на „БГ СТРОЙКОНСУЛТ 97" ЕООД, но противно на това, тримата свидетели признават единодушно, че спор относно достъп до шестте паркоместа не е воден. От разпита на тъжителката става ясно, че същата не познава Б., както и не е имала спор с нея досежно правото на достъп до гаражите. Видно от разпита на Л. е, че въпреки явно обтегнатите предходни отношения между него и св. Б., спор относно гаражите не е съществувал, който факт се потвърждава и от разпита на Б.. Става ясно, че нито Л. като наемател, нито М. като собственик са се обръщали към Б. с молба да им предостави достъп до шестте паркоместа, както и спор досежно правото на ползване или действията от страна на Б. не е имало.

В писмените си показания св. Б. и св. Л. твърдят, че между тях са се водили граждански дела относно право на собственост, но видно от справка на РС-Пловдив, образувани дела между същите лица няма. В този смисъл в последния разпит св. Л. твърди, че достъпът му до шестте паркоместа му е бил възстановен и същият няма претенции към Б.. Последното се потвърждава и от разпита на Б. от 22.12.2021 г., която твърди, че в действителност достъпа на Л. вече е свободен и неограничен.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира за изцяло правилен извода на прокурора, че в конкретния случай не се касае за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК.Действително фактически в един момент Б. самоволно е ограничила достъпа до подземен паркинг, но без да е имала пряк умисъл да пречи на позлването им от М..Освен това след като е била писмено поканена да осигури достъп го е сторила.

За да се приеме, че деянието е съставомерно по чл. 323, ал. 1 НК по смисъла на материалния закон, следва от обективната страна да е налице изпълнителната дейност да е предхождана от съществуването на правен спор между субекта на деянието и друго лице. Допълнително условие, наложено в практиката, е спорното право да е имуществено, т.е. да има материален характер. Освен това законодателят поставя изискване спорното право да е 2 действително, т.е. да съществува в полза на дееца или предполагаемо, т.е. такова каквото изобщо не е съществувало в обективната действителност, макар и представите на субекта да са били различни. Изпълнителното деяние на самоуправството се изразява в осъществяването на оспореното от другиго право. Престъплението е формално, т.е. на просто извършване, като за довършеността му е достатъчно дееца да осъществи само изпълнителното деяние.

От субективна страна субектът трябва да действа при форма на вината пряк умисъл.

В настоящия случай не е налице съществуването на правен спор между страните, който да е последван от самоволни действия от някоя от тях, което би осъществило състава на престъпление, а именно ограничаване правото на достъп на св. Л. - наемател и постр. М. - собственик на шестте паркоместа, предмет на настоящото досъдебно производство. Правото на ползване спрямо Л. и собственост спрямо М. не е било спорно. Всъщност спора възниква едва след писмената покана от страна на М. и незабавно е бил на практика прекратен от Б. като е преустановила незаконосъобразното действие.

Дори да се приеме хипотетично, че е бил налице действителен правен спор относно обектите, макар да липсват доказателства за това, то би била налице хипотезата на ал. 3 на чл. 323 от НК, според която деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. Видно от съдържанието на свидетелските показания на Б. и Л. е, че фактическото положение е възстановено, дотолкова доколкото двете страни нямат претенции помежду си и дори не се е наложило Б. да бъде предупреждавана от надлежен орган на власт.

Освен това в разпита си св.Л. е заявил, че иска досъдебното производство да се прекрати, ако му се предостави достъп и в свои разпит от 17.12.2021г. същия потвърждава, че такъв му е предоставен и няма претенции към Б..

С оглед на изложените по-горе мотиви, настоящата инстанция намира че, разследването е било извършено обективно, пълно и всестранно и правилно е било прекратено образуваното досъдебно производство.Постановлението на

РП-Пловдив е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Б. не е извършила престъпление по чл.323, ал.1 от НК и правилно досъдебното производство е било прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал.6, т.1 вр. с ал.5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП-Пловдив от 21.03.2022г., с което е прекратено досъдебно производство №764/2021г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Да се изпрати препис от настоящото определение на жалбоподателя К.М., нейния защитник и на РП-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4