Решение № 11231 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11231 гр. С, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110154255 по описа за 2025 година

Предявени са от „ТС ЕАД, ЕИК ............., представлявано от ПП и инж. МЦ, със седалище и адрес на управление: ГР.С, УЛ.Я №23Б, срещу Р. Н. М., ЕГН **********, гр. С, кв. М - 4, бл. 431, вх. 1, ап. 5, със съдебен адрес: гр. С, ул. Т уши № 1, ет. 1, офис 2, чрез адвокат Н. К., за установяване дължимостта на сумите 724,60 евро, равностойност на 1417,20 лв. (хиляда четиристотин и седемнадесет лева и 20 стотинки), представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 31.12,2024 г., ведно със законната лихва за период от 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 137,46 евро, равностойност на 268,84 лв. (двеста шестдесет и осем лева и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва - върху главница за топлинна енергия за периода от 16.07.2023 г. до 06.10.2025 г., сумата от 33,48 евро, равностойност на 65,48 лв. (шестдесет и пет лева и 48 стотинки), представляваща главница - за дялово разпределение за периода от 01.05,2023 г. до 31,12.2024 г., ведно със законната лихва за период от 09.10,2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6,36 евро, равностойност на 12,43 лв.

(дванадесет лева и 43 стотинки), представляваща мораторна лихва - върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 06.10.2025 г. - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. С, кв. М - 4, бл.

431, вх. 1, ап. 5, аб. № 226384 за периода 01.05.2023 г. до 31.12,2024 г., включително, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.

Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба.

Оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът е признал неизгоден за него факт, че е 1 приел за потребител на топлинната енергия, доставяна в имота, собственика ПХС, след като е подала молба за откриване на партида и ищецът е открил такава. Сочи, че откриването на партидата е със силата на договор между страните, като се позовава на съдебна практика.

Оспорва иска и по размер. Позовава се на Решение по адм. Д. № 746/2021 г. на ВАС, потвърдено с решение по адм.д. №85/2024 г. на петчленен състав на ВАС, с което се отменя т.6.1.1. от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-0401 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти. Счита, че при това положение, при липса на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия и с оглед цитираните решения на ВАС по реда на чл. 185 от АПК, исковата молба остава недоказана. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната за отчитането им.

Оспорва претенцията за сумите за дялово разпределение, тъй като такова се извършва от трето за спора лице. Оспорва и иска за лихви, тъй като ищецът не е ангажирал доказателство относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, поради което не е доказал датата на изпадането в забава на ответника. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Третото лице-помагач “НЕЛБО” АД, конституирано на страната на ищеца, не оспорва иска, представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление на 09.10.2025 г. по чл. 410 от ГПК срещу Р. Н. М. за вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 5811/2025 г. на РС – гр.Перник. Заявлението е било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 09.10.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника, като в законовия срок е подадено възражение срещу заповедта. Съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е придобила процесния топлоснабдяем имот с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 02.07.1987 г., а с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22, том 1-ви, рег. № 970, дело № 20 от 26.03.2009 г. ответницата Р. Н. М. е дарила на племенницата си ПХС процесния топлоснабдяем имот, като си е запазила безвъзмездно и пожизнено ползване на дарявания имот (л.12-15 от делото).

Предвид установеното, съдът приема, че ответникът в настоящото производство е потребител на топлинна енергия, доставяна в процесния топлоснабдяем имот в качеството му на вещен ползвател за целия процесен период от 01.05.2023 г. до 31.12,2024 г., включително.

Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно 2 право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). В настоящия случай клиент на топлинна енергия за битови нужди е ответникът за процесния период по силата на закона. Липсват данни ответникът да е подал възражение срещу приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти, поради което съдът приема, че общите условия са били приети от него.

С оглед на възражението, направено в отговора на исковата молба, касаещо отмяната на т.6.1.1. от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-0401 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти с Решение по адм. Д. № 746/2021 г. на ВАС, потвърдено с решение по адм.д. №85/2024 г. на петчленен състав на ВАС, следва да се съобрази размера на тази топлинна енергия, установена чрез допуснатата и приета по делото СТЕ. Последната е установила, че на адреса, на който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо“ АД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след дистационен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период са отчитани уредите в имота, като в същия е имало 4 броя отоплителните тела и 4 топлоразпределители с радио-отчет, както и щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна топлоенергия, отделяна от щранга.

Потреблението на топла вода се отчита по 2 водомера за топла вода с дистанционен отчет.

Вещото лице установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е 1417.21 лв., равностойни на 724.61 евро, в това число за ТЕ, отделяна от сградната инсталация в размер на 76.50 лв., за отопление на имота в размер на 336.40 лв.

Сумата за топлинна енергия за подгряване на топла вода възлиза на 1080.81 лв. Вещото лице е установило, че за период от няколко месеца от 2022 г. и 2023 г. не е имало сключен договор за фирма за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в абонатната станция за отчет на топлинната енергия. Предвид това, че процесният период е от 01.05.2023 г. до 31.12.2024 г., включително, а в имота има индивидуални топломери и водомери, съдът приема, че освен изчислената от ищцовото дружество топлинна енергия, отделяна от сградната инсталация, останалите суми са правилно установени.

От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца е имало непогасена главница в размер на 1417.26 лв., равностойна 3 на 724.63 евро за доставена в имота топлинна енергия, такса за услугата дялово разпределение в размер на 65,42 лв., равностойна на 33.45 евро, а изтеклите лихви върху главницата за ТЕ възлизат на 268,98 лв., равностойност на 137.53 евро, а върху таксата за дялово разпределение – 13,45 лв., респективно 6.88 евро.

Установените от вещите лица обстоятелства се подкрепят и от приетите и неоспорени доказателства, депозирани от третото лице-помагач.

По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).

Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за месечните задължения на ответницата, съотносими към процесния период, в случая не са ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е недоказано и следва да бъде отхвърлено. Ответникът е оспорил изпадането си в забава, поради което ищецът следваше чрез пълно и главно доказване да установи на коя дата същият е изпаднал в забава и от кога тече лихвата върху всяко главно вземане, което не е установено по делото по безспорен начин.

Относно вземането за такса за услугата дялово разпределение, доколкото между третото лице-помагач и Етажната собственост, където се намира процесното топлоснабдяемо жилище е сключен договор и такъв договор е сключен между ТЛП и ищцовото дружество, който не е оспорен, от който е видно, че ищцовото дружество като възложител заплаща възнаграждение на ТЛП за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата с режим на етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С, съгласно Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение по чл. 139в от ЗЕ, поради което и на ищеца му се следва възстановяването на това възнаграждение. Ето защо оспорването на ответника се явява в тази част необосновано и недоказано.

С оглед на горното, искът е основателен до размера на непогасеното вземане, установено от вещите лица, като се извади сумата за топлинната енергия, отделяна от сградната инсталация с оглед отмяната на съответната методика за изчислението на тази сума. Така, ответникът дължи за главница за доставяна в имота му топлинна енергия сума в размер на 1340,71 лв., равностойност в евро - 685,49, и за такса за услугата дялово разпределение в размер на 65,42 лв. или 33,45 евро, които суми не са погасени и върху тях се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 09.10.2025 г. до окончателното плащане. За претендираните лихви върху тези суми следва да се отхвърли предявения иск, като недоказан. Иска за главница за топлинна енергия над размера от 1340.71 лв., равностойност на 685.49 евро, до пълния размер от 724,60 евро, равностойност на 1417,20 лв., и иска за услугата дялово разпределение над сумата от 65,42 лв. или 33,45 евро и до пълния предявен размер от сумата от 33,48 евро, равностойност на 65,48 лв. следва да се отхвърлят също като неоснователни.

4

При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски в двете производства в общ размер 464.50 евро, в това число 66.46 евро в заповедното производство, 398.04 евро в исковото производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение, определено в настоящото производство в размер на 80 евро. Съразмерно на уважената част от иска ищецът има право на разноски в общ размер на 371.60 евро.

Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09215ec9-4279-48a7-a37e-cb44a6b99671