Решение № 6475 от 03.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6475

Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20267180700961 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е. О. П. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0315-000148 от 09.03.2026 г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, с която на Е. О. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на закона, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на съдебни разноски. Алтернативно моли да бъде наложен минимален размер от 3 месеца.

Ответникът не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от нейното съобщаване, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 18.03.2026 г., и срещу заповед, която съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.12.2025 г., около 21:40 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], посока към [улица]жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. Е. Д., и при извършената от органите на МВР проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 29.07.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4692504 от 08.12.2025 г. Въз основа на така установените факти е издадена оспорената заповед № 25-0315-000148 от 09.03.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

В съдебното производство не са събирани нови доказателства, доколкото страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.

До извод в обратната насока не води депозираното на 27.05.2026 г. заявление от адв. Б., защото то е подадено от лице без представителна власт и не ангажира съда, тъй като в отговор на получено съобщение, с което жалбата е оставена без движение, е депозирана молба от адв. Б. (л.19), в която заявява, че не е във връзка с клиента си, и счита, че пълномощията са й снети, поради което моли същият да бъде уведомен на посочен адрес в [населено място]. От друга страна, искането да бъде отменен хода по същество на делото е неоснователно, доколкото правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било ограничено и той е можел да ангажира своевременно всякакви относими и допустими доказателства, което не е сторил, това не е направено и със самото заявление от 27.05.2026 г. на адв. Б.. С жалбата до съда е изискано единствено представянето на административната преписка по издаване на оспорената заповед, която е депозирана на 03.04.2026 г., т.е., жалбоподателят или негов пълномощник са разполагали с достатъчно време да се запознаят с преписката и да ангажират доказателства, още повече, че съдът с разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание е разпределил доказателствената тежест. Т.е. до датата на откритото съдебно заседание, а именно 26.05.2026 г., жалбоподателят отново е разполагал с възможност да ангажира доказателства, като същият нито се е явил в съдебно заседание, нито е ангажирал доказателства, установяващи различни факти от тези, установени в производството по издаване на оспорената заповед, и налагащи други правни изводи.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

А съгласно чл. 175, ал. 3 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая принудителната административна мярка е наложена заради допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, доколкото липсата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ води до прекратяване на регистрацията на МПС, което е еднозначно с понятието МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл в случая нарушението, заради което е издадена оспорената заповед, се явява доказано по безспорен начин.

Доколкото нормата на чл. 171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа в условията на задължителна администрация и задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно изброените принудителни административни мерки са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Извършеното административно нарушение е удостоверено чрез акт за установяване на административно нарушение, който е официален писмен документ и като такъв се ползва с материална доказателства сила в настоящото производство. В тежест на жалбоподателя е да обори тази материална доказателствена сила на АУАН, но такова насрещно доказване в настоящия процес не беше проведено. Следователно в случая по безспорен начин се доказва наличието на фактическите основания за прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП – извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Макар искането да бъде наложен минимален размер от 3 месеца да не е компетентността на съда, следва за яснота на жалбоподателя да се посочи, в това производство съдът извършва единствено проверка за законосъобразност на оспорената заповед без правомощие да изменя вида или срока на принудителната административна мярка.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма на писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка, и са посочени правните норми, представляващи основание за издаване на заповедта. Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона – да се осигури безопасността на движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в движението и да се преустановят административните нарушения по ЗДвП.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. О. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0315-000148 от 09.03.2026 г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�