Решение № 13657 от 29.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38649/2022
- Вид
- Решение № 13657
- Подписан
- 29.11.2022
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13657 гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110138649 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *****, представлявано от ААИзпълнителен директор срещу М. Е. П., с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС и С. И. П., с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца сумата от 7908.93 лева, от които 6563.15 лева- главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 11.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 1345.78 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 04.09.2019г., както и суми за дялово разпределение 23.84 лева - главница за периода м.08.2016г- м.04.2018г., ведно със законната лихва от 01.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането, и 4.82лева - лихва за периода от 01.10.2016г. до 04.09.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52181/2019 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, ИД номер: **********.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им 1 приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Бруната България“ ООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. И. П. и М. Е. П. са подали идентични отговори на исковата молба, с които исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението, че ответниците са „битови клиенти“ на ищцовото дружество. Сочи се, че те не са живели през процесния период в топлоснабдения имот. Сочи се, че тя действително са наследили имота, но не са живеели в него, като по делото не са ангажирани доказателства те да са били ползватели на имота, като се сочи, че реалният ползвател е бил починалият И.н Шутилов,. Оспорват се и исковете като недоказани по размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 11.09.2019 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Е. П. и С. И. П. за сумите : които 6563.15 лева- главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот с аб. №............. за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 11.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 1345.78 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 04.09.2019г., както и суми за дялово разпределение 23.84 лева - главница за периода от 01.08.2016г-30.04.2018г., ведно със законната лихва от 01.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането, и 4.82лева - лихва за периода от 01.10.2016г. до 04.09.2019г.
С разпореждане от 08.10.2019 г. по ч. гр. д. № 52181/2019г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 158.75 лв. за заплатена държавна такса и 50 2 лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Не е спорно между страните, че наследодателите на ответниците – ИИШ и МПШ са били собственици на имот с адрес: АДРЕС. Видно от представеното удостоверение за наследници ИИШ е починал на 01.09.1989 г., като е оставил за наследници МПШ- съпруга, С. И. П.- дъщеря и ЕИШ- син. МПШ е починала на 22.11.2008 г. и е оставила за наследници С. И. П.- дъщеря и ЕИШ- син. ЕИШ е починал на 18.03.2019 г., като е оставил за наследник М. Е. П.- дъщеря.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********************* г.
М. Е. П. и С. И. П. са продали на ДАК и ИДА процесния имот с адрес: АДРЕС Видно от представения протокол от проведеното на 15.06.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „ФДР“ ЕООД и етажната собственост с адресАДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва два входа – А и Б. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.
Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. В процесния имот е имало 3 броя радиатори в помещения кухня и 2 стаи, без поставени ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/. През процесния период не е осигурен достъп до имота. На в.л. е представен протокол за неосигурен достъп от двете дати за отчет 04.05.2016г. и 15.05.2016г. За периоди 16/17г. и 17/18г. не са представени протоколи за неосигурен достъп, но във ФДР не са представени документи /актове/ за демонтаж или отсъединяване на радиаторите. За трите отчетни периода 15/16г., 16/17г. и 17/18г. има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност за 3 броя радиатори. През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 149куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. Към изчислената стойност по формулата се прибавя ТЕ на отоплителни тела надхвърлили инсталираната топлинна мощност. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот няма поставен водомер за топла вода. За същия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база три броя потребители на топла вода за период 15/16г. и на база един брой потребител за 16/17г. и 17/18г. Вещото лице сочи, че не му е представен документ за 3 броя потребители, поради което СТЕ представя вариант на изчисление за един брой 3 потребител и за период 15/16г. За периоди 16/17г. и 17/18г. изчисленото количество топла вода е коригирано /увеличено/ за: 16/17г. с +43.94куб.м. и за 17/18г. с +49.00куб.м., спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция, разпределено само на абонати без водомери или с нередовни водомери / съгл. изм. на Наредба за топлоснабдяване от 2015г./ Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ / за сградна инсталация, имот и БГВ/ при отчитане, че за период 15/16г. няма доказателство за 3 броя потребители на ТЕ за БГВ, поради което е представен вариант на изчисление при един брой потребител / е 5826.01 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания по партидата с аб. №............. за процесния период.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.