Решение № 387 от 08.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Плевен, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500491 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Районен съд Никопол №28 от 25.02.2025г., постановено по гр.д.№522/2024г.е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от М. Р. З.,с ЕГН ********** против „Кредирект“ ЕООД , ЕИК **********,иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр.с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *******, сключен на 22.05.2024г., между страните по делото.

Със същото решение на НРС е обявена за нищожна клаузата за неустойка,обективирана в чл.18, ал.1 Договор за потребителски кредит № *******,сключен на 22.05.2024г., между страните по делото, като противоречаща на добрите нрави.

С решението на НРС „Кредирект“ ЕООД , ЕИК ********** е осъдено да заплати на адв.Д. В. М. от АК –Пловдив сумата от 400лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Срещу така постановеното решение на РС Никопол е постъпила въззивна жалба от ищцата М. З. ,чрез пълномощника й адвокат Д. М. от АК Пловдив,с която същото се обжалва в частта,в която съдът не е уважил предявения главен иск за нищожност на договора за потребителски кредит.Изложени са доводи,че сключеният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита ,както и възнаградителната лихва се изчислява по специална 1 формула.В процесния договор е посочена само абсолютната стойност на ГПР,като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/.Твърди се,че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя ,настоящи или бъдещи , доколкото е предвидена дължимост и на възнаграждение за неустойка.На следващо място въззивницата счита,че договорът за кредит е недействителен и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК,като е надвишен максимално определения процент на ГПР,нарушено е изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута ,съгласно ПМС №426/2014.В този насока във въззивната жалба са изложени подробни съображения.Посочена е съдебна практикарешения на ОС Плевен по въззивни гр.дела.

В заключение въззивницата моли съда да отмени решението на РС Никопол в частта,в която съдът не е уважил предявения главен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №******* от 22.05.2024г. и да постанови друго,с което този иск да бъде уважен ,като се прогласи нищожността на договора за кредит.Претендират се и направените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебното заседание на 17.09.2025г.пред ПОС въззивницата и нейния пълномощник не се явиха.Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствие на страната и нейния проц.представител, ведно със списък на разноските по чл.80 ГПК,в която е изразено и становище по съществото на спора.

Въззиваемият „КРЕДИРЕКТ“ЕООД гр.София,чрез адв. Дружество “***“,чрез адвокат Х. М. от САК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,с който е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна.Правилно първоинстанционният съд отхвърлил предявения установителен иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит,сключен на 22.05.2024г.Спазени са изискванията на чл.10,ал.1 ЗПК и на чл.11,ал.1,т.1-12 и т.20 и ал.2 ЗПК. Спазени са изискванията на чл11,л.1,т.10 ЗПК по отношение формирането на ГПР.Твърди се,че нормативно определения лимит на ГПР към датата на сключване на договора е 68,90 % и ГПР,определен в договора в размер на 62,80 % не надхвърля пет пъти размер на законната лихва за забава,поради което не е налице нарушение на чл.19,ал.4 ЗПК.Посочено е ,че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР,която е уговорена като плащане ,в случай,че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.В тази насока са изложени подробни доводи.Твърди се,че още към момента на сключване на договора ,потребителят е бил уведомен за всички възможни суми ,с които е задължен към кредитора,при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.Твърденията за нищожност на целия договор,поради това,че клаузата за неустойка не е включена в ГПР са неоснователни.Оспорва се изразеното в жалбата за заблуждаваща търговска практика,като въззиваемото дружество счита,че ГПР е ясно посочен в договора,неустойката не е част от него и това е недвусмислено,уговорено между страните.В заключение моли съда да отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба от М. З. срещу 2 решението на РС Никопол.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съд.заседание на 17.09.2025г.не се е явил представител на въззиваемото дружество.От адв .дружество “***.“,чрез адвокат Х. М. от САК е депозирано писмено становище за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството.Със същото моли съда отхвърли подадената въззивна жалба по изложените в отговора съображение,взето е становище,че частната жалба е неоснователна.Направено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.

Срещу определение на НРС №194/30.04.2025г.,постановено по реда на чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от М. З.,чрез пълномощника й адвокат Д. М.,с която същото се обжалва като неправилно. В заключение моли съда да отмени определението на НРС и насрещната страна да бъде осъдена да заплати на адвокат Д. М. адв.възнаграждение в размер на 1050 лв.с ДДС.

В срока по чл.276,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от „КРЕДИРЕКТ“ЕООД чрез адв.дружество “***.“,чрез адвокат Х. М. от САК,с който е взето становище ,че същата е неоснователна.

Окръжният съд като прецени оплакванията ,визирани във въззивната и в частната жалби,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен главен иск от М. Р. З. ,чрез пълномощника й адвокат Д. М. от АК Пловдив срещу “КРЕДИРЕКТ“ЕООД гр.София с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.10 ал.1 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД,с който се претендира да бъде признат за недействителен договор за потребителски паричен кредит № *******, сключен на 22.05.2024г.между страните.При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.18 ал.1 от договора за кредит.

За да отхвърли така предявения главен иск ,РС Никопол е приел,че договорът за потребителски кредит не страда от пороци,водещи до неговата недействителност изцяло.Не са възприети доводите на ищеца,че договорът е недействителен,поради неяснота относно формиране на ГПР.Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от въззивната инстанция.

Безспорно по делото е,че между страните е сключен договор за потребителски кредит №******* от 22.05.2024г.,по силата на който „Кредирект“ЕООД гр.София като кредитор е предоставил на М. Р. З. като кредитополучател сумата 3 000лв.Уговорено е,че кредитът ще бъде изплатен на 18 месечни вноски,съответно 4 вноски в размер на 125лв.и 14 вноски в размер на 287.14лв.В договора се съдържа и погасителен план,в който са описани погасителните вноски,дължими за периода 24.06.2024г.до 3

24.11.2025г.и техния размер .Съгласно чл.2,т.4 от договора ,ГПР е 62,8%,а според чл.2,т.6 е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 50 %.Съгласно чл.18 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 5 758,04лв.,в случай,че не представи договореното в чл.6 обезпечение в двудневен срок от сключване на договора.Видно от погасителния план ,съдържащ се към договора неустойката е начислена към ежемесечните вноски ,като всяка от тях става в размер на 571лв.за горепосочения период.

Ищцата М. З. е физическо лице,при сключване на процесния договор е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност и същата има качеството на "потребител",съгласно чл.9 ал.3 ЗПК и според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП .Кредитодателят

"Кредирект“ЕООД е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност и има качеството на кредитор ,съгласно чл.9 ал.4 ЗПК.

Договорът безспорно е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.

1 от ЗПК и следва да отговаря на императивно установените от този закон изисквания относно неговото съдържание.

Относно нищожността на клаузата на чл.18 от договора като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП , Окръжният съд изцяло споделя изложените от НРС съображения като правилни и законосъобразни.Договорената нестойка в размер на 5758,04лв. надхвърля почти два пъти размера на отпуснатия кредит от 3 000лв.От др.страна е уговорено,че се дължи в случай,че кредитополучателят не предостави обезпечение на задълженията си посредством банкова гаранция или поръчител,отговарящ на точно определени изисквания.Клаузата за неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка платежоспособността на кредитополучателя върху потребителя и води до допълнително увеличаване и то значително на размера на задълженията по договора.Така договорената неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение ,което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума ,излиза извън присъщата си функция и води до неоснователно обогатяване за кредитора.В този смисъл клаузата на чл.18 от договора,касаеща неустойката е нищожна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

Спорният въпрос е налице ли са предпоставките на чл.22 ЗПК за обявяване изцяло на процесния договор за потребителски кредит, сключен на 22.05.

2024г.за недействителен.

Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен.

В чл.11, т.10 от ЗПК е предвидено,че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, 4 настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В конкретния договор за потребителски кредит е налице бланкетно посочване единствено на крайния размер на ГПР 62,8 %, което на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Съгласно § 1,т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.