Определение № 4768 от 27.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4768 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20241100514664 по описа за 2024 година

Производството по делото е спряно с определение № 1164/21.01.2025г. по гр.д. № 14664/2024г. на СГС до приключване на производството по дело № С -774/2023 на СЕС.

При служебно извършена справка съдът констатира, че по цитираното дело е постановено решение от 23.10.2025г. на СЕС, Първи състав, поради което, на основание чл. 631, ал. 2 ГПК, производството следва да бъде възобновено.

По същество производството е образувано по реда на чл. 274-279 ГПК, п о частна жалба на „Макроадванс“ АД срещу определение № 45416/07.11.2024г. по гр.д. № 12585/2023г. на СРС, 49 с-в, в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 1240/22.01.2024г. по гр.д. № 12585/2023г. на СРС, 49 с-в в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че определеният по реда на чл. 38 ЗАдв размер на адвокатско възнаграждение от 960 лв. е прекомерен, като не се дължи отделно възнаграждение по всеки иск, а едно възнаграждение в минимален размер от 400 лв. Отделно се излагат съображения, че в хипотезата на безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв не се дължи ДДС. Поддържа се, че неправилно в тежест на частния жалбоподател са възложени разноски за разликата над сумата 100 лв. до размера на сумата 350 лв., представляващи 1 депозит за вещо лице /разликата от 250 лв./, каквито не са били поискани от насрещната страна съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Жалбоподателят моли съда да отмени определението в посочената част и да уважи молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските,

Ответникът по жалбата Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ заявява становище за неоснователност на частната жалба, по изложени в писмен отговор съображения.

Определението на СРС в частта, с която е уважена молбата на ищцата А.И. за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, е влязло в сила като необжалвано.

Софийски градски съд, след като се запозна с фактите по делото и обсъди доводите в частната жалба, намира следното:

С решение № 1240/22.01.2024г. по гр.д. № 12585/2023г. на СРС, 49 с-в, изменено с атакуваното определение по чл. 248 ГПК с влязлата му в сила част, са уважени изцяло предявените от А.Н.И. срещу „Макроадванс“ АД два обективно съединени иска – с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД и са присъдени в полза на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на сумата 350 лв., от които 100 лв. – държавна такса и 250 лв. – депозит за ССЕ, а в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ – сумата 960 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, представляващо сума от по 480 лв. с ДДС за всеки иск, по арг. от чл. 2, ал. 5 от НМРАВ № 1/2004г.

С обжалваното определение СРС е приел, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното решение в частта досежно присъдените в полза на ищцата разноски и размера на определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Частната жалба е частично основателна.

По отношение на присъдените в полза на ищцата разноски за депозит за вещо лице в размер на сумата 250 лв., е основателно оплакването в частната жалба, че същите не са били поискани от страната до приключване на устните състезания, включително и в представения списък по чл. 80 ГПК. Принципът 2 на диспозитивното начало е основен в гражданския процес и касае и искането за разноски, поради което не могат да бъдат присъдени разноски, които не са поискани, независимо дали действително са направени. Ето защо в посочената част обжалваното определение следва да бъде отменено и молбата по чл. 248 ГПК - уважена.

По отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв:

В частната жалба размерът на възнаграждението се оспорва за разликата над сумата 400 лв., поради което и до този размер е налице влязло в сила произнасяне. Ето защо направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал.

5 ГПК следва да бъде разгледано за разликата над сумата 400 лв. до пълния присъден размер от 960 лв.

Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ № 1/20024г. минимални размери на адвокатски възнаграждения. При съобразяване с решението на СЕС, при определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв /ред. ДВ, бр. 97/2012г./, какъвто е настоящият случай, съдът също не е обвързан от минималните размери на възнаграждения в НМРАВ. С оглед изложеното, в случая при определяне размера на възнаграждението, следва да бъдат взети предвид: материалния интерес – 186 лв. е общата цена на двата иска; извършените процесуални действия – проведено едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищцата не се е явил, както и ниската фактическа и правна сложност на делото, което е вид типово дело за защита на потребител по договор за потребителски кредит. Ето защо сумата от 400 лв. е достатъчен и справедлив размер на възнаграждението по чл. 38 ЗАдв. По изложените по –горе съображения, в случая не се дължат отделни възнаграждения по двата предявени иска, а едно възнаграждение, определено на база общия материален интерес, който е значително по-малък от размера на възнаграждението.

По отношение на дължимия ДДС, следва да бъде съобразено решението по дело С – 744/23 на СЕС, съгласно което процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на чл. 2, § 1, б. „в“ от директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, когато тази 3 доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава – членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

С оглед изложеното, дължимото адвокатско възнаграждение с включен ДДС следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размера на сумата 480 лв.

Ето защо обжалваното определение за отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено в частта, с която е отказано изменение на решението досежно присъдените в полза на ищцата разноски за разликата над сумата 100 лв. до пълния присъден размер от 350 лв. и в частта досежно присъденото на основание чл. 38 ЗАдв в полза на ЕАД „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 480 лв. до пълния присъден размер от 960 лв., а в останалата част - досежно сумата от 80 лв. /разликата над присъдените 400 лв. до размера на сумата 480 лв./, представляваща дължим ДДС, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА, на основание чл. 631, ал. 2 ГПК, производството по гр.д. № 14664/2024г. на СГС.

ОТМЕНЯ определение № 1164/21.01.2025г. по гр.д. № 12585/2023г. на СРС, 49 с-в в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „Макроадванс“ АД за изменение на решение № 1240/22.01.2024г. по гр.д.

№ 12585/2023г. на СРС, 49 с-в, изменено с определение № 45416/07.11.2024г. по гр.д. № 12585/2023г. на СРС, 49 с-в, в частта досежно присъдените на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на А.Н.И. разноски за разликата над сумата 100 лв. до пълния присъден размер от 350 лв. и в частта досежно присъденото на основание чл. 38 ЗАдв в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 480 лв. до пълния присъден размер от 960 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 1240/22.01.2024г. по гр.д. № 12585/2023г. на СРС, 49 с-в, като го ОТМЕНЯ в частта, с която 4

„Макроадванс“ АД е осъдено да заплати на А.Н.И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разликата над сумата 100 лв. до пълния присъден размер от 350 – разноски по делото, както и в частта, с която „Макроадванс“ АД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, разликата над сумата 480 лв. до пълния присъден размер от 960 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Макроадванс“ АД срещу определение по гр.д. № 12585/2023г. на СРС, 49 с-в в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5