Решение № 576 от 21.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Пловдив, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина. Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000501 по описа за 2022 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. „О.“АД-гр.С.,с ЕИК ***,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. И. Л.,против решение №121 от 19.05.2022 г.,постановено по т.д.№1066/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,с което дружествотожалбоподател е осъдено да заплати на „М.“ЕАД-гр.Р.,общИ. Р.,област С.З.,с ЕИК *** застрахователно обезщетение от 53 824,74 лв. по щета №***,на основание договор ** от 24.01.2018 г.,с предмет „Застраховане на имуществото на „М.“ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“-реф.№*** г.-ЗОП,обособена позиция №1-Застраховане на имуществото на клон р. „Т.“ и застрахователна полица №***/24.01.2018 г.,валидна за периода 24.01.2018 г.-23.01.2019 г.,ведно със обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от 53 824,74 лв.,считано от датата на забавата-17.08.2018 г. до 04.04.2021 г. вкл.,в размер на 14 383,16 лв.,ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от 05.04.2021 г. до окончателното изплащане,както и разноските по делото от 2728,26 лв. за държавна такса,1215,50 лв. за експертизи и 280,50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Със същото решение иска на „М.“ЕАД срещу З. „О.“АД за присъждане на застрахователно обезщетение по щета №*** е отхвърлен като недоказан и неоснователен за 1 разликата над уважения размер от 53 824,74 лв. до пълния предявен размер от 57477,04 лв.,а също така е отхвърлен като неоснователен и недоказан и иска на „М.“ЕАД срещу същото застрахователно дружество за присъждане на обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение,за разликата над уважения размер от 14383,16 лв. до пълния предявен размер от 15 470,91 лв. и за периода 11.08.2018 г.-16.08.2018 г.

И най-накрая,с решението от 19.05.2022 г. е осъден ищеца „М.“ЕАД да заплати на ответника З. „О.“АД разноски по делото в размер на 176,67 лв. за адвокатски хонорар и 87,50 лв. за експертиза и свидетел.

Във въззивната си жалба,дружеството-жалбоподател изразява становище,че счита горното съдебно решение за необосновано,неправилно и взето в противоречие на материалния и процесуалния закон,като излага за това подробни съображения.Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд,че сключеният между страните договор №** от 24.01.2018 г. е застрахователен договор по своята същност и счита,че този извод противоречи на Кодекса за застраховането.Заявява още,че договорът е сключен по реда на ЗОП,а целта на сключването на договор посредством обществена поръчка е съвсем различна и сключването му след провеждането на такава поръчка поражда задължението на страните по нея в определен срок да работят на конкретна цена и изпълнителят да е конкретно избран участник,спечелил обществената поръчка.Намира,че процесният договор категорично не може да представлява застрахователен договор по реда на КЗ и че това са два различни правни отрасли,които ползват различна правна защита.В жалбата си поддържа и заявеното още в отговора на исковата молба възражение за нищожност на клаузата на чл.1,ал.2 от процесния договор от 24.01.2018 г.,като сключена в заобикаляне на закона.Счита,че целта на клаузата е изцяло заобикаляне на разпоредбите на по-висш нормативен акт съгласно Закона за нормативните актове,а именно Кодекса за застраховането.Излага подробни аргументи за това в жалбата си.

Жалбоподателят оспорва като неправилен и извода на първоинстанционния съд,че процесният договор е сключен по реда на чл.344,ал.1 от КЗ.Посочва,че този договор е сключен по реда на чл.112 от ЗОП и счита,че има характеристиките на административен договор,а не на застрахователен такъв.Поддържа,че ако самият договор бе застрахователен,то наличието на застрахователни полици не би било нужно,а в случая чл.27,ал.1 от договора задължавала изпълнителя да издава годишни застрахователни полици.Счита на следващо място,че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл.344,ал.1 от КЗ относно Общите условия,като е приел,че след като в нормата пише „когато има такива“,то е възможно без Общи условия.Заявява,че за този вид застрахователни полици има утвърдени от застрахователя,определен за изпълнител по обществената поръчка,Общи условия и същите са публично достъпни,като при подписването на полицата същите са представени и са неразделна част от полицата и именно поради тази причИ. възложителят е подписал договора при изявление,че приема Общите условия и е запознат с тях.Заявява още,че от страна на ищеца не е направено оспорване с допълнителната искова молба и не е открито производство по установяване истинността на подписите,положени под полицата,за 2 да твърди съда,че не е ясно от кой е подписана застрахователната полица.Този факт,според жалбоподателя,не е спорен,поради което и се приема за валидно сключен договора.Оспорва и аргумента на съда,че няма представен екземпляр от общите условия на застрахователя,като поддържа,че тези обстоятелства никога в процеса не са били спорни и няма указания в проекто-доклада,а и в окончателния приет по делото доклад,че същите подлежат на доказване и поради тази причИ. нито една от страните в процеса не е представяла доказателства,“та съдът да направи извода,че на застрахования не са му представяни екземпляр от подписани общи условия“.Счита,че след като застрахованият е положил подпис под застрахователната полица,че е запознат с общите условия и ги приема,то така се е удостоверила действителната негова воля и договорът не подлежи на тълкуване,когато съдържащите се в него уговорки са ясни и точни,и разкриват недвусмислено действителната вода на страните да се обвържат с определени права и задължения,за да постигнат желан от тях и позволен от закона правен резултат.Заявява,че съдът не може да бъде предубеден и да отрича определени факти,а в случая било ясно установено чрез подписването на застрахователната полица,че застрахованият е уведомен за общите условия и че ги е приел.

На следващо място,дружеството-жалбоподател поддържа,че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Д.Б.Б.,изнесъл данни за т.нар. умора на материала.Счита за неправилен и необоснован извода на съда за извършвани регулярни проверки на техническото състояние на клапата от страна на ищеца,като поддържа,че такива проверка се доказват не с гласни,а само с писмени доказателства,каквито по делото не са били представени.Наред с това намира за „крайно неприемливи“ мотивите на съда за установяване и доказване на размера на положения труд за ремонт на ГТЛ.Счита,че събраните в тази насока доказателства са ценени неправилно от съда и е възприето неправилно заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза.Подробни доводи в тази връзка развива в жалбата си.Заявява,че размерът на средствата,необходими за отстраняването на щетата е значително по-малък от претендирания.И освен това,като твърди,че по делото не са представени приемо-предавателни протоколи за действителното отстраняване на щетите, жалбоподателят счита,че същите не са отстранени и са претендирани вреди в завишени размери.Заявява,че няма приложени доказателства,които да установяват с точност действителната стойност на увредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Отделно от всичко гореизложено,жалбоподателят поддържа и довода,че полицата,по която се претендира изплащането на застрахователно обезщетение е с №***,която е за застраховка „Пожар и природни бедствия“-Секция 1-индустриален пожар“ и предмета на застраховане няма нищо общо с авария на машини и съоръжения.Застрахователната полица и предметът й,според дружеството-жалбоподател,са неотносими към заведената и предявена по съдебен път застрахователна претенция,а съдът не е обследвал застрахователната полица и нейната същност и единствено е обследвал процесния договор за обществена поръчка.Заявява,че постановеното съдебно решение е неправилно,защото е основано на 3 недействителна застрахователна полица №***,а процесната щета,за която застрахователят е уведомен е на основание застрахователна полица №***.

И на база всички поддържани във въззивната жалба съображения,дружествотожалбоподател моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение №121/19.05.2022 г.,постановено по т.д.№1066/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,като неправилно,необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.Моли за присъждане на направените и в двете съдебни инстанции разноски.

От въззиваемия „М.“ЕАД-гр.Р.,обл.С.З.,с ЕИК ***,чрез упълномощения юрисконсулт З. К.,е подаден писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложено становището,че жалбата е неоснователна и изложените в нея твърдения са неверни,необосновани и изцяло противоречат на събрания и проверен по делото доказателствен материал,а обжалваното решение е правилно и законосъобразно,както и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.Конкретните си доводи за обосноваване на това становище въззиваемият развива в така подадения писмен отговор.Моли въз основа на тях обжалваното решение да бъде потвърдено.Моли да му се присъдят всички направени в настоящото производство разноски,в това число и юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба са представени писмени доказателства,които въззивният съд е отказал да приеме по съображения,изложени в протокола от откритото съдебно заседание,проведено на 19.10.2022 г.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл.259,ал.1 от ГПК и изхожда от ответника по първоинстанционното дело,по което е постановено обжалваното решение.Следва обаче да се обърне внимание,че с тази жалба се атакува изцяло първоинстанционното решение,а то включва и отхвърлителна част,която ответникът няма правен интерес да обжалва,понеже в тази част първоинстанционното решение е постановено в негова полза.Същото се отнася и за частта,с която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски за първоинстанционното производство.Затова въззивният съд счита,че въззивната жалба,поради липса на правен интерес,е недопустима в частта,насочена срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение,както и в частта,с която са присъдени на ответника съдебни разноски,поради което в тези й части жалбата не следва да се разглежда по същество и въззивното производство относно същите части на жалбата ще се прекрати като недопустимо.В останалата част,насочена срещу осъдителната спрямо ответника част на първоинстанционното решение,процесната въззивна жалба е допустима и като такава следва да бъде разгледаната по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната 4 власт на съда,в изискуемата от закона форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в частта,обжалвана с допустимата част на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното: