Решение № 104 от 20.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20241001000005 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Образувано е по жалба на „ИНТЕРХОЛДИНГ БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК 203497919, чрез процесуалния представител адв. С. Ч. от САК, срещу решение №1219/17.10.2023г. постановено по т.дело № 1860/2023г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав, с което е потвърден отказ №20200929154434-2/27.09.2023г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с вх.

№ 20200929154434 за обявяване по партидата на дружеството на декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.25, ал.4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима.

Разгледана по същество тя е основателна.

Е. С. Т., в качеството й на законен представител –управител на „ Интерхолдинг България“ООД е подала заявление № 20200929154434/29.09.2020г. по описа на ТРРЮЛНЦ към АВ, с което по партидата на дружеството е поискано да се извърши обявяване на декларация по чл. 38, ал.9,т.2 от Закона за счетоводството. Към заявлението е приложена декларация по образец, като съгласно чл.38, ал. 9,т.2 от Закона за счетоводството е декларирано, че предприятието „Интерхолдинг България“ООД не е осъществявало дейност по смисъла на §1,т.30 от ДР на Закона за Сч. През отчетния период-2019г. В декларацията са посочени трите имена и единния граждански номер на декларатора Е. С. Т.. По делото няма приложена декларация в препис със заличени лични данни в нея за целите на публикуването й по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

1

На 23.09.2023г. ДЛР при ТРРЮЛНЦ –АВ, на основание чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е дало указания към заявителя по заявление №20200929154434, да представи декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРРЮЛНЦ, както и декларация по чл.38,ал.9, т.2 от ЗСч. за 2022г. по утвърдения образец със заличен ЕГН на декларатора за обявяване.

В срока за изпълнение на указанията не са предприети действия от заявителя за представяне на посочените документи. На 27.09.2023г. ДЛР е постановил обжалвания отказ.

Целта на Закона за защита на личните данни е обезпечаване на защитата на физическите лица във връзка с обработване на личните им данни. (чл.1, ал.3 от ЗЗЛД) Законовата защита, не се свежда до възможността администратора на лични данни, да въвежда допълнителни правила, които да са в тежест на субекта на защита. С представяне на декларацията по чл.38,ал.9, т.2 ЗСч. без заличени лични данни (ЕГН на декларатора), както и с оглед инкорпорираното в жалбата съгласие, декларацията да бъде обработена и обявена по този начин, съдът приема, че е налице изразена изрична воля на лицето да бъдат публично оповестени личните му данни. Незаличаването на личните данни от заявителя, след като такова съгласие за публичното им оповестяване имплицитно се съдържа в представената декларация, не следва да рефлектират негативно за него, чрез постановения отказ от длъжностното лице по регистрация.

На следващо място, неправилно ДЛР в т.2 от указанията е посочило на заявителя да представи декларация по чл.38, чл.9, т.2 от ЗСч. със заличени лични данни за 2022г. Видно от представената декларация заявителя декларира обстоятелства касаещи 2019г., като самото заявление до ТРРЮЛНЦ е подадено през 2020г. В този вид указанията от формална страна са незаконосъобразни и отказът на ДЛР основаващ се на тяхното неизпълнение следва да бъде отменен.

О т страна на жалбоподателя се претендира присъждане на разноски. Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство, липсва основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК вр. с чл. 81 ГПК, тъй като е налице изричната правна норма тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. /така Определение № 89 от 2.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 311/2022 г., 1, т. о., ТК; Определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, т. о.; Определение по ч. т. д. № 2250/2021 г. 1, т. о. ТК на ВКС;

Определение № 60496 от 29.12.2021 г. по ч. т. д. № 2621/2021 г., Т. К., 2, т. о. на ВКС и мн. др. /.

ВОДЕН от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1219/17.10.2023г. постановено по т.д. 1860/2023г. по описа на Софийски градски съд, VI-18 състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Отказ № 20200929154434- 2/27.09.2023 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията относно поискано със заявление с Вх.№ №20200929154434/29.09.2020г. за обявяване по партидата на „Интерхолдинг България“ООД на декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията да извърши обявяване по партидата на „Интерхолдинг България“ООД на заявената със заявление №20200929154434/29.09.2020г. декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3