Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 907 от 30.09.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 2032/2025
Вид
Решение № 907
Подписан
30.09.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Цветелина Свиленова Цонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Горна Оряховица, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Ралица М. Калчева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20254120102032 по описа за 2025 година

Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. у Х.М., чрез юрк. Д. Р. – пълномощник на управителите срещу Е. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О..

Производството е по установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК/ искове с правно сонование чл. 79 ЗЗД , чл. 86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД/, предявен след подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение, с който ищецът цели съдът да признае за установено съществуването на парично взЕ.не по договор за потребителски кредит. Спорът се отнася до дължимостта на суми по неизпълнен кредит, прехвърлен на ищеца с договор за цесия, заедно с дължимите лихви и разноски.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е предявил срещу ответника Е. П. И. установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1635/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С иска се цели признаване за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца взЕ.нето, предмет на заповедното производство. В исковата молба се твърди, че на 14.01.2020 г. между ответника и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 388174, по силата на който ответникът е получил сумата от 800 лв., с уговорка за погасяване на задължението на четири погасителни вноски до 14.05.2020 г., при фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите, съгласно условията на договора и погасителния план.

1

Твърди се, че договорът е сключен в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и е действителен. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в договорените срокове, поради което е изпаднал в забава и е възникнало задължение за заплащане на договорна и законна лихва, такси и неустойка, съгласно Общите условия към договора. С договор за продажба и прехвърляне на взЕ.ния (цесия) от 21.07.2022 г., „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД взЕ.нията си срещу ответника по процесния договор за кредит. ВзЕ.нето е индивидуализирано в приложение към договора за цесия. Ищецът поддържа, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, като в условията на евентуалност се сочи, че уведомяването следва да се счита извършено и с връчване на исковата молба. Твърди се, че към момента задължението на ответника не е погасено и възлиза общо на 1962,65 лв., включваща главница, договорна възнаградителна лихва, законна лихва за забава, такси, договорна неустойка, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Посочва се, че начисляването на лихвите е съобразено с разпоредбите на законодателството, включително с въведените ограничения по време на извънредното положение през 2020 г.

Ищецът моли съдът да признае за установено съществуването на взЕ.нето, предмет на заповедното производство, както и да осъди ответника да заплати направените по делото и по заповедното производство разноски.

Ответникът Е. П. И. е подала в срок отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения установителен иск като неоснователен по основание и по размер.

Твърди се, че ответницата не е сключвала процесния договор за потребителски кредит № 388174 от 14.01.2020 г., не го е подписвала, не й е предоставян екземпляр от същия, нито е била запозната с общите условия и със стандартен европейски формуляр, поради което представените писмени доказателства се оспорват като неистинни и неавтентични. Излага се възражение, че липсват доказателства за реално отпускане на заемната сума от 800 лв., като се сочи, че по делото няма данни кога, как и по какъв начин сумата е предоставена на ответницата. Оспорва се и твърдението за надлежно уведомяване за извършената цесия, като се поддържа, че ответницата е узнала за нея едва с получаването на исковата молба. Ответникът сочи, че по делото не е представено извлечение от счетоводните книги на ищеца, нито други доказателства, от които да се установят размерът, падежите и начинът на формиране на претендираните взЕ.ния, поради което се нарушава правото й на защита. Оспорват се изцяло претендираните суми за главница, договорна и законна лихва, неустойка и разноски като недоказани и неясни по основание и размер. Прави се възражение за нищожност на клаузи от договора относно договорния лихвен процент, годишния процент на разходите и уговорената неустойка, като неравноправни и противоречащи на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Навежда се и възражение за изтекла погасителна давност относно главницата, лихвите и неустойките. Ответникът моли искът 2 да бъде отхвърлен изцяло.

Съдът,след като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства, приЕ. от фактическа и правна страна следното.

Приети по делото са писмени доказателства Договор за потребителски кредит № 388174/14.01.2020г., Погасителен план, Общи условия, Договор за продажба и прехвърляне на взЕ.нията, Уведомление за цесия,ч.гр.дело № 1635/2025г. по описа на ГОРС

Прието като писмено доказателство е писмо от Банкса ДСК ЕАД извлечение от сметка BG08TTBB94001528251053 с титуляр Елена П. И., ЕГН **********, видно от което е постъпил превод в размер на 800 B G N от сметка BG58IORT80481090001900; СИТИ КЕШ ООД в основание: ЗАЕМ СЪГЛАСНО ДОГОВОР 388174.Част от средствата са наредени към сметка BG07TTBB94001525992523 на НЕТКРЕДИТ с основание: Потребителски кредит предсрочно погасяване, а друга част са усвоени чрез операции на ATM и ПОС.

Основателно се явява възражението на ответника за изтекла погасителна давност, като за главница в размер на 800,00 лв. е изтекла на 15.05.2025 г., а заявлението за образуване на производство по чл.410 ГПК е входирано на 02.06.2025 година, което е 2 седмици след изтичане на 5 годишна давност. На 14.05.2023 година е изтекла давността за лихви-80,68 лева/ договорна лихва/, 275.62 / лихва за забава/, такси-459.03 лева и неустойка-347.32 лева, е налице кратката 3 годишна давност.

Исковите претенции се явяват неоснователни, като погасени по давност.

Следва да се присъдят разноски на ответника в размер на 255.65 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ обективно съединени искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК/ искове с правно основание чл. 79 ЗЗД , чл. 86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД/,на АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр.

София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. у Х.М., чрез юрк. Д. Р. – пълномощник на управителите да се приеме за установено, че Е. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О., дължи на ищеца сумите 800,00 лв. (осемстотин лева), представляващи главница за неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 388174 сключен на 14.01.2020 г. /“Договор за потребителски кредит“/ между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 („Заемодател“ или „Сити Кеш“ ООД), от една страна, и Е. П. И., ЕГН ********** (,Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 800 лева /главница/;– 459,03 лв. (четиристотин петдесет и девет лева и три стотинки), представляващи неплатени дължими такси;– 347,32 лв. (триста четиридесет и седем лева и тридесет и две 3 стотинки), представляващи неустойка по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит 388174;– 80,68 лв. (осемдесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи дължима договорна лихва по Договора за потребителски кредит за периода от 14.01.2020 г. до 14.05.2020 г.;– 275,62 лв. (двеста седемдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), представляващи дължима законна лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 14.05.2020 г. до 31.05.2025 г.;– законната лихва върху главницата от 800,00 лв., считано от 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 647/13.06.2025г. по ч.гр.дело № 1635/2025г. по описа на ГОРС, като погасени по давност.

ОСЪЖДА АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. у Х.М., чрез юрк. Д. Р. – пълномощник на управителите ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О., сумата от 255.65 евро, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Великотърновски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4