Определение № 531 от 06.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. Велико Търново, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500352 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. Р., чрез адв. А. Д., против Определение № 602/23.03.2026 г. по гр.д. № 408/2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното определение В. Р. е отхвърлена молбата, подадена от В. В. Р. за освобождаване от задължението й да заплати дължимата държавна такса и от разноските за водене на производството.

С подадената частна жалба се заема становище за неправилност на определението, като се твърди, че доходите на жалбоподателката са за осигуряване на издръжка на четиричленно семейство, вкл. за двете й малолетни деца. Твърди, че семейството й обслужва значителен брой кредити /по над 40 договора/, което допълнително намалява реалните средства за издръжка, с които разполага. Заявява, че има собствено жилище, но не живее в него, защото има учредено право на ползване на баща й, поради което и същото се обитава от родителите й. Представя трудов договор и допълнително споразумение към него, както и справка от имотния регистър. Моли определението да бъде отменено в обжалваната част, като В. Р. бъде изцяло освободена от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения срок и изхождаща от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува неизгодния за него първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност акт на съда по изричната разпоредба на закона /чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната 1 жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. Р. срещу „С..“ ООД, с която са предявени искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 1202814 към искане № 9507417, а в условията на евентуалност – на чл. 11, ал. 1 и чл. 3, ал.

1, т. 7 от договора, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 639,11 евро, ведно със законна лихва за забава. С молбата е направено искане за освобождаване от държавна такса и разноски за производството. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че с оглед предтсавените по делото доказателства, молбата за освобождаване от такси и разноски се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от такси и разноски се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с достатъчно средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. При подадена молба за освобождаване от държавна такса съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимите такси или разноски.

При съобразяване на относимите към искането обстоятелства и при съобразяване размера на дължимите държавни такса в общ размер от 85,34 евро, съдът намира, че не са налице предпоставките чл. 83, ал. 2 ГПК за нейното освобождаване от внасянето на така посочената държавна такса.

Видно от приложената към исковата молбата декларация, молителката е в трудоспособна възраст, като същата е трудово ангажиран и получава трудово възнаграждение в минимален размер. Освен това, в представената по делото декларация за материално положение и имотно състояние е посочено, че същата живее на семейни начала с бащата на двете си малолетни лица, който също получава трудово възнаграждение отново към минималния размер на страна – в размер на 766 евро нетен размер. В тази връзка, макар ищцата да има две малолетни деца, то очевидно средствата за издръжка на домакинството се осигуряват и от двамата родители. На следващо място, от декларацията и приложените към въззивната жалба доказателства се установява, че ищцата притежава недвижим имот, за който е учредено право на ползване и се обитава от нейните родители. Въпреки това, по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на наем относно обитаваното от жалбоподателката жилище, което съдът да съобрази в настоящото производство.

2

Предвид изложеното, макар ищцата да не разполага със значителни доходи или имущество, съдът намира, че с оглед размера на дължимите такси от 85,34 евро, същата разполага с финансовата възможност да заплати посочената сума. Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, че ищцата реално получава много по-малко средства, тъй като изплаща над 40 кредита, доколкото тя самата се е поставил в неблагоприятно финансово положение. Освен това, следва да се посочи, че предметът на делото и неговия материален интерес не предполага значителни по размер разноски, които с оглед установените по делото факти да са непосилни за ищеца.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че частната жалба е неоснователна, като първоинстанционното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 602/23.03.2026 г. по гр.д. № 408/2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3