Определение № 3799 от 30.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3799 гр. София, 30.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002103215 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д. срещу въззивното решение № 78 от 17.01.2023 год., постановено по в.гр.дело № 2302/2022 год., по описа на САС, 12-ти граждански състав, в частта му, в която е потвърдено решение № 901030 от 03.09.2021 год., постановено по гр.дело № 138/2017 год. по описа на Окръжен съд-Благоевград, с което е отхвърлен предявения от А. Д. Д. срещу В. И. П. и Д. П. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от год., обективиран в нотариален акт № , т. , дело № 273/2000 год. на нотариус с район на действие РС-Б., поради накърняване на добрите нрави.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.

281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че процесната сделка произтичала от други едностранни сделки – два записи на заповед, които били подписани от ищцата чрез принуда и заплаха и без да е налице някаква каузална причина за това; падежът на записите на заповед следвал с един ден сделката по прехвърлянето на имота /год./.

1

Тези обстоятелства, разглеждани в светлината на търговските отношения между страните, сочели на драстично нарушаване на моралните норми, на които законът бил придал правно значение, защото последицата от нарушаването им била приравнена на тази на противоречие на договора със закона и трябвало да бъдат отчетени от въззивния съд. Нямало данни ищцата да има неуредени финансови отношения с ответника В. П., респ. с неговата фирма „В.“ Е.. Въззивният съд не бил съобразил, че едноличният търговец не е нов правен субект, различен от физическото лице, което го е регистрирало, а е физическо лизе с разширена правосубектност. Съществен критерий за определяне на една сделка като противоречаваща на добрите нрави била равностойността на насрещните престации, а уговорената цена по процесната сделка била 5 пъти по-ниска от действителната пазарна цена на прехвърления недвижим имот, тъй като 28 000 лв. била неговата данъчна оценка, а не пазарната му стойност.

Въззивният съд бил съпоставил пазарната цена на имота през 1996 год. /преди приемане на Закона за деноминация на лева – 05.07.1999 год./ и данъчната му оценка след деноминацията на лева. Било установено, че след закупуването на имота ищцата и нейният съпруг били направили значителен ремонт на имота, които подобрения увеличавали пазарната му цена. С процесната сделка се преследвали и други неморални и обществено неприемливи цели. Освен това уговорената продажна цена на била заплатена.

В изложението на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК:

1/ Нищожен ли е поради накърняване на добрите нрави договорът за покупкопродажба, по който страните са се споразумели за цена на продавания имот, неколкократно по-ниска от пазарната?

2/ Дали определената от закона и придобитата с факта на регистрация в търговския регистър правоспособност на физическото лице като едноличен търговец създава нов правен субект, различен от физическото лице, което действа като търговец?

3/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, както и следва ли фактическите и правни изводи на въззивния съд да намерят отражение в мотивите на решението?

4/ Как следва да се преценява съотношението между данъчната оценка и действителната пазарна стойност на недвижим имот, при преценка за наличието на нееквивалентност на насрещните престации?

5/ Относими ли са към действителността на сделката факти и обстоятелства, които 2 са я обусловили?

Жалбоподателката навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че първите три въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСТК, Решение № 934 от 13.09.2010 год. на ВКС по гр. дело № 3657/2008 год., ІV г. о., ГК, Определение № 427 от 17.05.2017 год. на ВКС по гр. дело № 5260/2016 год., ІІІ г. о., ГК, Решение № 209 от 26.07.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1462/2010 год., ІІІ г. о., ГК, Решение № 173 от 03.01.2016 год. на ВКС по т. дело № 1689/2015 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 212 от 01.02.2012 год. на ВКС по т. дело № 1106/2010 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 202 от 21.12.2013 год. на ВКС по т. дело № 866/2012 год., І т. о., ТК, а четвъртия и петия въпрос са от значение за точното прилагане на закона. В изложението се навежда и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като за обосноваването му се препраща към формулираните правни въпроси.

Ответницата по касационната жалба Д. П. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно в обжалваната част.

Ответникът по касационната жалба В. И. П. не е депозирал писмен отговор.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на спора са предявени от А. Д. Д. срещу В. И. П. и Д. П. П. искове за нищожност на процесния договор за покупко-продажба поради противоречие със закона – чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, поради неговото заобикаляне – чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, както и че е установено въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните доказателства и заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, че на 15.02.1996 год. ищцата е придобила по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № , том , дело № 233/1996 год. на нотариус И. К., следния недвижим имот, находящ се в гр.Б.: / ид.ч. от парцел , пл.№ , в кв. на -ми микрорайон на гр.Б., ведно с целия втори етаж от жилищната сграда, която се състои от три стаи, столова, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с / ид.ч. от мазето от северната страна на сградата и / ид.ч. от тавана, откъм западната страна на сградата, ведно с % ид.ч. от общите части на сградата, срещу цена от 132 877 неденоминирани лева, който поземлен имот понастоящем се индивидуализира п о д № , с идентификатор , а процесната сграда е заснета като самостоятелен обект с идентификатор ; със запис за заповед, издаден на год., ищцата се е задължила безусловно и без протест, срещу този запис на заповед, да заплати на поемателя „В." Е. сумата от 52 000 лв., най-късно до год., с място на плащане: гр. С. кв.„П.", ул.„В." № , а със запис на заповед, издаден на год., ищцата се е задължила без 3 предявяване, да заплати на „В." Е. сумата от 28 100 лв., най- късно до год., с място на плащане: гр.С., кв.„П.", ул.„В." № ; на год. ищцата е продала на ответника В. И. П. – по време на брака му с ответницата Д. П. П., процесния недвижим имот за сумата от 28 500 лв., която сума било отразено, че е изплатена напълно и в брой на продавача при подписване на договора, обективиран в нотариален акт № , том. , peг.№ , дело № 273/ 2000 год. на нотариус К. Т.; към момента на сключване на договора данъчната оценка на имота е била 28 519.20 лв. /за обект жилище – 26 233 лв., а за обекта земя – 2 296.20 лв./; в периода от 15.02.1996 год. до 08.10.2020 год. по партидата на имота били извършени следните вписвания: а/ възбрана, наложена от съдия изпълнител Т., вписана с вх.peг.№ от год., акт № , том от год., която възбрана била заличена с вх.№ от год., с акт № , том от год. ; б / законна ипотека, вписана с вх.peг.№, акт № , том от 24.04.1996 год., в полза на Държавна спестовна каса – Б., за обезпечение изплащането на отпуснат заем на ищцата, която ипотека била заличена на основание писмо № на Държавна спестовна каса; в/ договорна ипотека на 01.07.1998 год., с акт № , том , дело № 1029/1998 год., в полза на Държавна спестовна каса – клон Б., за обезпечение на задължение на В. С. Д., действащ като ЕТ „Д.В. Д.“, която ипотека била заличена с вх.peг.№ от год., акт № , том от год. /с молба-съгласие от „Банка ДСК" ЕАД с изх.№ о т год./; че към год. в счетоводството на ЕТ „А. Д.-Т.“, по партидата на „В." Е., салдото е било с нулева стойност, т.е. че ищцата няма неплатени задължения към този доставчик към посочения момент; че ищцата и съпругът й били направили ремонт на процесния имот около година след закупуването му; ищцата е имала търговски взаимоотношения с дружеството на ответника, който бил дистрибутор на алкохолни напитки и че същата не искала да прехвърля имота, като според казаното от нея пред свидетеля, уговорената продажна цена не й била заплатена; на год. ответниците продали процесния недвижим имот на В. И. Х. за сумата от 28 045 лв. – изплатена напълно и в брой /нотариален акт № , том , per. № , дело № 307/2000 год. на нотариус К. Т./, като към момента на изповядването на тази сделка данъчната оценка на недвижимия имот била в размер на 26 045.80 лв.

При тези фактически констатации въззивният съд е извел от правна страна, позовавайки се на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСТК, че в случая не е нарушен принципа на еквивалентност на престациите, а оттам и на принципите на морала, тъй като стойността, на която е била сключена сделката, е почти еднаква с данъчната оценка на имота. Нищожност на договор поради нарушаване на добрите нрави била налице при „явно“ и „значително“ несъответствие между даденото от страните по него и стойността на полученото, т. е. неравностойността следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Липсвали доказателства за пазарната цена на имота към момента на сключването на договора, а доказателствената тежест за това била на ищцата, за което й били дадени съответни указания. Стойността на имота 4 през 1996 год. – когато ищцата го била закупила, била 132 877 неденоминирани лева, на колкото възлизала и данъчната му оценка към този момент. Обстоятелството, че върху имота били наложени възбрани и същият бил ипотекиран действително били действия, които го обезценяват, но били без значение за преценката за наличието на твърдения порок на сделката /противоречие с добрите нрави/. Обстоятелствата, свързани с икономическите отношения между ищцата и ответника, заплашвала ли е била тя да сключи процесния договор и платена ли е цената по него, за които са събрани доказателства, са счетени за неотносими към предмета на спора, доколкото те са били предмет на доказване, като основание на исковете на ищцата срещу ответника, по гр.дело №1245/03 год. по описа на РС-Благоевград и по тях била формирана сила на присъдено нещо. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса по т. 2 от изложението, тъй като не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК – този въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, тъй като в обжалваното решение не е прието, че вписването на физическото лице като едноличен търговец променя неговата правосубектност или патримониум, т.е., че едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, са различни правни субекти.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/091ed487-37d5-44ce-be60-6a0219e27f84