Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 04.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 201/2025
Вид
Решение № 24
Подписан
04.02.2026
В сила
06.07.2026
Състав
ЖЕНЯ ИВАНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Велико Търново, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖЕНЯ И.А

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000201 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. М. Г., ЕГН **********, с адрес град Видин, **********, чрез пълномощник – адвокат С. Ч., срещу Решение № 32/13.06.2025г. по т.д. № 48/2024г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу ЗАД „ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Б. С. вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2023г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се оплаквания срещу извода на съда, че ищцата не е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената при процесното произшествие смърт на С. Б. С., за когото поддържа, че е бил неин годеник. Прави искане за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което исковата й претенция бъде уважена в предявения размер. Претендира сторените в производството разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна - ЗАД „ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, е подала отговор на въззивната жалба, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт А. П.. В същия заема становище за нейната неоснователност. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните, чрез своите пълномощници, поддържат в писмени 1 становища позициите си по спора. Поддържат претенциите си за разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/03/123000246011 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от К. И. М. лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ЕН 92**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ щета на ищцата не е било заплатено застрахователно обезщетение за претендираните от нея неимуществени вреди от смъртта на С. Б. С., пътник в посочения автомобил, настъпила при ПТП на 11.11.2023г.

Не се спори и се установява от КП за ПТП с пострадали лица № 66/04.12.2023г., че на 11.11.2023г., около 15.45 часа, на път II-35 Ловеч-Плевен, в района на 31 км, настъпило пътно-транспортно произшествие между управлявания от К. И. М. лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ЕН 92**** и л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ЕН 18**** с водач Н. В. С., при което настъпила смъртта на пътуващия в първия от тях С. Б. С..

Установява се от заключението на приетата по делото автотехническа експертиза механизмът на настъпване на ПТП. На посочената по-горе дата, в светлата част от денонощието и при добра видимост, в дясната пътна лента на път II-35 Ловеч-Плевен /едно платно да две ленти за движение – по една за всяка посока/, в посока към град Плевен, се движел л.а. „Фолксваген Тигуан“. В същото време в обратна посока /към град Ловеч/ се движел л. а. „Хонда Джаз“, който извършил маневра „изпреварване“ на два автомобила последователно в лява по посоката си на движение крива. На последвал прав участък с наклон на изкачване, при опит да се прибере в полагащата му се лента за движение, л. а.

„Хонда Джаз“ загубва напречна устойчивост и започва странично плъзгане. Забелязвайки това, водачът на л.а. „Фолксваген Тигуан“ започва процес на аварийно спиране, като редуцира скоростта, но не успява да спре. Коридорите на движение на двете МПС се припокриват и последва удар в лентата за движение на л.а. „Фолксваген Тигуан“. Ударът е ексцентричен за последния и страничен – в лявата странична част, за л. а. „Хонда Джаз“.

Според заключението, след загуба на напречна устойчивост поради пътни условия или неправилна работа с органите за управление на автомобила, водачът на л. а. „Хонда Джаз“ не би могъл да го овладее и да избегне ПТП. За недопускането му е било необходимо в конкретната пътна ситуация да се движи в колоната от автомобили в полагащата му се за движение пътна лента, а не да изпреварва при лоши климатични условия и недостатъчна 2 видимост, както и при вертикална и хоризонтална маркировка, забраняващи това. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, причината за смъртта на С. Б. С. е получената при произшествието тежка и несъвместима с живота гръдно-коремна травма.

Следователно, налице е виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и настъпила смърт на пътуващия в него С. Б. С., както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Това са елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че поведението на водача на процесния автомобил представлява непозволено увреждане.

По спорните по делото факти са събрани гласни доказателства. От показанията на св.

С. П. се установява, че връзката между С. и Е. била много чиста, искрена и взаимна. Тя започнала една година преди инцидента, но двамата имали намерение да създадат семейство и да се устроят заедно. И двамата били спортисти и треньори във волейболен клуб „Олимпиец“ в Плевен. Затова живеели в Плевен, но С. често пътувал до Козлодуй, тъй като работел там, а ищцата била студентка в Пловдив и ходела на изпити. Двамата планували да се устроят в Пловдив, да живеят заедно и да създадат семейство. След трагедията ищцата не била същия положителен, засмян и енергичен човек, изпаднала в депресия, не можела да преодолее загубата. Преместила се да живее в София при семейството си.

Св. М. К. установява, че от племенника си С. е разбрал, че двамата с Е. са заедно от около година и нещо, запознали се покрай ангажиментите им във волейбола, имат сериозна връзка и идея да живеят в Пловдив, тъй като тя била студентка там. Живеели заедно в квартира на С. в Плевен, когато имали състезания. С. работел в Козлодуй, но имал намерение да напусне, защото работа му била тежка, а Е. живеела в Пловдив. Желанието му било да си намери нова работа в Пловдив и да се устроят да живеят там съвместно. На погребението на С. ищцата била в много тежко съС.ие. Година след инцидента все още била потисната и не можела да преживее загубата.

Пред настоящата инстанция спорът е сведен единствено до въпроса ищцата материално легитимирана ли е да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт на нейния близък, за който твърди, че бил неин годеник, били заедно от дълго време, живеели заедно и имали съвместни планове за бъдещето.

С ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС се конкретизира кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, че това са лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. Това са деца, включително и отглеждани, родители, съпруг, както и фактически съжител. Включването на фактическите съжители в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между съпрузи, поради което е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. ВКС прие, че по изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за 3 съответната връзка. Особено близката, трайна и дълбока житейска и емоционално връзка с починалия изключва проявите на отношения от време на време при разделно живеене, дори те да са много добри, емоционално топли, на уважение и взаимна подкрепа. При фактическо съжителство това предполага най-вече съвместен живот в едно общо домакинство и то характеризиращо се с трайност и продължителност във времето. Такава особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционално връзка между съжители би съществувала напр. при преживяна съвместно житейска драма или наличието на някаква обективна предпоставка, довела до силна духовна привързаност между тях, до отношения на взаимна или едностранна безвъзмездна грижа, подпомагане при всяка нужда до степен на невъзможност един без друг. Изразът „особено“, употребен в ТР, означава нещо, което се различава по качество и степен от обикновеното и нормалното.

От събраните по делото доказателства и установените от тях гореизложени факти не би могло да се обоснове категоричен извод, че между ищцата и загиналият при процесното ПТП е съществувала особено силна връзка и че поради това първата е понесла неимуществени вреди, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения.

Същите разкриват наличие на връзка на привързаност между тях, характерна за този род близост, общи интереси и стремежи, взаимно уважение, обич и подкрепа, желание у двамата за съвместно съжителство. Те не установяват наличие на реално създали се фактически съпружески отношения с характерните за такива отношения белези – съвместно трайно съжителство в общ дом и обща грижа за него. Всъщност доказват, че в продължение на една година ищцата е имала изградена емоционална връзка с починалия и свързва личността му с част от своя живот и с положителните преживявания, които двамата са имали. Разпитаните по делото свидетели еднопосочно установяват, че тя е била привързана към загиналия и е преживяла загубата му с негативни емоции, характерни за хора, преживяващи загубата на близък човек. Липсват данни тези емоционални нейни преживявания да са довели до сериозна като интензитет и продължителност психична травма, до съществена и трайна промяна на личността. Макар отношенията й със загиналия преди процесното произшествие да са се основавали на посочените чувства, очевидно е, че те не запълват съдържанието на описания по-горе израз. Затова емоционалните страдания на ищцата от загубата на този неин близък не подлежат на възмездяване с парично обезщетение.

Ето защо, поради изложените по-горе съображения, настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение за липсата на доказателства за наличието на активна материално-правна легитимация на ищцата, поради което препраща към мотивите на окръжния съд на основание чл.272 ГПК.

Достигайки до извод за неоснователност на предявения иск, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса, в полза на ЗАД „ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК и определено по реда на чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, доколкото се представлява в процеса от юрисконсулт.