Решение № 35 от 25.02.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Харманли, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г.а като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20255630200550 по описа за 2025 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят Г. Х. К. ЕГН ********** от с.Малко Градище, общ.Любимец, чрез пълномощника адв. И. Д. при АК Хасково, обжалва Наказателно постановление № 240271-000090 от 12.IV.2024г. на Началник Група в ОД МВР Хасково, РУ Харманли, като го счита за неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя- редовно призован, не се явява и не се представлява. От проц. му представител - адв. И. Д. при АК Хасково е депозирана молба, с която взема становище по същество.Претендира разноски, за които представя списък.

Административно наказващия орган - Началник Група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли - редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмо рег.№ 271000 - 9033/29.Х.2025г., с което административно наказателната преписка е изпратена в Районен съд Харманли е изразено становище за потвърждаване на наказателното постановление. Направено е искане - в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.

Районна прокуратура Хасково ТО Харманли - редовно призована не се представлява, не взема становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С Наказателно постановление № 24-0271-000090 от 12.II.2024г. на Началник на група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, издадено въз основа АУАН сер. GA № 1150167 от 28.I.2024г. на Г. Х. К. ЕГН ********** от с. Малко Градище, общ. Любимец, на основание чл.175а ал.1 пр.3 от Закон за движение по пътищата, са наложени административни наказания: „Глоба“ в размер на 3000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1

12 месеца, за това, че:

„На 19.V.2023г. в 13.12ч., в гр. Харманли на бул.“България“ като водач на лек автомобил, БМВ 318 ЦИ с рег. № ***, България при обстоятелства:

В гр. Харманли по бул.“България“ в кръгово кръстовището образувано с бул.

„Цар Освободител“ в посока към гр.Хасково управлявайки личния си лек автомобил БМВ 318 ЦИ с рег. № ***, използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя като превъртат задвижващите колела на автомобила превъртат и преднамерено го извежда извън контрол. АУАН е съставен във връзка с преписка 271р-16507/07.VI.2023г., снето писмено обяснение и отказ на лицето да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, е извършил:

Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно е нарушил/а чл. 104б т. 2 от ЗДвП.“

В Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 1150167 от 28.I.2024г. са отразени идентични обстоятелства.

В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели С* Г. С. и М.

П. М. - служител при РУ Харманли.

От показанията на св. С* С. – актосъставител се установява, че на 28.I.2024г., по време на работа спрял за проверка лек автомобил, с пътник в него Г. Х. К., за който имало преписка, която му била изпратена за да се вземе отношение. След като разпознал лицето решил да вземе отношение по възникналата преписка, по която установил нарушенията, а именно, че на 19.V.2023г., когато бил дежурен по наряд в 13:12ч. в гр. Харманли на бул.

„България“ на кръстовището образувано с бул. „Цар Освободител“ лек автомобил „БМВ 318 ЦИ“ с рег. № *** започнал да използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, като започнал да прави дрифт. Автомобила направил два пъти дрифт, а той със служебният автомобил пуснал светлинен и звуков сигнал със цел извършване на проверка.

Същият подал рязко газ в посока бул. „България“ и по ул. „Сакар планина“ завил надясно, след това по ул. „Македония“ и напуснал територията на гр. Харманли. След извършена справка в база данни на МВР, установил, че настоящият собственик на автомобила е Г. Х.

К.. Във връзка с тази преписка и след като разпознал и лицето, което било пътник в автомобила, взел отношение и съставил актове по възникналата преписка. Предоставил на лицето декларация по чл.188, но същият заявил, че не можел да посочи, кой е управлявал автомобила, тъй като не познавал лицето. Въпросния акт бил съставен в участъка на гр.

Симеоновград, в негово присъствие и в присъствието на свидетеля М. М., който не бил свидетел на нарушението, тъй като когато станал свидетел на дрифта бил сам.

Св.С. посочва, че не видял кой точно управлява автомобила, който дрифтирал и затова му представил декларация, на която да посочи кой е управлявал. В момента на дрифта не можал да види, колко човека са в автомобила и не може да кажа дали шофьора е бил сам, тъй като той изчаквал да влезе в кръстовището, пред него имало един автомобил.

Посочва, че на 19.V.2023г. е установено нарушението, а на 28.I.2024г. е взето отношението, което било след шест месеца, като през това време се работело по преписката.

От показанията на св.М. М. се установява, че на 28.I.2024г. бил автопатрул съвместно с колегата С* С., когато спрели за проверка лек автомобил, в който пътник бил Г.

Х. К.. Колегата му С. разпознал К. във връзка с преписка, на която той бил установил нарушението, и съставил АУАН по констатираните нарушения. Той бил свидетел на съставянето на акта, но не бил свидетел на нарушението. Акта бил съставен в ПУ гр.Симеоновград в присъствието на жалбоподателя, който отказал да го подпише.

Правни съображения.

Обжалваното постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 13.Х.2025г., като жалбата е депозирана пред Административно наказващия орган на 15.Х.2025г. и е входирана под № 271000-8581/15.Х.2025г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

2

Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в Глава III на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до отмяната му. Актът за установяване на административно нарушение е съставен както в присъствието на нарушителя, а така също и в присъствието на свидетел - служител на РУ Харманли.

Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- С* С., в качеството му на мл. автоконтрольор при РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР и МЗ № 8121з-1632/02.XII.2021г. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е предявен на нарушителя за подпис, но не е подписан от него. Отказа на нарушителя да подпише предявения му акт, е надлежно удостоверен с подписа на един свидете .

Издаденото въз основа на АУАН Наказателното постановление № 24-0271000090 от 12.II.2024г. на Началник на група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, е издадено от компетентен орган, предвид МЗ №8121з-1632/02.XII.2021г. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като при неговото издаване не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване.

При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество.

На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 104б т.2 от Закон за движение по пътищата. В тази разпоредба е въведена забрана за водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При тълкуване на текста на нормата е видно, че съставомерността на нарушението е обусловена от наличието на друга, специална цел при използването на пътищата за обществено ползване, различна от тази за превоз на хора и товари. От това следва, че като елемент от състава на нарушението, тази цел следва да бъде надлежно описана в АУАН и НП при квалифициране на деянието по чл.104б т.2 от ЗДвП, както и да бъде установена в хода на административно наказателното производство от събраните доказателства. В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП се съдържа посочване на съответната цел, с която жалбоподателят да е извършил описаните действия по привеждане на управлявания автомобил извън контрол, като по този начин да е използвал обществения път не по предназначение. Липсата на надлежно отразяване на всички елементи от състава на санкционираното нарушение съставлява съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, регламентиращи задължителните реквизити на АУАН и НП, което води до накърняване на правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По съществото на настоящия спор съдът намира, че е налице недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение. От фактическото описание на нарушението както в процесния акт за установяване на административно нарушение, така и обжалваното постановление следва, че жалбоподателят преднамерено е извел автомобила извън контрол, като подал рязко газ и повишил оборотите на двигателя, с което превъртели задвижващите колела на автомобила. Видно от показанията на св. С. същият направил два пъти дрифт, но не видял кой точно управлява автомобила, който дрифтирал. Не свидетелства за преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, каквото нарушение му се вменява.

Отделно от това в конкретния случай, датата на твърдяното нарушение е 19.V.2023г. Св. С. посочва, че е направил справка за да установи лицето, на което е регистриран автомобила към тази дата, т.е собствеността е била установено към датата на нарушението или в кратък срок след нея. Въпреки това АУАН е съставен едва на 28.I.2024 г., т.е. приблизително осем месеца след датата на нарушението, което значително надвишава тримесечния преклузивен срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Обстоятелството, че при връчването на акта е подадена декларация, в която е посочено, че не му е известно кой е управлявал автомобила, тъй като го бил прехвърлил, не може да променя началния момент на срока, тъй като съгласно Закон за движението по пътищата отговорността се носи от собственика, когато не е посочено друго лице. Следователно органът е разполагал с всички необходими 3 данни за установяване на нарушителя значително преди изтичане на тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение и е абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид така установените нарушения в цялата административно наказателна процедура, съдът намира, че не следва да коментира постъпилите по искане на защитата материали по ДП №393/2023г. по описа на РУ Дупница, тъй като в същите се коментират неконкретни дати, посочва се месец май, които не могат да бъдат отнесени към настоящото твърдяно за извършено нарушение.

С оглед на изложеното настоящия състав на съда не може да приеме за доказано, че жалбоподателя Г. К. е извършил, при това умишлено вмененото му нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП. По изложените по-горе съображения наказателното постановление следва да бъде отменено като недоказано и незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора - уважаване на жалбата и на основание чл.63д от ЗАНН, жалбоподателя има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с жалбата и с депозираното писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 ал.1 т.3 от Закон за адвокатурата съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 250евро.