Решение № 8855 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8855 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110142038 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, срещу А. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.02.2025 г. по ч.гр.д. № 6122/2025 г. по описа на СРС, 157-ми състав за следните суми: 275,26 евро (538,37 лв.), представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 563997 от 05.08.2019 г., вземанията по който са цедирани на ищеца от „Стик Кредит“ АД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 03.02.2025 г. до изплащане на вземането; 22,34 евро (43,69 лв.), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 05.02.2020 г. и 205,44 евро (401,80 лв.), представляваща обезщетение за забава за периода от 05.02.2020 г. до 21.01.2025 г.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 05.08.2019 г. между ответника и „Стик Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 563997, по силата на който ответникът е получил кредит в размер на 700 лева, погасим на 6 бр. вноски, всяка в размер на 200,14 лева при краен срок 05.02.2020 г. Сочи, че ГЛП по договора за кредит е в размер на 36 %, а ГПР 47,93 %. Аргументира подробно, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания. Излага, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си.

Посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г.

1

„Стик - Кредит“ АД в качеството си на цедент е прехвърлило вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, в полза на ищцовото дружество. Излага, че извършеното прехвърляне на вземания може да бъде съобщено на длъжника и от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента, в който смисъл прави изрично изявление за съобщаване на цесията. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения от съда особен представител адв. Г. В. С., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва договора за кредит като нищожен поради липса на съгласие. Излага, че представеният от ищеца договор не е подписан, както и че липсват доказателства за сключването му по електронен път. Оспорва и получаването на сумата, като изрично посочва, че представената неподписана разписка на „Изи Пей“ не доказва получаването на сумата.

Сочи, че при отсъствие на валиден договор, евентуално получената сума подлежи на връщане като получена без основание, в който случай срокът за връщане посочва, че започва да тече от момента на получаването. Във връзка с изложеното прави възражение за изтекла погасителна давност. В случай че се установи, че процесният договор за кредит е валиден, прави възражение за изтекла погасителна давност досежно претенциите за възнаградителна и мораторна лихва. Оспорва длъжникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания преди образуване на настоящото производство, като подробно излага, че доколкото в случая ответникът се представлява от особен представител, то цесията не може да се счита за надлежно съобщена. Оспорва ищецът да е упълномощен да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания, като в тази връзка сочи, че по делото не е представено пълномощно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 6122/2025 г. по описа на Софийски районен съд, в рамките на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за процесните суми. За част от претендираните със заявлението суми – 1796.51 лв., представляваща неустойка по чл. 17 от договора за кредит, съдът е отхвърлил заявлението с влязло в сила разпореждане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, като връчителят е събрал данни от домоуправителя, че същият не живее на регистрираните адреси, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си и в законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящия иск.

Представен е договор за потребителски кредит № 563997 от 05.08.2019 г. и Общи условия към него, без положени саморъчни подписи на страните, сочещ, че е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, видно от който ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит от 700,00 лв., платими в брой на каса на „Изипей“ АД. Предоставената сума следвало да се върне за срок от 6 месеца на 6 месечни вноски от по 200,14 лв. В договора е уговорена фиксирана лихва от 36 % годишно, ГПР в размер на 47,93 % и общ размер на плащанията 783,47 лв.

В т. 6.1 (чл. 17, ал. 1) от договора за потребителски кредит е уговореното задължение за кредитополучателя да предостави едно от следните обезпечения в срок от 3 дни от сключване на договора – поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия, предвидени в т. 6.3 (чл. 19) от договора да кредит: дееспособно физическо лице, 2 навършило 21 години, минимален осигурителен доход 1500 лв., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 м., липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца. По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

В т. 6.4. (чл. 20) от договора е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение ще се санкционира с неустойка в размер на 1200,84 лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от този договор.

По делото е представен и погасителен план, в който са посочени дължимите вноски за главница, лихва и неустойка, както и стандартен европейски формуляр и общи условия по кредита.

Представени са и Общи условия, като съгласно чл. 2 те са неразделна част от сключваните от „Стик - Кредит“ АД договори за кредит и определят начина на кандидатстване, разглеждане, отпускане и погасяване на заемите, както и всички останали съпътстващи права и задължения на страните.

Приложена е разпечатка на история на изпратени SMS съобщения, изпращани от кредитодателя на кредитополучателя, както и имейли без данни за електронна поща на адресата.

Между ищцовото дружество и „Стик – Кредит“ АД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 22.03.2024 г., въз основа на който на ищеца като цесионер са прехвърлени вземания на цедента в общ размер на 6379819,96 лв. Договорът за цесия препраща към Анекс № 1, в който следва да са описани вземанията, които се прехвърлят с договора.

По делото е приложен СЕФ, съдържащ допълнителна информация по чл. 8 ЗПФУР, в която е описана процедурата по кандидатстване, одобрение и сключване на договора. Посочено е, че кандидатстването става чрез попълване на заявка, намираща се на Уеб – сайта на „Стик – Кредит“ АД – stikcredit.bg, където се предоставят пълни и достоверни данни за самоличността на кредитополучателя (три имена, адрес, месторабота, лична карта, мобилен номер и пр.). След попълване на заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код под формата на кратко електронно съобщение на посочения от него телефонен номер. Заявката се потвърждава като се въвежда изпратения ПИН код, след което се настиска бутон „Потвърди“, с натискането на който попълнената заявка се изпраща за разглеждане. В случай, че исканият кредит е одобрен, потребителят се уведомява чрез СМС на посочения от него телефон, както и чрез изпращане на електронно съобщение с преддоговорна информация, договора и ОУ. Потребителят следва да натисне посочения в електронното съобщение линк, като след това въведе избраната от него парола за достъп, която представлява парола за достъп на потребителя. Предвидено е, че с въвеждането на паролата потребителят изразява съгласие за сключване на договора при посочените условия.

По делото е приета разписка за извършено плащане

№

2000000186778947/05.08.2019 г. на „Изипей“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира иска за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, която е 3 връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД, е да докаже следните факти и обстоятелства: 1. че между ответника и „Стик Кредит“ АД е бил сключен Договор за потребителски кредит № 563997 от 05.08.2019 г. от разстояние – по реда на ЗПФУР, който отговаря на императивните изисквания на ЗПК и по силата на който на ответника е предоставена претендираната главница, както и че е била уговорена претендираната договорна лихва, а ответникът се е задължил да върне заетата сума при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число с възнаградителна лихва в претендирания размер, както и настъпване изискуемост на вземанията за главница и възнаградителна лихва; 2/ че между „Стик Кредит“ АД и ищеца и сключен договор за цесия, въз основа на който е прехвърлено процесното вземане, както и уведомяване на ответника за цесията

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.