Определение № 42305 от 13.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42305 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110165293 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от Р. Д. К., чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС /над присъдените 120 лв.

Постъпило е становище от насрещната страна, в което се възразява срещу искането за изменение в частта за разноските.

За да се произнесе съдът, съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.

Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

С постановеното по делото Решение № 15108/05.08.2025 г. по гр.д. № 65293/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в съдът е присъдил на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски, както следва: сумата от 50 лв., представляваща заплатена държавна такса по сметка на СРС, сумата от 300 лв. – депозит за ССчЕ и сумата от 120 лв. адвокатско възнаграждение съгласно фактическата и правна сложност на делото.

По делото е подадена писмена молба от ищеца, с която е приложен списък на сторените разноски, както следва: 50 лв., представляваща заплатена държавна такса по сметка на СРС, 300 лв. – депозит за ССчЕ и 480 лв. адвокатско възнаграждение съгласно 1 фактическата и правна сложност на делото.

Още в отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е релевирал своевременно възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ето защо и при постановяване на своето решение в частта за разноските съдът е съобразил правната и фактическа сложност на делото и е определил възнаграждение за процесуалния представител в размер на 120 лв. с ДДС. Предмет на делото са еднотипни граждански дела по разрешаване на спорове във връзка със сключени потребителски кредити, по които е налице трайна и непротиворечива казуална практика на съдилищата, както и задължителни решения на Съда на Европейския съюз. Делото е разрешено в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, а е извършвал действия само писмено. Изложеното налага изводът, че за дела с подобна проблематика не се дължи адвокатско възнаграждение в по-висок размер от присъдения от съда, а претендираният такъв е завишен. Страната сама е избрала да заплати хонорар в необосновано завишен размер, който не е наложен нито от сложността на делото, нито от извършените процесуални действия, поради което и тя следва да понесе последиците от това.

Следва да се отбележи още по повод възраженията на молителя, че присъденото възнаграждение на вещото лице е в по-висок размер. Независимият експерт по делото е извършил квалифициран, специализиран труд по поставени именно от ищеца задачи за установяване и анализ на фактически данни. Съдът не е обвързан нито с размера на определеното възнаграждение на вещото лице, нито с размера на предвидените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения при преценка на правната и фактическа сложност на делото /в този смисъл С-438/22 на СЕС/.

Освен това между страните е воден друг процес във връзка с процесния договор за потребителски кредит, като с влязло в сила решение е установено, че договорът е недействителен. Предмет на настоящия осъдителен е иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 30, 48 лв., платена без основание по Договор за паричен заем № 4427035/15.03.2022 г. Тези обстоятелства са годни да създадат основателно съмнение в добросъвестността на ищеца, както и съмнение дали генерирането на съдебни спорове не е с цел адвокатското възнаграждение да се превърне в източник на неоснователно обогатяване.

При наличие за данни за злоупотреба с право по реда на чл. 3 ГПК съдът не е длъжен да съдейства на страната а е длъжен да осуети злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл определение № 466 от 1.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС, определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III ГО на ВКС и др..

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 279812/20.08.2025г., подадена от Р. Д. К. чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител на ищеца за изменение на Решение № 15108/05.08.2025 г. по гр.д.

№ 65293/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3