Решение № 429 от 21.07.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Благоевград, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101776 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Л. Вр. и К.

Кр., чрез пълномощника адв. Р.Д. против С. Р. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б..

Ищецът твърди, че в периода 22.07.2020 г. - 21.12.2020 г. се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, по силата на което е доставил на последният електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. Б., с клиентски № 300145839791.

Поддържа, че общата стойност на доставената ел. енергия възлиза на сумата от 316,49 лв., за което са били издадени 5 броя фактури, които са подробно описани в исковата молба.

Заявява, че поради неплащане на задълженията по цитираните фактури в срок се дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 11,50 лв., за периода 24.09.2020 г. 26.04.2021 г.

Ответникът С. Р. Т., чрез особения си представител адв. А.К. Б., счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка излага доводи, че не е налице договорна връзка за доставка на ел. енергия и че на името на ответника не е била открита партида за конкретния имот, чийто собственик или ползвател да е бил съшият, и че в обекта реално не е била ползвана електрическа енергия в процесния период.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 316,49 лв. /триста и шестнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, главница, представляваща неизпълнено задължение за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 22.07.2020г. до 21.12.2020г., с адрес на електроснабдения имот гр. Б., за клиентски № 300145839791, като задължението е индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в следните данъчни фактури: Фактура № 287991138/31.08.2020г., Фактура № 289757786/30.09.2020г.,

Фактура

№

291685060/31.10.2020г.,

Фактура

№

293260982/30.11.2020г., Фактура № 295046834/31.12.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /14.05.2021г./ до окончателното погасяване.

1

- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 11,50 лв.

/единадесет лева и петдесет стотинки/ - представляваща мораторна лихва за периода от 24.09.2020г. до 26.04.2021г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 17 от 14.05.2021г. по ч. гр. д. № 1186/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград. Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

Относно иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

В принципен план уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик на електрическа енергия, а ответникът – на потребител; 2/ реално доставяне на претендираното количество електроенергия от доставчика на потребителя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо цената на доставката, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на продадената му ел. енергия.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

От приетата по делото писмени доказателства (Справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания, Справка от ИКАР по партида на ответника, Заявление за услуги от 19.01.2012 година, Констативен протокол от 22.01.2018 година, Заявление от 13.05.2021 година, Фактура № 287991138/31.08.2020г., Фактура № 289757786/30.09.2020г., Фактура № 291685060/31.10.2020г., Фактура № 293260982/30.11.2020г., Фактура № 295046834/31.12.2020г.), както и от заключението на вещото лице инж. К.П. по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че в рамките на периода от време, за който се води делото (22.07.2020 г. - 21.12.2020 г. ) жилището на ответника, находящо се в гр. Б. (с клиентски номер 300145839791) е било снабдявано с електрическа енергия, доставяна от ищеца. Установява се също така от заключението на вещото лице, че през процесния период за обекта е бил монтиран електромер с фабричен № 18674291, с дистанционен отчет, статичен, двутарифен, с технически характеристики 5/60А/230в., в метрологична годност.

Процесният електромер е преминал периодична метрологична проверка в нормативно определения срок, като същият за процесния период попада във времето, за което ДАМТН гарантира за точността на устройството с оглед одобрения тип на СТИ. Става ясно, че през целия процесен период /22.07.2020 г. - 21.12.2020 г. / процесният имот е бил редовно ел. захранен. Става ясно, че е през процесния период монтираният за имота на ответника електромер е бил годно техническо измервателно средство, отговарящо на метрологичните и технически изисквания за СТИ. Според вещото лице количеството потребена ел.енергия, посочено в процесните 5 бр. фактури е предоставено от ищеца и ползвано в процесния електроснабден имот, като общото количество потребена в обекта дневна енергия е 1096 квтч. /киловатчаса/, а общото количество потребена нощна енергия е 498 квтч. /киловатчаса/.

Изрично вещото лице сочи, че има открита партида на името на ответника С. Р. Т., с абонатен № 1110204189 и клиентски №/ИТН/300145839791. Става ясно, че през процесния период /22.07.2020 г. - 21.12.2020 г. / електромерът е бил годно техническо измервателно средство, отговарящо на метрологичните и техническите изисквания на едно СТЕ, като същият е бил редовно включен към ел.мрежа. Установява, че общата стойност на доставената ел.енергия за обекта за периода е в размер на 316,49 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице инж. К.П. по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

2

Същевременно, след като в конкретния случай е установено, че ел. енергия е била доставяна и ползвана в електроснабдения имот на ответника, който е негова собственост, следва да се приеме, че между последния и ищеца е налице облигационна обвързаност, която е от договорен характер.

Следователно по делото се установи, че е имало реално доставяне от ищеца на ответника на електроенергия за процесния период, като стана ясно и нейното количество. В тази връзка за консумацията на електроенергията ищцовото дружество е издало и 5 броя фактури, а именно: Фактура № 287991138/31.08.2020г., Фактура № 289757786/30.09.2020г., Фактура № 291685060/31.10.2020г., Фактура № 293260982/30.11.2020г., Фактура № 295046834/31.12.2020г..

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Т. се установява, че коментираните фактури са надлежно отразени в счетоводството на ищцовото дружество, което е редовно водено.

Става ясно от заключението на вещото лице Т., че за процесния електроснабден обект, находящ се на адрес Б., при "ЧЕЗ Електро България" АД е регистриран електромер под партида с абонатен номер /ИДН/- № 50776 и ИТН /клиентски номер/ 300145839791, като партидата е регистрирана в клиентската информационна система на "ЧЕЗ Електро България" АД на името на ответника С. Р. Т., както и че по клиентски № 300145839791 има данни за предходни плащания - от 21.10.2010г.

Фактическите данни, визирани в предходните пет абзаца, са достатъчни да обосноват сигурен извод, че ел.енергия е била реално доставена на ответника.

В този контекст се налага изводът, че през процесния период 22.07.2020 г. - 21.12.2020 г. ищецът реално е доставил на ответника електроенергия на обща стойност 316,49 лв.

Ответникът не е извършил плащане на горепосочената сума.

В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване.

Относно иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За да бъде уважена посочената искова претенция, е необходимо наличие на няколко изисквания, а именно: 1/ наличието на паричен дълг, произтичащ от твърдения договор за доставка на ел. енергия, с определен ден на изпълнение (падеж); 2/ настъпване на падежа на задължението на потребителя за заплащането на тази лихва и 3/ липса на изпълнение на това задължение от страна на потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, представени от ищеца и неоспорени от ответната страна, продължителността на периода за заплащане на сумата, дължима за доставена ел. енергия, е 10 дни. Този срок започва да тече от датата на издаване на съответната фактура и в конкретния случай е изтекъл и за петте процесни фактури. Следователно се установява наличието на паричен дълг, произтичащ от процесния договор за доставка на ел. енергия, с определен падеж. Установява се също така, че е настъпил падежът на задължението на потребителя за заплащане на лихвата.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на общата се дължима се законна лихва за периода от 24.09.2020г. до 26.04.2021г. е 11,56 лв. Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 11,50 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ на ищеца следва да се присъди само претендирания от него размер на мораторната лихва.

В този контекст и втората от разглежданите искови претенции подлежи на уважаване.

Относно разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено само от ищцовата страна. Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските в заповедното производство и по тези, касаещи настоящото исково дело.

3

Предвид изхода от спора (основателност на предявените искове) и с оглед сторените и заявени от ищеца разноски (25 лв. – държавна такса и 63 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 75 лв. – държавна такса, 113 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 200 лв. – възнаграждение за вещо лице по съдебносчетоводната експертиза, 200 лв. – възнаграждение за вещо лице по съдебно-техническата експертиза и 300 лв. – възнаграждение за особен представител за исковото производство), отговорността за разноски в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:

- 88 лв. – общ размер на дължимите разноски за заповедното производство и - 888 лв. – общ размер на дължимите разноски за исковото производство.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че С. Р. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Л. Вр. и К. Кр., следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 17 от 14.05.2021г., издадена по ч. гр. д. № 1186/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно: