Определение № 196 от 11.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Плевен, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20264400500040 по описа за 2026 година

Депозирана е частна жалба от „Стик-Кредит”АД със седалище гр.Шумен, чрез пълномощник, срещу определение рег.№ 6000/09.12.2025 г. по гр.д.№ 4761/2025 г. по описа на ПлРС, с което искането на дружеството по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение рег.№ 1826/27.11.2025 г. е оставено без уважение.Счита постановеният съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение рег.№ 6000/09.12.2025 г. по гр.д.№ 4761/2025 г. по описа на ПлРС, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.248 ГПК и да се постанови друго, с което да се откаже присъждането на претендираните от ищеца разноските, а при евентуалност да се намалят значително.

За ответника по частната жалба – М. В. И., чрез пълномощник, е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище да се остави без уважение депозираната частна жалба.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 09.12.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на „Стик-Кредит“АД 1 гр.Шумен за изменение на решение № 1826/27.11.2025 г., постановено по дело № 4761/2025 г. по описа на ПлРС, в частта досежно деловодните разноски.

На първо място в частната жалба се сочи, че ищецът не е материално затруднено лице, което обстоятелство е установено по гр.д.№ 4371/2025 г. по описа на ПлРС, също образувано от М. В. И., като е приложено определението на първоинстанционния съд от 19.09.2025 г.

В представения договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025 г. е посочено, че процесуалното представителство е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице.

Касае се до две различни по своя характер искания -едното с правно основание чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от такси и разноски, а другото с правно основание чл.38, ал.2 от ЗА, според която разпоредба адвокатът има право на възнаграждение, което се определя от съда, ако е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на посоченото в ал.1 категория лице.

Настоящият съдебен състав счита, че съдът няма право на преценка дали са налице обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 от ЗА при направено искане по чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на преценка от съда (определение № 654 от 27.11.2020 г. на ВКС по т.д. № 720/2020 г., II т.о.).

На второ място в частната жалба е посочено, че делото е заведено при злоупотреба с право, при евентуалност дружеството прави искане да се откаже присъждането на разноски за повече от едно производство предвид установената злоупотреба с право, изразяваща се в образуване на 20 производства вместо едно.

Не може да се приеме, че е налице злоупотреба с процесуални права с оглед на чл.3 ГПК от страна на М. И. в настоящето производство.

Злоупотребата с право се дефинира като недобросъвестно (неправомерно) упражняване на права.

Неоснователно е искането на частния жалбоподател за прилагане по настоящето дело на исковите молби, с които са образувани посочените дела, както и представените по всяко от тях списъци по чл.80 ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на 2 присъдените/претендирани разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност.

Делата са образувани в различни периоди от време, имат различен предмет, намират се и на различни етапи от тяхното развитие.

Делата приключват с влязъл в сила съдебен в различен период от време с оглед на чл.78, ал.1 ГПК, т.е. не може да се прецени предварително дали съответната искова претенция е основателна изцяло или частично, а от друга страна съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва производството пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

На трето място по отношение на присъдените разноски по всеки от предявените искове в частната жалба е посочено, че с решението е уважено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лв., като е присъдено адвокатско възнаграждение по установителния иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка от процесния договор и кондикционния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от 151.50 лв.Така присъденото адвокатско възнаграждение е по два иска, с които се защитава един и същ материален интерес.

Неоснователно се сочи от частния жалбоподател, че исковете произтичат от едно правоотношение и защитават един интерес, поради което на ищцовата страна не се дължат разноски и по двете претенции.

Според чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Ето защо следва да се приеме, че правилно първоинстанционният съд е присъдил разноски по всеки един от предявените искове.

На последно място в частната жалба се сочи по отношение на присъдения адвокатски хонорар, че присъденото адвокатското възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.Частният жалбоподател счита, че посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери нямат задължителен характер, а единствено могат 3 да служат за ориентир.Частният жалбоподател счита, че в процесния случай освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от спецификата на спора: по спорните въпроси вече съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съгласно чл.7, ал.3 ГПК; според решения на СЕС от 13 юли 2023 г. по дело С-35/22 и от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 се дават указания на националните съдилища да изследват като основни критерии при разпределяне на разноски по дела като настоящето дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца; без да направи опит за доброволно уреждане на спора ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела с посочените номера.

Определените в горепосочената Наредба размери на адвокатските възнаграждения нямат задължителна сила за съда, а те могат да служат за ориентир.

В §1а, ал.2, т.2 от ДР на горепосочената Наредба е посочено кои обстоятелства се вземат впредвид при преценката на фактическата и правна сложност на делото при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство в съдебната фаза.

В процесния случай с оглед на цената на предявените два иска са приложими разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от горепосочената Наредба, с оглед на това, че се касае за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес.

Производството по делото пред първоинстанционния съд е приключило след проведено едно съдебно заседание по делото, на което процесуалният представител на ищеца не се е явил, но е депозирано допълнение писмено становище с оглед на своевременното му приключване.

Правилно е определен размерът на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за двата иска, което е в размер на 200 лв. без ДДС за всеки един от тях, общо 480 лв. с ДДС.

С оглед изхода на спора е присъдена в полза на ПлРС и дължимата за производството държавна такса.

4

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение от 09.12.2025 г., постановено в производство по чл.248 ГПК за изменение на решението от 27.11.2025 г. в частта за разноските, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 6000/09.12.2025 г. по гр.д.№ 20254430104761 по описа за 2025 година по описа на Районен съд - Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5