Решение № 4240 от 02.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4240 гр. Пловдив, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330120089 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от И. Н. С. с ЕГН ********** с адрес *** чрез * Б. срещу “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ** К. К. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 316,12 лева, недължимо платена за такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба-21.11.2024 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за заем на 28.09.2022 г. Получена е сума от 800 лв. Договорената лихва е 40,32 %, а ГПР-49,36 %. Дължи се и такса за експресно разглеждане на заявката от 316,12 лв. и неустойка от 210,70 лв. за непредоставяне на обезпечение.

Всички задължения са изплатени. Договорът е потребителски. Договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като са нарушени разпоредби на този закон относно начина на формиране на ГПР. Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна. Договорената неустойка противоречи на добрите нрави.

1

В предоставения срок за отговор ответника оспорва. Твърди липса на нарушение на добрите нрави, както и нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи от ответинка- справка от 13.08.2025 г. е видно, че задълженията по скляченият между страните договор на 28.09.2022 г. са в размер на 1422,96 лв. От тях 800 лв. са за главница, 96,14 лв.-догооврна лихва; 210,70 лв.-неустойка;316,12 лв.-такса за експресно разглеждане. Платена е сума от 1312,66 лв., която е погасила главницата таксата за експресно разглеждане, неустойка от 120,40 лв. и договорна лихва от 76,14 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания, част от които - сума от 316,12 лв. погасила задължение за таксата за експресно разглеждане на искането.

Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума извън предоставената заемна такава, в частност за лихва, неустойка и такса.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.

В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , т. к. не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на 2 кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея.

Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40,32 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.

Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,36 %/. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява 3 общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл.

11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.

Съобразно изложеното по-горе по повод възраженията за недействителност съдът намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, какъвто се явява таксата за експресно разглеждане на кредита .

Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума за от 316,12 лв. за таксата за експресно разглеждане на искането съща т а се явава дадена без основание и подлежи на възстановяване на ищ еца. Предвид това иск е основателен и следва да се уважи.

4

Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективосъединения с него за заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяването му до изпълнение на задължението, доколкото не се твърди и не се установява ответника да е възстановил на ищеца притендираната сума.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 43,50 лв. за държавна такса и деловодни разходи.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на * Б. следва да се определи служебно възнаграждение в минимален размер от 400 лв. поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

На ответника разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление *** , представлявано от * К. К.да заплати на от И. Н. С. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 316,12 лева (триста и шестнадесет лева и 12 ст.), недължимо платена за такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба-21.11.2024 г. до окончателното плащане, като и сумата от 43,50 лв.

(четиридесет и три лева и 50 ст.) за разноски по производството.

ОСЪЖДА “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление *** , представлявано от * К. К. да заплати на * Д. Б. в с личен *** с адрес *** сумата от 400 /четиристотин/ лв. за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

6