Решение № 4133 от 18.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4133 гр. Варна, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.С. при участието на секретаря А.Люб. Д. като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110112176 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава „ХІІІ- та“ от ГПК вр. чл. 357 и сл.КТ.

Делото е образувано въз основана искова молба подадена от Д. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „В****“ бл. ****, ет. *****, ап. ***, с която претендира да бъде осъдено „Б*** с**** г***" ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, ж.к. „С**** Т****“ бл. *** „**“, вх. „****“, ет. ****, ап.

****, да му заплати сумата от: 13848,40 лева - сбор от дължими неизплатени месечни трудови възнаграждения за положен извънреден труд, за периода 01.08.2021г. 30.11.2023г., както следва - за м. 08.2021г. - 88,56 лв., за м. 09.2021г. - 194,88 лв., за м.

10.2021г. - 278,64 лв., за м. И.2021 г. - 88,56 лв., за м. 12.2021г. - 194,88 лв., за м.

01.2022г. - 121,80 лв., за м. 02.2022г. - 48, 12 лв., за м. 03.2022г.- 88,56 лв., за м.

04.2022г. - 364,26 лв., за м. 05.2022г. - 196,14 лв., за м. 06.2022г. - 96,72 лв., за м.

07.2022г. - 76,14 лв., за м. 08.2022г. - 22,14 лв., за м 09.2022г. -414,12 лв., зам. 10.2022г.228,42 лв., зам. 11.2022г. - 22,14 лв., за м. 12.2022г. - 196,14 лв., за м. 01.2023г. - 167,04 лв., за м. 02.2023г. - 146,40 лв., за м. 03.2023г. - 159,48 лв., за м. 04.2023г. - 195,12 лв., за м. 05.2023г. - 234,24 лв., за м. 06.2023г. - 26,58 лв., за м. 07.2023г. - 83,52 лв., за м.

08.2023г. - 50,88 лв., за м. 09.2023г. - 215,46 лв., за м. 10.2023г. - 26,58 лв. и за м.

11.2023г. - 106,32 лв., ведно със законната лихва върху сумата, от деня на завеждане на исковата молба в PC В*** - 27.09.2024г., до окончателното изплащане на главницата; и 2. 1013,35 лева - сбор от дължими обезщетения за забава върху всяко от посочените неизплатени месечни трудови възнаграждения включени в сумата от 3848,40лв., за период от деня следващ падежа на задължението /29-то число на месеца, следващ отчетния месец/, до деня предхождаш този на депозиране на исковата молба в съда 26.09.2024г.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: По силата на трудов договор № ****/****. ищецът работил при ответника считано от 31.03.2021г. на длъжност „О****“, с код по ***** с месторабота в гр. В****. Основното месечно трудово възнаграждение б и л о в размер на 650 1

/петстотин и десет/ лева, като с допълнително споразумение от 30.12.2022г. трудовото възнаграждение било променено на 780 /седемстотин и осемдесет/ лева; допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит било в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж във фирмата, платимо еднократно до 28-мо число на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Работното време било определено на 8 часа, като реално полагания труд бил на 12 часови смени, а понякога и по-дълги, при сумирано изчисляване на работното време. Предвиден бил основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Срок за предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение не е бил уговорен, с оглед на което е била възприета разпоредбата на КТ за тридесетдневен срок за предизвестие. Със Заповед № ****/30.11.2023г., връчена му на 30.11.2023г., трудовото правоотношение е било прекратено считано от 02.12.2023г., за което на 01.11.2023г. е получил предизвестие за прекратяване на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, като причина за прекратяването е било посочено – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Излага, че през периода от 01.08.2021г. до 02.12.2023г. е полагал извънреден труд с различна продължителност за всеки отработен месец. Положения извънреден труд не е бил отчетен и за него не му е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение. За гореизложеното е сезирал **** на **** В**** и Д*** „И**** по т***“ гр. В***, които установили, че действително е полагал извънреден труд и за този труд не е начислено и изплатено трудово възнаграждение. По изложените съображения отправя искане за уважаване на иска. Претендират се разноски.

От страна на ответника не е постъпил отговор по чл.131, ал.1 от ГПК или молба за гледане на делото в негово отстъствие.

В проведеното по делото на 27.10.2025г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител – адв. Р. Ж. е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата, искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - трудов договор № ****/31.03.2021г. с допълнително споразумение № *****/31.03.2021г., заповед за прекртатяване на трудов договор № ****/30.11.2023г.; сигнал с вх. № ******/26.07.2023г. до Д. на **** на **** – В. с отговор от **** на **** –В. с изх. № *****/28.02.2024г., отговор от *** „****“- В*** с изх.№ *****/31.03.2023г. на сигнал с вх. № 23019920/01.03.2023г., се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 262, ал.1, т. 4 от КТ, вр. чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 86 от ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ са в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса в размер на 203,94 лв. за двата кумулативно предявени иска.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б. с*** г***" ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, ж.к. „С*** Т***“ бл. *** „**“, вх. „***“, ет. ****, ап. **** да заплати на Д.

Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В***, ж.к. „В***“ бл. ***, ет. ***, ап.

****, на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 262, ал.1, т. 4 о т КТ, вр. чл. 7 от НСОРЗ сумата от: 3848,40 лева, представляваща сбор от дължими неизплатени месечни трудови възнаграждения за положен извънреден труд по договор № 030/31.03.2021г. за периода 01.08.2021г. - 30.11.2023г., както следва - за м. 08.2021г. - 88,56 лв., за м.

09.2021г. - 194,88 лв., за м. 10.2021г. - 278, 64 лв., за м. 11.2021г. - 88, 56 лв., за м.

12.2021г. - 194,88 лв., за м. 01.2022г. - 121,80 лв., за м. 02.2022г. - 48,12 лв., за м.

03.2022г. - 88,56 лв., за м. 04.2022г. - 364,26 лв., за м. 05.2022г. - 196,14 лв., за м.

06.2022г. - 96,72 лв., за м. 07.2022г. - 76,14 лв., за м. 08.2022г. - 22,14 лв., за м 09.2022г.

- 414,12 лв., за м. 10.2022г. - 228,42 лв., за м. 11.2022г. - 22,14 лв., за м 12.2022г. - 196,14 лв., за м. 01.2023г. - 167,04 лв., за м. 02.2023г.- 146,40 лв., за м. 03.2023г. - 159,48 лв., за м. 04.2023г. - 195,12 лв., за м. 05.2023г. - 234, 24 лв., за м. 06.2023г. - 26, 58 лв., за м.

07.2023г. - 83,52 лв., за м. 08.2023г. - 50,88 лв., за м. 09.2023г. - 215,46 лв., за м.

10.2023г. - 26,58 лв. и за м. 11.2023г. - 106,32 лв., ведно със законната лихва върху сумата, от деня на завеждане на исковата молба в PC В*** - 27.09.2024г., до окончателното изплащане на главницата и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1013,35 лева - сбор от дължими обезщетения за забава върху всяко от посочените неизплатени месечни трудови възнаграждения включени в сумата от 3848,40лв., за период от деня следващ падежа на задължението /29-то число на месеца, следващ отчетния месец/, до деня предхождаш този на депозиране на исковата молба в съда 26.09.2024г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Б**** с**** г***“ ****, ЕИК *****да заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, сумата от 800 лева, представляваща сторени в производството разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 от ГПК „Б*** с**** г****“ ****, ЕИК ******, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 203,94 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3