Решение № 1437 от 26.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. Пазарджик, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220100469 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК от „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България/ против А. Х.А., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1288,98 лева /от която 990 лв. главница и 298,98 лв. възнаградителна лихва/ и 419,89 лева мораторна лихва за периода 19.01.2007г. до 10.06.2010г. по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01028706, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2146/2010 г. по описа на РС Пазарджик.

Твърди се, че на 19.01.2007 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД/, чийто правоприемник е ищецът, в качеството на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01028706. По силата на договора кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер на 990 лева, който е следвало да бъде издължен на 12 анюитетни вноски, всяка от които в размер 107,42 лв. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната по сметка на кредитодателя в края на периода била в размер на 1288, 98 лева, включваща главница и договорна лихва.

Поддържа, че ищецът е предоставил заемната сума на ответника, 1 вследствие на което за него е възникнало задължение за погасяване на кредита, съгласно условията на договора. Сочи, че срокът за изпълнение на задълженията по договора е изтекъл, а ответникът не е внасял никакви суми за погасяване на задълженията си по договора. Следователно останали непогасени суми по погасителния план в общ размер на 1288,98 лева.

Твърди се, че на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с ответника А. Х.А. Договор за кредит № PLUS-01028706 от 19.01.2007 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

Посочва, че предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирало, съгласно сключения договор за цесия от 15.05.2015г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до ответника, което се е върнало с отметка „непълен адрес“, надлежно удостоверено с обратна разписка.

Прави изявление ответникът да бъде уведомен по смисъла на чл. 99 от ЗЗД с връчване на приложеното към исковата уведомление за прехвърляне на вземания.

Твърди, че се е снабдил със заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника за сумата 1288,98 лева и 419,89 лева мораторна лихва за периода 19.01.2007г. до 10.06.2010г. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражения по чл. 414 ГПК, поради което предявява настоящия установителен иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. Х.А. оспорва основателността на иска. Оспорва възникването на облигационно правоотношение между страните. Сочи, че не е подписвал Договор за потребителски паричен кредит № PLUS 01028706 от 19.01.2007 г., поради което оспорва истинността му.

Възразява да е получавал заемната сума в размер на 990 лева. Сочи, че договорът за кредит е и нищожен - кредиторът нямал право да предоставя кредити и заеми по занятие; шрифтът на изписването на текста в договора бил с размер не повече от 10; ответникът бил чужд гражданин, който не владеел български език писмено и поради това договорът следвало да бъде подписан от двама свидетели; договорът бил подписан с измама, а също и съдържа нищожни клаузи, противоречащи на ЗЗП.

Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.

С протоколно определение от 07.03.2024 г. е конституирано в качеството 2 на трето лице помагач на страната на ищеца „Юробанк България“ АД „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2.

В предоставен от съда срок е депозирано становище от третото лице помагач в подкрепа на исковата претенция. Изразява доводи за неоснователност на направените с отговора на исковата молба от ответника възражения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.06.2010 год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника в качеството му на длъжник, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2146/2010 год. по описа на РС Пазарджик. Същото е било уважено и съдът е издал заповед № 1414 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 15.06.2010 год., с която е разпоредил ответникът да заплати на кредитор сумите, както следва: сумата от 1288 лева, ведно с мораторната лихва в размер на 419,89 лева, и законната лихва от 10.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 134,18 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит от 19.01.2007 год. Заповедта е била приета за връчена и е издаден изпълнителен лист на 10.11.2010 г.

С Определение № 255 от 17.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 165/2023 г. по описа на ОС Пазарджик е прието възражението на ответника по чл. 423 от ГПК и въз основа на него са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване вземанията по заповедта за изпълнение.

В законния едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът „Юробанк България“ АД е правоприемник на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което обуславя процесуалноправната му легитимация. Изложеното налага извод за допустимостта на исковата претенция и правният интерес на ищеца от воденето на иска.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“ АД/ и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01028706 от 19.01.2007 г. за сумата в размер на 990 лева. Сумата е следвало да бъде изплатена на 12 месечни вноски, от които 11 в размер на 107,42 лева, а последната 12-та вноска в размер на 107,36 лева. Общата сума /стойност/ на плащанията по договора е 3

1288,98 лева, при уговорен годишния процент на разходите – 60,67 %.

В договора е инкорпориран и погасителен план, в който е посочено, че първата дължима вноска е на 28.02.2007 г., а последната на 30.01.2008 г.

Договорът е двустранно подписан от страните, като в него ответникът, собственоръчното е изписал имената си и датата на сключване. Подписът и собственоръчното изписване на имената му са поставени в графата „Удостоверяване на изпълнението”, където е отразено, че ответникът с полагането на подписа си удостоверява, че е получил сумата по договора чрез банкова карта № 6760721904603600, издадена от ТБ Инвестбанк АД и запечатан плик, съдържащ ПИН код.

Договорът е представен по делото в оригинал. Първоначално е оспорен от ответната страна в частта относно положения в него подпис и е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, респ. дадени указания в тази насока.

Не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на направеното оспорване и впоследствие в о. с. з. на 27.06.2024 г. това оспорване бе оттеглено, като ответникът чрез пълномощника си заяви, че това е неговият подпис.

По делото са приети като доказателства искане за откриване на разплащателна сметка и издаване на електронна дебитна карта от ответника и договор за издаване на електронна банкова дебитна карта, сключен между „ТБ Инвестбанк“ АД и А. Ф. В чл. 1 от договора е посочено, че на основание постъпило искане чрез „Джет Файненс Интернешънъл“ АД банката открива на името на картодържателя разплащателна сметка и му издава електронна дебитна карта. По силата на договора картодържателят възлага, а банката приема да издаде и предостави на картодържателя електронна дебитна карта и запечатан в плик ПИН. Искането е подписано от ответника. Върху договора фигурират подписът на ответника и собственоръчното изписване на фамилията му. Тези документи не бяха оспорени от ответната страна в частта относно положените върху тях подписи.

По делото са допуснати основна и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи, неоспорени от страните, които съдът кредитира, като обосновани и компетентно изготвени. От назначената и приета от съда допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че ответникът е титуляр на банкова сметка с IBAN BG: 333IORT80451004603600 в Инвест Банк АД, открита на 17.01.2007г. и закрита на 29.12.2011г. По тази сметка е преведена сумата от 990 лв. Наредител на сумата е Джет Файненс Интернешънъл АД.

Като основание за превода е посочено Договор за кредит № PLUS-010287706.

Според заключението, кредитът е усвоен чрез четири тегления от АТМ с карта, на датите 22.01.2007г. и 23.01.2007г., както следва: на 22.01.2007г. на сумата 400 лв., на 22.01.2007г. на сумата 400 лв., на 23.01.2007г. на сумата 100 лв. и на 23.01.2007г. на сумата от 80 лв.

От показанията на свидетеля А А Ш М Ф приятел на ответника, разпитан в съдебно заседание по гр. д. 3235/2023г. на Районен съд – Пазарджик се установява, че около 2006 г. ответникът помолил свидетеля да го придружи, 4 за да отидат заедно в офис на фирмата „Джет Кредит“, който се намирал между хотел „Хебър“ и хотел „Тракия“ в гр. Пазарджик. Служителите го насочили към друг офис на фирмата, който се намирал срещу „Червения кръст“- БЧК на улицата на съдебната палата в гр. Пазарджик. Служителка на офиса поискала личната карта на ответника и ги изпратила да изчакат в отсрещното кафе. След това служителката отишла при ответника и свидетеля Ф с документи и с личната карта на ответника и казала на ответника къде да се подпише. Ответникът подписал няколко документа. Свидетелят посочва, че ответникът не можел да чете на български език и не е прочел документите.

Служителката казала, че ответникът ще получи обаждане, за да му кажат дали е одобрен за кредита или не и ако бъде одобрен, тогава ще получи пари. След около два – три дни ответникът получил обаждане, че не е одобрен. Когато ответникът подписал документите, не са му давали карта или пари Разпитан в производството по настоящото дело, свидетелят потвърди показанията си, дадени в пред състава на съда по гр. д. 3225/2023г. на Районен съд – Пазарджик. Според показанията на свидетеля, през 2006г. – 2007г. ответникът посетил, заедно със свидетеля, офис на Джет Кредит, намиращ се срещу офиса на „Червения кръст“ в гр. Пазарджик, за да изтегли кредит.

Трябвала му сума от 1 000 лв. Толкова искал да изтегли. Подписал документи, които служителка на дружеството му донесла в кафенето, на ъгъла, където пекат хляб. Казала му, че ще му се обадят, за да го уведомят дали е одобрен за кредита. След няколко дни му се обадили, че не е одобрен. Затова се наложило свидетелят да заеме на ищеца сумата от 1000 лв.

Според показанията на свидетеля, към този момент ответникът не е разбирал български език.