Решение № 787 от 20.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000722 по описа за 2023 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615 против Решение No 260206 от 04.06.2023 на Софийски градски съд по търговско дело No 333/2022г. с което съдът е отхвърлил:

-предявения от дружеството-жалбоподател против "ОЗК-Застраховане " АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление:гр.София,район „Възраждане“,ул.“Света София“№7,ет.5 иск с правно основание чл. 53, вр. чл. 127, ал. 1 И 2 ЗЗД за главницата, формирана от следните суми: 1.) 85 000 (осемдесет и пет хиляди) лева., представляващи 1/2 от платеното обезщетение за неимуществени вреди; 2.) 4 400 ( четири хиляди и четиристотин) лева – представляващи 1/2 от лихвата върху платеното обезщенетие за неимуществени вреди за периода 10.07.2017 – до 06.12.2019г.; 3.) 14 959.25 лева (четиринадесет хиляди деветстотин петдесет и девет лева и 0,25ст.), представляващи 1/2 от платеното обезщетение за имуществени вреди; 4.) 2 958.86 лева ( две хиляди деветстотин петдесет и осем лева и 0,86 ст.), представляващи 1/2 от лихвата върху платеното обезщенетие за имуществени вреди за периода 10.07.2017 – до 06.12.2019г., във връзка с настъпило ПТП на 09.12.2016 г. по което ЗАД "ОЗК-З." е застраховал гражданската отговорност на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № ********, обективирана в застрахователна полица валидна, от 17.07.2016 г. до 16.07.2017 г., с водач Г. Н. Г., ведно със законната лихва върху предявените главници, считано от датата 1 на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане

- -предявения от дружеството-жалбоподател против "ОЗК-Застраховане " АД, ЕИК121265177 иск с правно основание 86 от ЗЗД за сумата от 666, 06 лева – мораторна лихва върху предявените главници за периода 12.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба.

Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че при постановяването му решаващия съд не е обсъдил коректно свидетелските показания на двамата водачи, участвали в процесното ПТП и очевидните противоречия в твърденията им, като е кредитирал единствено показанията на Г. Н. Г. - водач на товарен автомобил ВолвоFX 4Х2Т, с per. No ********. Съдът е възприел безкритично очертаната от свидетеля защитна теза, чрез разказът на този водач и твърденията му, че веднага след ПТП е започнал да обезопасява произшествието като в момента на удара е вадил триъгълниците, но не му е стигнало времето да ги извади и постави на необходимото отстояние. Съдът е отчел разминаването в твърденията на двамата водачи относно причината, поради която е аварирал товарният камион, управляван от Г. Г.. Водачът на товарния камион Г. Г. е заявил при разпита си в съдебно заседание, че причина за аварирането на камиона е спукан въздухопровод по време на движение. При разпита на свидетеля по протокол от ОСЗ от 20.10.2021г. И. Л. М., водач на лекия автомобил Мерцедес А 180, ставало ясно, че шофьорът на товарния автомобил му е споделил веднага след ПТП, че причината за спирането на камиона на пътя е била, че му е свършила нафтата.Предвид тази причина се подържа,че не се касае за техническа повреда на камиона, а за напълно предвидима причина за спирането на пътното платно, която е можело да бъде предотвратена и напълно избегната, ако водачът на товарния камион Г. Г. е следял нивото на горивото си и е положил дължимата грижа като професионален водач да не допусне свършване на горивото. След като самия водач на камиона е споделил веднага след прозишествието действителната причина за престоя му на пътното платно, е следвало показанията на свидетеля И. М. да бъдат ценени като достоверни и обективни.Според жалбоподателя, а за избегне наказателна или административна отговорност за нарушение на ЗДвП водачът на камиона Г. Г. е подменил първоначално съобщената от него причина на водача И. М..С това си поведение се подържа,че водачът на товарния автомобил Г. Г. е допринесъл за произшествието с неправилния си престой на пътното платно и то не поради наложително спиране заради внезапно възникнала техническа неизправност на управлявания от него товарен автомобил, а поради свършване на горивото, което е напълно предвидимо обстоятелство. Престоявайки на забранено за това място Г. е станал непосредствена причина за произшествието. Отговорността на „ОЗКЗастраховане" като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е функционално обусловена от виновното и противоправно поведение на Г. Г. който не е изпълнил задължението си по чл.60 във вр. е чл.59а ЗДвП да сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник на достатъчно отстояние или чрез включен авариен сигнал. По този начин Г. е поставил водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“, с рег.№ ******** И. Л. М. в техническа 2 невъзможност да възприеме своевременно спрелия товарен автомобил като опасност на пътя и да реагира своевременно за предотвратяване на произшествието.Поради това се подържа,че съотношението на вината и приноса на двамата участници в увреждането е равнозначно - 50/50, поради което и отговорността на техните застрахователи по Гражданска отговорност на автомобилистите следва да се понесе по равно.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се и направените по делото разноски.

От въззиваемата застрахователна компания е постъпил отговор,с който се оспорва въззивната жалба.подържа се,че по делото било установено,че процесното ПТП е настъпило по причини, стоящи извън техническите и професионалните възможности на водача на автомобила, застрахован при въззиваемия.Подържа се,че процесното събитие е настъпило поради субективното поведение на водача на застрахования в ищцовото дружество автомобил, който е имал обективната възможност да възприеме МПС-то, и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на процесното събитие, при това в момент, в който застрахованият при доверителя ми водач е бил изправен пред обективна невъзможност да предотврати настъпване на ПТП. От приетата по делото първоначална САТЕ било установено, че причината за произшествието се свежда до субективните действия на водача на л.а. „Мерцедес А 160“, който при заслепяването е следвало да намали скоростта си на движение и дори да спре до възстановяване на зрението си. Товарният автомобил е бил с включени аварийни светлини. Площта на задната част на ремаркето е около 7 кв.м. След като водачът на лекия автомобил не е видял задната част на ремаркето с площ от 7 кв.м. и пуснатите аварийни, той не би видял и правомерно поставен предупредителен светлоотразителен триъгълник. От показанията на водача на товарната композиция било установено, че спирането му е поради авария - спукан въздуховод, което при товарните автомобили е причина да блокират спирачните апарати и МПС-то да остане на мястото на аварията и поради което водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против въззиваемото дружество.В исковата молба се твърди, че на 09.12.2016 г. на път ПП I-8, в посока гр. „Сливница“, е настъпило ПТП между водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“, с рег. № ********, управляван от И. М. и товарен автомобил марка „Волво“, модел „FН“, с рег. № ********, със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД "ОЗК-З." и с водач Г. Г., при което като пасажер на предна дясна седалка е пострадал И. П. Д..Товарният автомобил се движел по път ПП I- 8 в посока ГКПП „Калотина“ - гр. Сливница, но по неизвестни причини спрял в района на 11-ти километър вдясно на лентата за движение в посока гр.

3

Сливница. Около 8:10 ч. в същата лента и в същата посока се е движел посочения лек автомобил,който се ударил в лявата част на авариралия товарен автомобил.При удара пострадал седящия на предна дясна седалка И. П. Д.,който бил транспортиран от екип на ЦСМП.Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка била покрита от застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ВG/30/116002286904 със срок на валидност от 26.08.2016 г. до 26.08.2017 г., издадена от ищцовото дружество.Гражданската отговорност на водача на товарния автомобил била покрита от ответното дружество.По повод настъпилото ПТП срещу ищцовото дружество било образувано дело по предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД от пострадалия Д. за сумата от 410 000 лв. В рамките на гр.д № 11744/2017 г., I ГО, 13-ти състав на СГС са допуснати съдебно-медицинска експертиза и съдебно-автотехническа експертиза. С Решение № 7783/15.11.2019 г., постановено по образуваното гр.д. № 11744/2017 г. на I ГО, 13-ти състав на Софийски градски съд, било прието, че е налице независимо съизвършителство при процесното ПТП и настъпилите вреди, тъй като вината за настъпване на ПТП-то носи и водачът на товарния автомобил , доколкото не е изпълнил задължението си по чл. 60, във вр. с чл. 59а ЗДвП да сигнализира за спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал на необходимото отстояние.

Доколкото отговорността при съизвършителство е солидарна, всеки от длъжниците отговаря в пълен размер. СГС осъдил ищцовото дружество да заплати на Д. общо сума в размер на 90 957,07 лв.На 09.12.2019 г. настоящето ищцово дружество заплатило на пострадалия Д. сумата от 74 926 лв., представляваща 36 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва върху тази сума за периода 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г в размер на 8 800 лв., както и 24 208, 90 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва върху тази сума за периода 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г. в размер на 5 917, 73 лв.Подържа се,че съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съгласно чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях поравно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Когато вредите са причинени от няколко застраховани лица, техните застрахователи отговарят солидарно за възмездяване на вредите по силата на застрахователния договор, така както всеки от причинителите носи отговорност пред увреденото лице.Поради това е поискано съда да осъди ответното дружество да заплати посочените по-горе суми,за които искът е отхвърлен.

Ответникът е оспорил предявените искове.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна,видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №98, на 09.12.2016 г., около 08.20 ч. на път ПП-1-8 е настъпило ПТП между посочените по-горе автомобили,при което движещия се в посока Сливница лек автомобил се е ударил в задната част на спрелия в дясната лента на пътното платно тежкотоварен автомобил. При огледа не са намерени спирачни следи в района на произшествието. Между двата автомобила върху платното за 4 движение са намерени множество разпилени парчета стъкла, пластмаса, части от конструкцията.По делото не е налице спор относно състоянието на пострадалия при ПТП-то И. Д..С Решение № 7783/15.11.2019 г., постановено по гр.д. № 11744/2017 г. на I ГО, 13-ти състав на Софийски градски съд, съдът е установил, че е налице непозволено увреждане – И. М. при управление на лек автомобил “Мерцедес А 160” е нарушил чл. 27, ал., от ЗДвП, като е доказано наличието на причинени на ищеца И. Д. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Съдът е приел, че в случая е налице независимо съизвършителство, тъй като според решаващият състав вина за настъпване на катастрофата носи и водачът на товарния автомобил, доколкото не е изпълнил задължението си по чл.60 във вр. с чл.59 а ЗДвП да сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. Съдът е приел, че отговорността при съизвършителство е солидарна и всеки от длъжниците отговаря в пълен размер. Предвид обстоятлството, че водача на товарния автомобил или неговия застраховател не са подпомагаща страна в производството по чл. 432 от КЗ делото, решаващият състав е приел, че определяне на конкретния процент съизвършителство е безпредметно.На основание чл.