Решение № 1229 от 20.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Пловдив, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330202761 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-0333-001366/16.01.2024г. на Началник група в РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, на Р. Л. Г., с ЕГН ********** са наложени административни наказания както следва: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено наказание – ГЛОБА в размер 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказние – ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказние – ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Наказателното постановление се обжалва единствено в частта, в която на Г. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и в частта, в която е наложена ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. В останалата част административният акт не се атакува, поради което и следва да бъде обявен за влязъл в сила.

1

По съображения, изложени в жалбата и допълнителна писмена защита, Г. моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ в обжалваната част. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и моли за отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски - не изпраща представител в съдебно заседание. Прилага писмено становище, като предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Н а 17.12.2023 г. около 13:16 часа в община Перущица, в района на км.36, на общински път № PDV1323 Р. Г. управлявал личния си лек автомобил "Нисан Терано", с рег. № ***, когато бил спрян за рутинна проверка от служители на РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив, сред които и свидетелят И. Д. Ю.. В хода на проверката било установено, че предният регистрационен номер /***/ на управлявания от жалбоподателя автомобил не бил поставен на определеното за това място, а бил закрепен на предния капак на джипа, като бил разположен хоризонтално на капака. Освен това контролните органи констатирали, че водачът не носил в себе си СУМПС, а МПС-то не било оборудвано с пожарогасител и светолоотразителна жилетка.

За установеното на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 1149003 от 17.12.2023г., като актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДВП, чл.139 ал.2, т.3 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издаде и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на св. И. Д. Ю., както и на писмените доказателства по делото - АУАН с бланков номер № 1149003 от 17.12.2023г., свидетелство за регистрация на л.а. "Нисан Терано", с рег. № ***, декларация 2 и разрешително за групов лов, технически преглед, снимков материал, оправомощителна заповед.

В хода на съдебното производство беше разпитан актосъставителят И.

Д. Ю., който потвърждава констатациите в съставения срещу жалбоподателя акт. В допълнение сочи, че на процесната дата и място е спрял за проверка лек автомобил "Нисан Терано", с рег. № ***, който бил управляван от жалбоподателя Г., който заедно с още няколко приятеля се връщал от лов. В хода на проверката актосъставителят установил, че номерът на автомобила не бил поставен на определените за това места, а именно на предната броня – по средата или в ляво, а бил поставен отгоре на предния капака на л.а. с рег. № *** и бил закрепен с нитове. Свидетелят сочи, че при поглед към автомобила централно или при евентуално заснемане с камера отпред е невъзможно да се види или заснеме номерът му. Свидетелят Ю. заявява също, че в хода на проверката установил и че водачът не носил СУМПС в себе си, а МПС-то не било оборудвано с пожарогасител и светлоотразителна жилетка, като водачът и пасажерите, макар и облечени в камуфлажни дрехи, не са носели светлоотразителни жилетки.

Съдът даде вяра на показанията на св. Ю. като обективни, непротиворечиви, логични, кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства. Същите изхождат от непредубеден източник, като по делото не се установиха никакви факти които да сочат че този свидетел има причина да иска да влоши положението на жалбоподателя.

В качеството на свидетел бе разпитан и К. С. Т. – приятел на жалбоподателя, който сочи, че на процесната дата и място действително той заедно с жалбоподателят и още няколко приятели са се връщали от лов, когато са били спряни за проверка от органите на РУ Стамболийски. Свидетелят заявява, че номерът на л.а. с рег. № *** действително е бил на предния му капак, защото на всички офроуд автомобили номерата се слагали там поради пресечените терени, през които минавали, и опасността да бъдат загубени, като сочи също, че всички в автомобила били със светлоотразителни жилетки.

Съдът кредитира показанията на св. Т. в частта, в която той потвърждава, че 17.12.2023 г. около 13:16 часа в община Перущица, на общински път № PDV1323 Р. Г. е управлявал личния си лек автомобил "Нисан Терано", с рег. № ***,, както и че в този момент полицейски служител го е спрял за проверка и е установил, че предният регистрационен номер на автомобила е бил поставен на предния му капак. Настоящият състав, обаче, не дава вяра на показанията му, че жалбоподателят е бил със светлоотразителна жилетка в този момент, тъй като те са в пряко противоречие с показанията на актосъставителя, който е незаинтересован от изхода на делото и който сочи, че всички в л.а. "Нисан Терано", с рег. № *** са били с камуфлажни дрехи, но не казва за никой, че е бил и със светлоотразителна жилетка. Също така не може да бъде подминат и фактът, че свидетелят е приятел на жалбоподателя, поради което е пряко заинтересован от изхода на делото. Думите на св. Т. се подкрепят 3 и от съставения АУАН чиято презумптивна доказателствена сила не е разколебана по делото, като следва да се отбележи че АУАН е подписан от жалбоподателя като в графата за възражения е отразил че няма такива. Както стана ясно по делото и процесуалния представител на жалбоподателя също е бил в автомобила на жалбоподателя, което показва че още при съставянето на акта той е имал възможност да се консултира с него и въпреки това не е направил възражения срещу отразеното в АУАН.

От друга страна съдът не намира причини и някакъв интерес от страна на полицейските служители да спират и да санкционират жалбоподателя, ако той не е имал някакво неправомерно поведение. В показанията си пред съда полицейският служител Ю. е категоричен в показанията си, че лично е възприел, че жалбоподателят не е имал светлоотразителна жилетка в автомобила си и не е носил такава, като няма причина същият да си измисля това обстоятелство и да лъжесвидетелства. Следва да се посочи и че в неговите служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които е установил, независимо дали показанията му биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. В тази връзка следва да се отчете, че показанията на актосъставителя са последователни, устойчиви в хода на целия административнонаказателен процес, и се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество - служител и на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия, както вече бе посочено, от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

4

От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 17.12.2023 г. около 13:16 часа в община Перущица, на общински път № PDV1323 Р. Г. е управлявал личния си лек автомобил "Нисан Терано", с рег. № *** като предният регистрационен номер на автомобила му не е бил поставен на определеното за това място, а на предния му капак.

Същността на Регистрационната табела на едно МПС е същото да бъде индивидуализирано при необходимост като на практика това е "ЕГН", "адрес" на отделното МПС-независимо от функцията му и дали е използвано по пътищата или за офроуд, поради което още производствено се определят местата където същата следва да бъде поставена, а именно на ВИДНО място от пред и от зад, предимно на бронята по средата, за равностойна индивидуализация от ляво и от дясно /има изключения на производителя като отделни модели на „Алфа-Ромео“ и др./. Където и да е, определя основния признак на същата да се вижда и възприема, което изисква да е чиста /при замърсяване още повече съзнателно е наказуемо/ и поставена правилно, обратното-поставена на място с ограничена видимост е неправомерно.

В дадения случай е налице закрепване на рег. № *** с нитове на предния капак на лек автомобил "Нисан Терано", което е място необозначено производствено, като освен това номерът е реално „легнал“ на предния капак на процесното МПС, видно от приложената по делото снимка, което категорично води до невъзможност за разпознаване, респективно невъзможност за индивидуализация на процесното МПС /фотозаснемане/, което в крайна сметка, води до своебразна липса изобщо на регистрационна табела, която макар да е закрепена отпред, основния и признак разпознаваемост липсва, тъй като е на непредвиденото място. Нещо повече, няма никаква основателна законова причина регистрационната табела да се поставя на предния капак и то хоризонтално, освен волево ограничаване на индивидуализиращите фактори на процесното МПС /от една страна чисто визуално, а от друга разполагането и в различни равнинни повърхности/, поради което настоящият състав категорично приема за осъществен процесния състав за непоставена табела на определеното място.

Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0918562d-2ae3-49cd-81af-f71eb8e4271e