Решение № 260035 от 03.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260035 03.02 Година

2022 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен

Съд, Търговско отделение, 18 състав

На осемнадесети януари, 2022 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев

Секретар:

Боряна Костанева като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 770 по описа за 2020 година намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Предявен е иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* и адрес гр.

София, ул. „Околовръстен път“ № 260 против Д.Я.А. с ЕГН ********** и адрес ***, по който се моли да се признае за установено, че ищецът има вземане против ответника в размер на 71 441,05 лева, представляващи дължима главница за периода 10.11.2014 г. -17.01.2017г., както и сумата от 4 154,81 лева възнаградителна лихва за периода 10.11.2014г.-10.01.2015 г. и 10 482,01 лева мораторна лихва за периода 10.11.2014-17.01.2017г.

Също така ищецът желае да бъде осъден ответника да му заплати направените разноски в заповедното производство по ч.гр. д. № 600/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Твърди се от ищеца, че ответникът е страна по сключен договор за банков кредит за покупка и ремонт на недвижим имот № HL 15539 от 06.11.2006 г., по силата на който му е отпуснат кредит в размер на 70 000 лева, на него и на другия кредитополучател Д. А. .

Сключени са между страните допълнителни споразумения, с които са предоговорили условията по кредита, по повод на които се твърди кредиторът да е упражнил правото си да преоформи сумата на съществуващи просрочия, чрез натрупването им към усвоената редовна главница, поради което се формира главница по извлечението от сметка, по-голяма от посочения размера на кредита.

На 10.11.2014 г. се установява от кредитора, че кредитополучателите са преустановили плащане на дължимите месечни вноски и са допуснали просрочие на три погасителни вноски за лихви и главница, поради което и на основание чл. 18, ал.

2 от Договора, кредиторът е обявил изцяло предсрочната изискуемост на цялата кредитна експозиция.

С нотариална покана с посочен номер по исковата молба ищецът е уведомил кредитополучателите за настъпване на предсрочна изискуемост като им е предоставил 7-дневен срок за изпълнение.

Същите обаче не са изпълнили задължението си, поради което и кредиторът е инициирал подаване на заявление за заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 600/2017 г. , по повод на което Пловдивския районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу кредитополучателите, като срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответника, поради което се инициира и настоящата защита.

Ответникът Д.Я.А. изцяло оспорва иска по подробни съображения в отговора на исковата молба, като моли искът да се отхвърли. Твърди, че подписаните между страните допълнителни споразумения от 14.05.2009г., 10.05.2011г., 11.06.2012 и 23.08.2013г. са недействителни поради нарушение на императивни разпоредби на ЗЗП и съдържат неравноправни клаузи.

Това е така, тъй като ищецът едностранно и без правно основание е увеличил договорения между страните лихвен процент на възнаградителната лихва от 7

% на друг, като е злоупотребил с положението си на икономически по – силна страна. На следващо място се твърди, че ищецът не е имал, нито основанието да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, нито го е извършил в изискуемата форма, тъй като няма изрично изявление на кредитодателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем., което да е стигнало до знанието на ответника. Твърди се последният никога да не е изпадал в забава, а всички сключени допълнителни споразумения са нищожни поради съдържащи се неравноправни клаузи, няма действителни основания за промяна на условията по кредита и т.н. Представят се доказателства за извършени плащания, като се твърди, че кредитната експозиция е изцяло погасена.

Пловдивски

Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Искът е допустим. Процедурата след издаване на заповедта за изпълнение е протекла в установените в ГПК срокове и валидно ищецът е инициирал защита по предявения иск.

Безспорно между страните е сключването на договора за кредит № HL 15539 от 06.11.2006 г. както и, че кредитополучателите са усвоили сумата от 70 000 лева. Също така страните не спорят, че кредиторът е инициирал подаване на заявление за заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 600/2017 г, по повод на което Пловдивския районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу кредитополучателите. Срещу издадената. заповед за изпълнение е подадено възражение от ответника, поради което се и инициира и настоящата защита.

По повод възраженията на ищеца в

ДИМ във връзка неприложимостта на ЗЗП с оглед редакцията на чл.4, т.2 и 3 от ЗПК следва да се посочи, че са неоснователни. Тези изключения касаят приложението на нормите от ЗПК, а не и тези от ЗЗП.

Основното възражение, на което ответникът обляга своята защита е обстоятелството, че допълнителните споразумения, с които се увеличава възнаградителната лихва са нищожни поради нарушение на императивни разпоредби на ЗЗП и съдържат неравноправни клаузи.

Това е така, тъй като ищецът едностранно и без правно основание е увеличил договорения между страните лихвен процент на възнаградителната лихва от 7

% на друг, като е злоупотребил с положението си на икономически по – силна страна. Ответникът не е конкретизирал своите възражения за недействителност поради приложението на ЗЗП, но би могло да се извлече от неговото становище извод, а и съдът има задължения в тази посока, че се касае за твърдения за наличието на т.10 на 143 от ЗЗП /по редакцията актуална към момента на сключване на допълнителните споразумения/, а именно налице е неравноправна клауза, която позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.

Съгласно чл.2 от ЗКИ банката е кредитна институция, занимаваща се с публично привличане на влогове и предоставяне на кредити. Съгласно пар.13, т.1 от

ДР към ЗЗП потребител по смисъла на закона е ФЛ, което придобива стока или услуга , които не са предназначени за професионалната му дейност. Съгласно пар.13, т.12 от ДР към ЗЗП финансова услуга е услуга свързана с дейността на кредитна институция/ банка/ , като отпускане на кредити. С оглед изложеното съдът приема, че съществуващото между страните договорно отношение попада под нормите на регулация на ЗЗП, тъй като ищецът е “потребител”, получил услуга от кредитна институция, която не е предназначена за ползване във връзка с професионалната му дейност. Отношенията между страните са уредени в ТЗ – чл.430 , ЗКИ, ЗПК, а защитата на правата на потребителя като съконтрахент по договора е съгласно ЗЗП, в сила от 10.06.2006г или действащ към момента на сключването на договора за банков кредит.

Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са индивидуално договорени.

Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза е всяка договорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10/.

ЗЗП освен това съдържа и хипотези, които не попадат под регулацията на чл.143 от ЗЗП, изброени в чл.144, съгласно чиято ал.2 и 3 чл.143,т.т.10 не се прилага.

С оглед изложеното съдът приема,че за да бъде нищожна като неравноправна една клауза тя следва да дава права на търговеца/ в случая банката/ попадащи в хипотезите на чл.143 от ЗЗП, клаузата да не е уговорена индивидуално и да не попадат отношенията между страните в някое от изключенията, на чл.144 от ЗЗП.

Основни принципи на договорното право при условията на пазарна икономика са свободата на договаряне и равноправното третиране на страните по договорното правоотношение. Спазването на тези принципи е от съществено значение за потребителските договори. Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета за исковете за защита на интересите на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл.146 включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая според настоящият състав на съда клаузата на договора определяща как ще бъде определяна лихвата представлява индивидуална уговорка между съконтрагентите. Изрично в чл. 3, ал.1 от сделката страните са се съгласили, че кредитополучателите дължат на ищеца годишна лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити валиден за съответния периодна начисляване на лихвата. Т.е. очевидно в договорът е залегнала клауза, която определя възможността лихвата да бъде променяна от кредитодателят едностранно съобразно валидния за банката БЛП. Същият извод важи и за допълнителните споразумения, в които са налице индивидуално уговорени клаузи преуреждащи облигацията. Очевидно страните с насрещни и покриващи се волеизявления са детайлизирали правоотношението помежду си в посочения смисъл, поради което и очевидно е налице индивидуално договаряне. На следващо място съдът счита, че е налице изключение за приложението на чл.143, т.10 от ЗЗП визирано в чл.144, ал.3 от ЗЗП, т.е. не е налице неравноправност на клаузата при изричното изключение предвидено от законодателя. В цитираната новела е посочено, че разпоредбата на чл.143, т.10 не се прилага за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.

Настоящият състав на съда приема, че условията водещи до промяната на БЛП настъпват въз основа на външни и независещи от търговската банка факти, като са предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банковата дейност. В случая доставчика на финансовата услуга е зависим и обвързан от лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировки „предлага“. Т.е. цената на „стоката”, която банката предлага е обвързана от възможността за набавянето на финансови средства от самият кредитодател и лихвите, които ищецът на свой ред плаща поради това. Ето защо и в случая е налице посоченото изключение по чл.144, ал.3,т.1 от ЗЗП. Очевидно цената на предоставяната банкова услуга е свързана с колебанията на борсовия курс и с размера на лихвения процент на финансовия пазар, като тези изменения са извън контрола на търговеца. На последно място и при съобразяване на текста на чл.143, т.10 от ЗЗП може да се направи и извода, че всъщност текста на договора определя налично основание за едностранното изменение на сделката на предвидено в последната основание, а именно при изменение на БЛП на банката. Освен това и съдът счита, че сключването на споразуменията на практика въвежда основание за новата финансова рамка актуална между страните за конкретния период на договаряне. В случая, независимо от редакцията на самия договор, страните впоследствие с насрещни и покриващи се волеизявления са предоговорили правоотношението, поради което и очевидно е налице основание за начисляване на различен лихвен процент. Освен това несъмнено не е налице едностранно действие на едната страна по договора, а се касае за споразумения, които ответникът е подписал, като очевидно се е съгласил с измененията по договора. Т.е. може да се приеме и липсата на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.10 с оглед уговорките между страните. Отделно от това би могло да се разсъждава на плоскостта, че дори и да е налице подобна клауза, която дава възможност на банката да формира различна цена на извършената банкова услуга, то не се касае за неравноправна клауза.