Решение № 612 от 28.08.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. П., 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М.А.А. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20261720102825 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. П. В., ЕГН **********, с адрес *** и М. Г. Р., ЕГН **********, с адрес ***, срещу А. Д. М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. В. Б. от АК – П., със съдебен адрес ***, с искане да бъде призната за недействителна на основание чл. 496, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 ГПК, вр. чл.

490 ГПК, вр. чл. 185 ЗЗД извършената по изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ А. В., рег.

№ ***, публична продан на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, със застроена площ от 82,97 кв. м, ведно с прилежащото мазе *** с площ от 8,57 кв. м, възложен с Постановление за възлагане изх. № 9796/31.03.2021 г. на ответницата А. Д.

М..

Ищците поддържат, че ответницата не е имала право да участва в наддаването, тъй като е действала като подставено лице на ЧСИ А. В. по смисъла на чл. 185 ЗЗД. В подкрепа на това твърдение се позовават и на обстоятелството, че съпругът на ответницата е участвал като купувач по друга публична продан, проведена от същия частен съдебен изпълнител. Като самостоятелно основание за недействителност на проданта се твърди, че предложената от ответницата цена не е внесена изцяло.

Ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва иска, като поддържа възражение за неговата недопустимост, а при условията на евентуалност моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорва да е участвала като подставено лице на ЧСИ, както и твърдението, че продажната цена не е заплатена, и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

1

В проведеното на 13.07.2026 г. открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по съществото на спора.

Ответницата се представлява от пълномощника си, който поддържа отговора на исковата молба и направените в него възражения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ А. В., рег. № ***, е проведена публична продан на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., с административен адрес ***, ведно с прилежащото мазе ***. Видно от протокола за обявяване на купувач от 19.03.2021 г. за процесния недвижим имот са постъпили три писмени наддавателни предложения. Ответницата А. Д. М. е участвала в проданта с писмено наддавателно предложение, като за участието си е внесла задатък в размер на 5498,56 лв. След отваряне на писмените предложения явилите се наддавачи са заявили желание да участват и в устно наддаване по реда на чл. 492, ал. 2 ГПК. От приложения към протокола наддавателен лист се установява, че в хода на устното наддаване са направени последователни предложения, като последното и най-високо предложение на ответницата е в размер на 69997,12 лв., с оглед на което същата е обявена за купувач на процесния недвижим имот при посочената цена. В протокола изрично е посочено задължението на обявения купувач в двуседмичен срок да внесе предложената цена след приспадане на внесения задатък.

От представения по изп. д. № *** г. банков документ от 25.03.2021 г. се установява, че от банкова сметка с наредител А. Д. М. по сметка на ЧСИ А. В. е преведена сумата от 64498,56 лв., като в платежния документ изрично е посочено основание „довнасяне продажна цена“ по същото изпълнително дело. Внесеният при участието в проданта задатък от 5498,56 лв. и доплатената на 25.03.2021 г. сума от 64498,56 лв. формират общо 69997,12 лв., което съответства точно на окончателно предложената от ответницата продажна цена. След извършеното плащане с Постановление за възлагане изх. № 9796/31.03.2021 г. процесният недвижим имот е възложен на А. Д. М..

От събраните по делото доказателства не се установява ЧСИ А. В. да е предоставяла средства на ответницата за участие в проданта или за заплащане на цената, да е поемала задължение за възстановяване на платените от ответницата суми, да е придобила владението или ползването на имота след проданта, ответницата да е поела задължение за последващото му прехвърляне в полза на ЧСИ, нито друго конкретно действие или уговорка между двете лица, от които да се направи извод, че 2 ответницата е участвала в проданта от свое име, но за сметка и в интерес на ЧСИ като действителен приобретател.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК, вр. чл. 490 ГПК и чл.

185 ЗЗД. Съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК след влизане в сила на постановлението за възлагане действителността на публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Посочените основания са специални и изчерпателни, поради което в производството по този иск съдът не извършва обща проверка за законосъобразност на всички действия на съдебния изпълнител при провеждане на проданта, а преценява наличието на някое от изрично предвидените от закона основания за нейната недействителност. В този смисъл е и разрешението на т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което в хипотезите на чл. 496, ал. 3 ГПК, когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, или при невнасяне на цената, недействителността на публичната продан може да бъде релевирана чрез самостоятелен установителен иск, чрез позоваване от ищеца или чрез възражение на ответника в друго производство.

Обстоятелството, че постановлението за възлагане е било предмет на обжалване по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, само по себе си не изключва допустимостта на настоящата искова защита, когато специалните основания по чл. 496, ал. 3 ГПК не са били предмет на формирана сила на пресъдено нещо. В същия смисъл е и Решение № 120 от 04.10.2021 г. по гр. д. № 3521/2019 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК срещу постановлението за възлагане, не е процесуална пречка за предявяването на иск за недействителност на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК.

Разграничението между защитата по чл. 435, ал. 3 ГПК и тази по чл. 496, ал. 3 ГПК е обусловено от различния им предмет, доколкото при обжалването се проверява законосъобразността на постановлението за възлагане в пределите на предвидените в закона основания, докато по исковия ред се установява недействителността на самата продан на някое от двете специални основания по чл. 496, ал. 3 ГПК. В същия смисъл е и Определение № 1784 от 22.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1207/2023 г. на ВКС, IV г. о., в което е възприето, че след стабилизиране на постановлението за възлагане публичната продан може да бъде атакувана по исков ред именно в рамките на основанията, предвидени в чл. 496, ал. 3 ГПК.

По отношение на първото въведено от ищците основание съдът намира следното:

Съгласно чл. 185 ЗЗД посочените в нормата лица не могат да бъдат купувачи, 3 включително на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице, а разпоредбата на чл. 490 ГПК установява забрана за участие в наддаването и по отношение на лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД. Следователно, когато се твърди, че лицето, което формално е участвало в публичната продан и е обявено за купувач, е подставено лице на лице, което законът лишава от право да наддава, не е достатъчно да се установи някаква родствена, професионална или фактическа връзка между тях.

Необходимо е да бъде доказано, че явният приобретател участва само привидно и че между него и твърдения действителен приобретател е постигната съгласувана воля правото да бъде придобито формално от първия, но действителният резултат от придобиването да е предназначен за лицето, спрямо което действа законовата забрана.

Съдържанието на понятието „подставено лице“ следва да бъде съобразено с установеното в практиката на ВКС относно персоналната симулация. В същия смисъл е и Решение № 247 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 4288/2016 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че при персоналната симулация привидността се отнася до това кой е действителният носител на правата, като е необходимо наличие на знание и съгласие между действителната, прикрита страна и лицето, което привидно участва като приобретател, като именно общата им воля да бъде прикрита самоличността на действителния приобретател характеризира фигурата на подставеното лице.

При настоящия спор доказателствената тежест за установяване на тези факти е на ищците, тъй като те извеждат от тях твърдяната недействителност на публичната продан. С окончателния доклад по делото съдът изрично е указал на ищците, че не сочат доказателства относно конкретните факти, от които би могло да се установи, че ответницата е действала като подставено лице на ЧСИ А. В., включително относно наличието на уговорка между тях и самоличността на действителния прикрит приобретател, като въпреки даденото указание по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК такива доказателства не са ангажирани. По делото не е установена уговорка между ответницата и ЧСИ А. В., по силата на която ответницата да е следвало да придобие имота привидно за ЧСИ. Не се установява ЧСИ да е предоставила средствата за задатъка или за доплащане на цената, като напротив, представеният банков документ установява, че сумата за довнасяне на продажната цена е наредена от банкова сметка на самата ответница. Не е установено и след придобиването на имота ответницата да е предприела действия по прехвърлянето му на ЧСИ, да го е държала или управлявала за нейна сметка или да е поела задължение за това.

Посоченото от ищците обстоятелство, че съпругът на ответницата е участвал като купувач по друга публична продан, проведена от същия частен съдебен изпълнител, дори да бъде прието за установено, не води до различен извод, доколкото този факт може да установи единствено участие на съпруга на ответницата в друго изпълнително производство. От него не следва нито наличието на уговорка между 4 ответницата и ЧСИ при процесната продан, нито че ЧСИ е действителният приобретател на процесния имот. Да се изведе такъв извод само от посоченото обстоятелство би означавало подставеността да се приеме въз основа на предположение, а не въз основа на доказани конкретни факти. Предвид изложеното съдът намира, че ищците не са провели възложеното им пълно и главно доказване относно твърдението, че А. Д. М. е участвала в публичната продан като подставено лице на ЧСИ А. В., поради което първото въведено основание за недействителност по чл. 496, ал. 3 ГПК, вр. чл. 490 ГПК и чл. 185 ЗЗД не е установено.

По отношение на второто въведено основание, а именно невнасяне на продажната цена, съдът намира следното:

Съгласно чл. 496, ал. 1 ГПК постановление за възлагане се издава, когато лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума, като невнасянето на цената в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК представлява самостоятелното второ основание за недействителност на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК. В същия смисъл е и Решение № 120 от 04.10.2021 г. по гр. д. № 3521/2019 г. на ВКС, IV г. о., в което изрично е разграничено неплащането на цената от основанията за обжалване на постановлението по чл. 435, ал. 3 ГПК и е прието, че неплащането в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК е основание недействителността на публичната продан да бъде установена по исков ред.

В настоящия случай събраните доказателства не само не установяват невнасяне на цената, а установяват обратното. С протокола от 19.03.2021 г. ответницата е обявена за купувач при окончателно предложена цена от 69997,12 лв., като по същия протокол е отчетен внесеният от нея задатък в размер на 5498,56 лв. От банковия документ от 25.03.2021 г. се установява, че в рамките на определения срок ответницата е наредила по сметката на ЧСИ допълнително сумата от 64498,56 лв., като изрично е посочено, че плащането представлява довнасяне на продажната цена по изп. д. № *** г. Сборът на внесения задатък от 5498,56 лв. и последващото плащане от 64498,56 лв. е 69997,12 лв., тоест точно размерът на предложената и приета продажна цена, поради което не е налице неплатена част от цената. Ищците не са посочили конкретна сума, която според тях е останала невнесена, нито доказателство по изпълнителното дело, от което да се установява подобен остатък, като твърдението им за неплащане се опровергава от платежния документ, протокола за обявяване на купувач и последващото постановление за възлагане. По тези съображения съдът намира за недоказано и второто въведено основание по чл. 496, ал. 3 ГПК.