Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260297 от 07.12.2020, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1177/2020
Вид
Решение № 260297
Подписан
07.12.2020
В сила
23.02.2021
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • параграф 1 т.19 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.48, т.1, б."а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

Р Е

Ш Е Н

И Е

№...... гр.В.Търново, 07.12.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И. при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1177 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че на **** в 11:30ч в Община *******, на първокласен път **, в района на Община *****, около **** км посока гр.Р, ищцата Д.И.С. управлявала лек автомобил „Ф Ф” с рег*****, собственост на И Й К, като при преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с размери 12см-дълбочина и 60 см.-дължина, загубила управлението над МПС-то, излязла от пътното платно и се блъснала в крайпътно дърво, като автомобилът се преобърнал. Сочи се, че на ищцата като водач на МПС-то бил съставен АУАН и наказателно постановление, което впоследствие било отменено с влязло в сила съдебно решение. Ищцата заявява, че в резултат от ПТП-то претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в оток челно-теменно централно с диаметър 4см., плитка цепковидна рана с охлузени ръбове, оток в лявата теменно-тилна област, горна трета на ляво бедро насиняване, външна повърхност на лявото рамо ивицево охлузване, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи, че ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност в размер на 30 дни и вследствие разкъсно-контузните рани търпяла силни болки и страдания. Сочи се, че е направена томография на главата и било установено екстрааксиална находка в областта на 4-то вентрикул, която вероятно представлявала калцирал каверном. На следващо място ищцата заявява, че в резултат от силния шок претърпяла и психически травми, изразяващи се в безсъние, липса на апетит, станала тревожна, лесно се изморявала, като й била поставена диагноза „остра стресова реакция” и било назначено медикаментозно лечение. Ищцата заявява, че към ноември 2019г. все още има оплаквания от световъртеж, главоболие и болки в кръста и гърба, поради което посетила невролог. Ищцата сочи, че за лечението се направила разноски. С оглед гореизложеното ищцата отправя искане за осъждане на ответника да й заплати сумата 5 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП от 05.05.2019г., сумата 144,60лв.-обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в такси за медицински прегледи, такса за СМУ, закупуване на медикаменти, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2019г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът *******е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен по съображения изложени в отговора. Счита, че ищеца следва да установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на щетите с 1/2 от страна на водача на МПС, който не се е съобразил с пътните условия и задължението си по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като според ответника ищцата е имала възможност предварително да възприеме опасността и да реагира своевременно, като намали скоростта, с която се е движила, а при необходимост да спре. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.05.2019г., при движение по първокласен републикански път ***, в района на гр.*****, около *** в посока ***, ищцата Д.И.С., управлявайки лек автомобил „Ф Ф” с рег №****, собственост на И Й К навлиза при движението през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, губи контрол върху лекия автомобил, излиза от пътното платно вдясно, удря се в крайпътно дърво и се преобръща.

По делото е представено в заверен препис наказателно постановление, с което на ищцата е наложено административно наказание „глоба” за извършено нарушение на чл.20 ал1 от ЗДвП, за това, че при движение с несъобразена скорост с релефа на местността и състоянието на пътя при преминаване през необезопасена дупка на пътното платно губи управлението на МПС-то и се удря в крайпътно дърво, след което се преобръща.

Наказателното постановление е обжалвано от ищцата и с влязло в сила съдебно решение по АНД №****г. по описа на ВТРС е отменено, като съдът е приел, не е налице виновно поведение на водача и преценката на административно- наказващия орган за наличие на нарушение на чл.20 ал.1 от ЗдвП е неправилна.

От представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение се установява, че при настъпилото ПТП на 05.05.2019г. на ищцата Д.С. са причинени следните телесни увреждания: оток челно-теменно централно с диаметър 4 см. и плитка цепковидна рана с охлузени ръбове 1,5см. по кожата върху него. Подобен оток и рана са установени и в лявата теменно-тилна област. В горната трета на ляво бедро- бледо насиняване 4/4 см. с разляти граници и палпиторна болка; по външната повърхност на ляво рамо е установено ивицево охлузване, покрито с червеникава коричка 6/1см.

По делото е представен болничен лист за предписано на ищцата домашно лечение за срок от

08.05.2019г-06.06.2019г.

От представеното по делото изследване от копютърна томография се установява, че липсват данни за травматични изменения на мозъчните структури.

Видно от приложения болничен лист от 26.11.2019г. на ищцата е поставена диагноза „световъртеж от централен произход” и е предписано лечение с медикаменти и изследвания. Видно от резултата от направено рентгеново изследване няма данни за травматични увреждания на прешлените от лумбалния гръбначен сектор, както и на двете тазобедрени стави.

Видно от представена по делото епикриза от отделение по Психиатрия към МБАЛ- гр.Л, ищцата е била на лечене в отделението за периода 16.05.2019г.-04.06.2019г., като е констатиран „тревожно-депресивен синдром, астено динамичен, амнестичен”. Проведени са изследвания и е предписано медикаментозно лечение.

По делото са представени касови бонове за закупуване на медикаменти, за изследване „компютърна томография” и за такса за издаване на медицинско свидетелство.

От заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че причината за ПТП от експлоатационна гледна точка е преминаването на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с размери 12 см-дълбочина и 60см.-дължина, в резултат на което се нарушава устойчивостта на движение на автомобила при движение върху асфалтовото покритие, излиза от пътното платно в дясно по посока на движение, където се удря в крайпътно дърво и се преобръща. Вещото лице е направило извод, че от експлоатационна гледна точка водачът няма нарушение при движението на автомобила по първокасния път І-3. В заключението е посочено, че водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. В съдебно заседание вещото лице поясни, че водачът е имал възможност да предприеме спиране вместо завиване, но независимо от това удар е щял да настъпи, защото дупката попада в опасната зона за спиране със скоростта, с която е позволено да се движи в този участък. Вещото лице е посочило, че не са налице ограничителни или забранителни пътни знаци на процесното място. По време на огледа вещото лице е констатирало извършени ремонтно- възстановителни дейности по асфалтовото покритие.

От заключението на допуснатата по делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че ищцата е получила при претърпяното ПТП телесните увреждания, посочени в съдебно-медицинското удостоверениие. На ищцата е бил направен преглед в Спешно отделение и предписано домашно лечение за 30 дни. Вещото лице е посочило, че първите 10-15 дни ищцата е изпитвала болки с особено висок интензитет и сила, които започнали да намаляват след 15-тия ден, като до 30-тия ден е била абсолютно неработоспособна. В резултат на изразената болка и претърпяна психотравма ищцата е била настанена за стационарно лечение в отделение по П*** на МБАЛ гр.Л с диагноза „Остра стресова реакция”. Предписана й е терапия с медикаменти. Сочи се, че въпреки проведеното лечение ищцата изпитвала пристъпно главоболие и болки в гърба и кръста, което наложило консулт с невролог. Вещото лице е достигнало до извод, че посочените травматични увреждания може да бъдат получени по време, място и начин съобщени от ищцата, а именно при ПТП от 05.05.2019г., в резултат на което ищцата е получила множество травми по главата, тялото и крайниците, причинени от удари във вътрешните части на купето на управлявания от нея автомобил.

Срокът на пълното възстановяване е между 20-30 дни, а субективните оплаквания, включващи тревожност, страх от кормуване, паник атаки и др., според вещото лице, налагат периодични консултации от специалист психиатър или психолог.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И Й К, който живее във фактическо съпружеско съжителство с ищцата. Свидетелят Колчев, разпитан каза, че в деня на ПТП-то 05.05.2019г. пътували към ****, около 10.30-11.00ч преди обед. Ищцата управлявала автомобила, като след завой видяли дупка на пътното платно, която ищцата успяла да избегне, но излязла и втора дупка, предната лява гума се спукала, колата поддала наляво, задната гума и тя се спукала и автомобилът се обърнал по таван и се ударил в дърво, като при удара автомобилът спрял. Свидетелят каза, че двамата с ищцата били с поставени обезопасителни колани. Свидетелят успял да освободи коланите и след това с помощта на събралите се наоколо хора успял да излезе през една от задните врати, както и измъкнал от колата съпругата си, която била в безсъзнание.

Стъкло се било забило в челото й. Насъбралите се хора я поливали с вода и тя се посъвзела. Откарани били в Спешно отделение в гр. ****, където ги прегледали. На ищцата направили скенер. Близо месец и половина ищцата била вкъщи след инцидента. Не й се говорело много, била стресирана. Посетили психиатър. След случая имала световъртеж, главоболие, психически не била възстановена. Страхувала се да шофира.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.49 от ЗЗД са процесуално допустими, а разгледан по същество искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен, а този за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

В настоящото производство не е спорно, че участъка, където е възникнало ПТП е част от републиканската пътна мрежа и представлява част от републикански път***.

Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗП*****” осъществява дейностите по изграждането ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗдвП лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, а според чл.167 ал.1 от ЗДв.П, лицата, които стопанисват пътя сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на параграф 1 т.19 от ППЗДвП е отбелязано, че „препятствие на пътя” е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества ли други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства в т.ч. свидетелските показания се установи, че на пътното платно е имало нарушаване цялостта на пътното покритие /дупка/, която е представлявала препятствие по смисъла на цитираната разпоредба. От заключението на съдебно автотехническата експертиза се установи, че въпросното препятствие не е било обозначено и обезопасено с необходимата маркировка.