Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1738 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1757/2023
Вид
Определение № 1738
Подписан
13.07.2023
В сила
13.07.2023
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Елена Захариева Калпачка

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1738 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501757 по описа за 2023 година Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД“ , ЕИК: 207172780 против Разпореждане № 12519/ 17.05.2023г. по описа на Пловдивски районен съд-ХІХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК против Г. А.

Б.,ЕГН:********** за сумата от 859,40 лева главница; 165,09 лв. договорна лихва; 66,71 лв.-законна лихва,както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане и разноски.

По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника Г. А. Б., , произтичащи от сключен между страните Договор за паричен заем № 790832 от 19.10.2021г. с „Креди Йес“ ООД, вземанията по който договор били прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания от 22.01.2021г., по който са претендирани сумите за главница, договорна и законни лихви.

1

С уточнителна молба от 15.05.2023г. заявителят е посочил, че от страна на длъжника е имало частично изпълнение чрез извършени две плащания по договора в общ размер от 361 лв, с дата на последно плащане 23.02.2022г., с които плащания са погасени сумите:

От общата сума на договорната лихва са погасени 64,33 лв; от общата сума на главницата са погасени 140,60 лв, от общата сума на неустойката по договора са погасени 155,10 лв, от общата сума на наказателната лихва са погасени 0,97 лв, след приспадането на които суми общият претендиран размер на дължимата сума е посочена на 1091,2 лева

С обжалваното разпореждане заповедният съд е посочил, че е извършена служебна проверка по чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при която правилно е констатирал наличието на обоснована вероятност за неравноправни клаузи на представения ДПК при условията на изначална недействителност по чл.22 ЗПК с оглед нарушения на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,,т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 с оглед параметрите на договора: за предоставен заем от 1000 лв; при фиксиран лихвен процент 3,330 %; ГПР 48,80 %; липсва посочване на методика за определяне на ГПР при предвидено заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в общ размер на неустойката – 2160 лв; налице са плащания в общ размер на 361 лв. и базата върху, която се изчислява ГЛП. Поради това е констатирано наличие на пречка да се определи съществуването на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта, поради което е налице основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението.

Въззивният съд споделя мотивите на заповедния съд относно наличието на обоснована вероятност за неравноправни клаузи на процесния договор за паричен заем при посочените параметри и липса на яснота относно начина на формиране на ГПР. В процесния представен срочен ДПЗ със срок на договора – 12 месеца, при месечен лихвен процент от 3,330 %, с ГПР от 48,80 % без механизъм и ясна методика относно неговото изчисление със съответната база, на която е определен посоченият процент на разходите, е посочена общата дължима крайна сума за плащане в размер на 1 229,42 лева при първоначален размер на главницата по заема от 1000 лева, при което само общият размер на неустойката по чл.8 от договора възлиза на сумата от 930, 58 лв.

2

С оглед на това принципно неоснователно е обобщеното възражение на частния жалбоподател, че сами по себе си отделните клаузи за главницата, договорната лихва и законната лихва за забава не произтичат от клаузи с неравноправен характер, поради което не е налице пречка за издаване на ЗИ за тях, което принципно може да важи само за главницата. Преценката на клаузите с неравноправен характер е съвкупна по отношение на параметрите на договора, доколкото общият размер на посочения Годишен процент на разходите / в случая 48,80%/ не може да се основе на факти, даващи данни относно това същият дали е реален или не такъв, предвид данните за допусканията по видове и размер разходи, които водят до извод за икономическа необоснованост на договора от гледна точка на по-слабата страна по него, какъвто е потребителя, налагаща извод за неравноправност.

Това води до извод за недействителност на договора съобразно смисъла на разпоредбата на чл.143 ЗЗП, в който е транспонирана директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993г. В случая неотносим е доводът в частната жалба относно това, че при преценката на заповедния съд относно наличието на неравноправни клаузи не включва размер на дължимите суми, прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за цесия, уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост, както е постановено в Определение по в.ч.гр.д.№ 1026/ 2020г на ПОС. В настоящия случай се касае за преценка относно икономическия резултат с оглед параметрите на договора спрямо потребителя , водещи при комплексно приложение до необосновано завишение на цената на предоставения финансов ресурс от страна на кредитора, при неясно разписана методика за изчисление на разходите, включени в т.н. ГПР.

Основателна се намира обаче частната жалба с оглед правната последица на чл.22 ДПК при констатации за неравноправен характер на клаузи по договора за паричен заем, за дължимост само на чистата стойност по кредита.

Последният в първоначалният си размер възлиза на сумата от 1000 лева, като независимо от описанието на заявителя в уточнителната молба плащанията от страна на длъжника в общ размер за какви видове главно и акцесорни вземания да са отишли, то всичките плащания, отнесени от кредитора по уточнителната молба от 15.05.2023г. към акцесорните вземания, следва да се отнесат за погасяване на главницата. Поради това не е налице пречка това изчисление да доведе до извода, че дължимият и претендиран остатъчен размер по главницата от 859,40 лв, следва да се отнесат и плащанията: в 3 размер на сумата 64,33 лв за договорно възнаграждение, сумата 155,10 лв заплатена за неустойка и сумата за наказателна лихва за забава –0,97 лв , при което дължимата главница се изчислява като възлизащ в размер на 639 лева. В този размер няма пречка да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което частната жалба се намира за частично основателна и за посочения размер следва да се уважи Заявлението по чл.410 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 във вр.с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 12519/ 17.05.2023г. по описа на Пловдивски районен съд-ХІХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД , ЕИК: 207172780 по чл.410 ГПК против Г. А. Б.,ЕГН:********** за сумата в размер на 639 лева / шестстотин тридесет и девет лв/, претендирана главница по Договор за паричен заем № 790832 от 19.10.2021г. с „Креди Йес“ ООД , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на заповедния съд за издаване на Заповед за изпълнение на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД“ , ЕИК: 207172780 по чл.410 ГПК в полза на заявителя против Г. А. Б., ЕГН: ********** за сумата в размер на 639 лева / шестстотин тридесет и девет лв/, претендирана главница по Договор за паричен заем № 790832 от 19.10.2021г. с „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200688545.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното Разпореждане № 12519/ 17.05.2023г. по описа на Пловдивски районен съд-ХІХ гр.с., в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5