Решение № 259 от 06.10.2022, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Нови пазар, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20223620100561 по описа за 2022 година

Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.

Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, от които първият е с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС срещу ответника М. Р. И. от гр. Н., както следва:

1/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 114,09 лв., представляваща задължения по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“ и анекс към него, за периода от 15.11.2019 до 14.01.2020 г.;

2/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 84,90лв., представляваща неустойка в размер на трикратния размер на месечната такса по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“;

3/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 139,44лв., представляваща неизпълнение на задължения по Договор за лизинг за устройство ***, вноски по договора за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.;

4/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 148,73 лв., представляващ неустойка по Договор за лизинг за устройство ***;

5/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 71,53 лв. представляваща неизпълнение на задължения по Договор за лизинг на базови аксесоари за общо 5 позиции с 1 посочени продуктови номера, за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.

Общия размер на дължимите за тези искове държавни такси съгласно чл. 72, ал.1 от ГПК е 250 лв. и е заплатен напълно.

Исковете са спрямо ответника М. Р. И. от гр. Н., който е уведомен за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.

Ищецът сочи, че между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги, съгласно който на ответникът е предоставен мобилен номер, завършващ на последни цифри „*“, който е изменен с допълнително споразумение от 18.12.2019 г. Ищецът твърди, че по този договор ответникът има неизплатени задължения в размер на 114,09 лв.

По този договор, ищецът претендира и неустойка в размер на 84,90 лв., в размер на трикратния размер на дължимите месечни такси.

Съгласно сключен между страните договор за лизинг от 18.12.2019 г. на ответникът е било предоставено мобилно устройство ***, за който ищецът претендира заплащане на сумата от 139,44 лв., представляваща неплатени дължими вноски по договора за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.

Ищецът претендира и неустойка, на основание договор за лизинг от 18.12.2019 г. за мобилно устройство ***, в размер на 148,73 лв.за предсрочното прекратявне на договора, като задължението за плащане е възникнало към датата на прекратяване на договора за мобилни услуги – 11.03.2020 г.

Ищецът твърди, че съгласно договор за лизинг на базови аксесоари от 18.12.2019 г. към предпочетен номер, завършващ на „*“, ищецът дължи 71,53 лв. представляваща неизпълнение на задължения по Договор за лизинг на базови аксесоари за общо 5 позиции с посочени продуктови номера, за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.

Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по сключените от него с ищеца договори за мобилни услуги и за лизинг, конкретно за издадените и начислени в общо 3 бр. фактури суми за периода от 15.11.2019 г. до 14.02.2020 г., в резултат на което договорите са прекратени.

Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги, но не е изпълнил своите парични задължения, към ищеца, съгласно издадените фактури и договора за лизинг, поради което е изпаднал в забава, а ищецът е начислил неустойки по договорите за предсрочното им прекратяване.

Ищецът сочи, че за претендираните от него вземания е настъпила предсрочната им изискуемост петнадесет дни след издаване на фактурите.

2

Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземанията по заповедта за изпълнение за сумите от 114,09 лв., представляваща задължения по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“ и анекс към него, за периода от 15.11.2019 до 14.01.2020 г.; 84,90лв., представляваща неустойка в размер на трикратния размер на месечната такса по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“; 139,44лв., представляваща неизпълнение на задължения по Договор за лизинг за устройство ***, вноски по договора за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.; 148,73 лв., представляващ неустойка по Договор за лизинг за устройство ***; 71,53 лв. представляваща неизпълнение на задължения по Договор за лизинг на базови аксесоари за общо 5 позиции с посочени продуктови номера, за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г., съществуват.

Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.

Назначеният по делото особен представител на ответника оспорва основателността и доказаността на исковете изцяло и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че същите се основават на издадени от самия ищец документи, без доказателства дали ответникът е бил уведомяван за посочените от ищеца действия. Предвид на липсата на безспорни доказателства, моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Представените от ищеца доказателства били едностранно изготвени и не пораждат безспорно задължение от страна на ответника. Оспорва претенциите за лихви по основание и по размер, за които сочи, че не се установява как са получени.

Претендира да се отхвърлят всички предявени искове.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 300/22г., по което е издадена Заповед за изпълнение № 145/04.03.2022 г., с която длъжникът М. Р. И. от гр. Н. е задължен да плати на „Теленор България” ЕАД, сумата от 558,69 лв., от които 233,63 лв. задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, 198,00 лв. дължими вноски за лизинг и 127,06 лв. задължения за минали периоди, ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски от 25 лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.

Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за установяване на съществуването им.

3

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че първоначалният заявител „Теленор България“ ЕАД, сега с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД е сключил с ответницата договор за мобилни услуги с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“ от 05.09.2019 г., л. 6-9 от ч.гр.д. № 300/22 на НПРС, между ищеца и ответника, при месечна абонаментна такса от 22,99 лв. при първоначалния срок на договора за 24 месеца, който след изтичане на срока (05.09.2021 г.) става безсрочен, а месечната такса се променя на 31,99 лв.

На 18.12.2019 г. е подписано между страните допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, съгласно което е избран месечен плат „Тотал +“ и месечният абонамент за първоначалния срок на договора става 27,99 лв., а след него 31,99 лв. С подписването на договора, на ответника било предадено устройство *** със сериен номер, завършващ на последни цифри „*“. Цената в брой или общата лизингова цена с абонаментния план е 178,86 лв. Посочено е, че стандартната цена на устройството е 369,90лв., отстъпката е 191,04 лв. Допълнителното споразумение е сключено за срок от 24 месеца и изтича на 18.12.2021 г.

Ищецът е приложил по ч.гр.д. № 300/2022 г. на НРС и договор за лизинг, л.29, съгласно който на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване устройство *** с неговите принадлежности – зарядно и упътване с гаранционна карта. Съгласно чл. 1 от договора общата цена, която лизингополучателят следва да плати е 172,97 лв. с вкл. ДДС.

Изплащането на цената на устройството е при договорена месечна лизингова вноска от 5,89лв.

Ищецът е приложил по ч.гр.д. № 300/2022 г. на НРС и договор за лизинг на базови аксесоари от 18.12.2019 г., л.17-20, съгласно който на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване описаните в таблицата пет артикула, индивидуализирани с продуктовите си номера. Съгласно договора общата цена на предоставените базови аксесоари е 74,70 лв., което в чл. 1, ал. 2 от него е посочено, че е общата лизингова цена, с вкл. ДДС, която следва получателят да плати. Изплащането на цената на предадените аксесоари е при договорена месечна лизингова вноска от 3,11лв.

Ищецът е представил фактури, като фактура № */* г.е за периода от 15.11-14.12.2019 г. на стойност 48,02 лв., от които 24,34 лв. за ползвани мобилни услуги, вкл. такси и сумата от 23,68 лв. остатък от предишен период.

Фактура № 72992***28/15.01.2020 г.е за периода от 15.12-14.01.2020 г. на стойност 305,75лв., от които 305,75 лв., които включват ползвани мобилни услуги, вкл. такси, суми за лизинг, както и допълнително сумата от 24,34 лв. баланс от предишен период. Общо по тази фактура се претендират от ответника 123,09 лв.

Фактура № */* г.е за периода от 15.01-14.02.2020 г. на стойност 127,06лв., от които отрицателен баланс от 9,02 лв., за дължими такси и допълнително сумата от 123,09 лв. баланс от предишен период. Общо по тази фактура се претендират от ответника 123,09 лв.

Крайният срок за плащане е до 01.03.2020 г.

4

По заповедното производство е приложена фактура за всички претендирани от ответника суми, с № */* г.е за периода от 15.02-14.03.2020 г. на стойност 558,69 лв.

По иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 114,09 лв., представляваща задължения по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“ и анекс към него, за периода от 15.11.2019 до 14.01.2020 г., съдът намира, че съгласно посочената детайлна справка към всяка от фактурите, действителния размер на задълженията, представляващи сумата от 19,53 лв. без ДДС за ползвани мобилни услуги, вкл. такси, отразена във фактура № */* г. и сумата от 74,04 лв. без ДДС за също ползвани мобилни услуги, вкл. такси, отразена във фактура № 72992***28/15.01.2020 г.е за периода от 15.12-14.01.2020 г. общия размер на тези суми е 93,57 лв. без ДДС или с вкл. ДДС – 112,28 лв.

Във фактурата от м. януари 2021 г. са начислени и други задължения на абоната, вкл.за вноска по лизинг, задължения от предходен период, както и такива за други таксувани услуги, но всички те не представляват непосредствени задължения за ползваните мобилни услуги, вкл. такси, по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“ и анекс към него, за периода от 15.11.2019 до 14.01.2020 г., поради което не следва да се присъждат, като част от задълженията по този договор за такси и мобилни услуги.

Предвид на горното, съдът намира, че този иск е основателен и доказан само за сумата от 112,28 лв. и следва да се отхвърли за разликата до претендираните общо 114,09 лв.

По иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 84,90лв., представляваща неустойка в размер на трикратния размер на месечната такса по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“, на стр. 3/6, последен абзац л. 8 от ч.гр.д. № 300/22 г., е посочено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.