Решение № 888 от 23.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Пловдив, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300501119 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на С. Ф. К., гр. ****, чрез адв. С.М., срещу решение № 381/07.02.2022 г. по гр.дело № 8964 по описа на РС Пловдив за 2021 г.

С обжалваното решение № 381/07.02.2022 г. по гр.дело № 8964/2021 г. по описа на ПРС, РС Пловдив отхвърля предявения от С. Ф. К. срещу Община **** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника като погасена по давност, сумата по Акт за установяване на задължение по декларация № 590/ 29.07.2019г., а именно: сумата от общо 1186,02 лева главница, включваща публични общински вземания по Акт за установяване на задължения по декларация № 590 от 29.07.2019 г. за данък за недвижими имоти за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 339,13 лева, както и начислените лихви за забава за периода от 01.01.2009 г. до 29.07.2014 г. в размер на 250 лева, както и начислената такса битови отпадъци за 1 периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 346, 89 лева и начислените лихви за забава за периода от 01.01.2009 г. до 29.07.2014 г. в размер на 250 лева, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 542/ 2020г., по описа на ЧСИ С. Г., район на действие Окръжен съд Пловдив и са възложени разноските по делото на ищеца.

Жалбоподателят счита решението неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 109, 171, 172 от ДОПК, поради което счита, че съдът е достигнал до неправилния извод по отношение на изтичане на давностния срок. Въвежда съображения, че погасителната давност спрямо публични вземания, съгласно чл. 171 от ДОПК, започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да бъде заплатено задължението, а не след датата на издаване на акта за установяването на публичното задължение, както е приел съда. Поради това към момента на издаване на акт за установяване на задължения по декларация № 590/29.07.2019г. по отношение на процесните вземанията за данъци за недвижими имоти, начислената такса битови отпадъци и начислените лихви за забава е изтекла предвидената от чл. 172, ал. 1 от ДОПК погасителна давност, за която приходната администрация следва да следи служебно, като по отношение на тези вземания не може да се образува производство по установяване. Поради това счита, че издадения за погасени по давност публични вземания акт е нищожен и съдът следва да извърши инцидентен контрол за законосъобразност, на осн. чл. 17, ал. 2 от ГПК, което не е сторено от първоинстанционния съд. Неправилен и в противоречие със закона и съдебната практика, каквато сочи, счита извода на съда, че възражението на длъжника се преклудира с влизане в сила на адмнистративния акт. Излага довод, че съдът не е съобразил и приложил и разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, съгласно която, независимо от спиране и прекъсване на давността, включително и с издаване на акт за установяване на публични задължения, след изтичане на десет години от годината, следваща годината на възникване на задължението, публичните задължения се погасяват, като в конкретния случай към датата на приключване на съдебното дирене са погасени тези за 2009, 2010 и 2011 г. Моли да бъде отменено като неправилно решение № 381/07.02.2022 г. по гр.дело № 8964 по описа на РС Пловдив за 2021 г., като бъде постановено ново, правилно решение, с което се установи със сила на присъдено нещо, че не дължи публичните общински вземания, по Акт за 2 установяване на задължение по декларация № 590/ 29.07.2019г., като погасени по давност. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна Община ****, чрез юрисконсулт Д., моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено изцяло постановеното решение от РС Пловдив. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като давността е била прекъсвана с издаване на акта за установяване на публично вземане, с признание на вземането от длъжника, като е заплатил задълженията си за 2009 и 2010 г., както и с множеството действия по принудителното събиране на вземането, които прекъсват давността.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец в първоинстанционното производство, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора, за които е задължен служебно да следи.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във въззивната жалба, намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че С. Ф. К. не дължи на Община **** сумата в размер на 1186,02 лева – главница представляваща публични общински вземания по Акт за установяване на задължения по декларация № 590 от 29.07.2019 г. за данък за недвижими имоти за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 339,13 лева, както и начислените 3 лихви за забава за периода от 01.01.2009 г. до 29.07.2014 г. в размер на 250 лева, както и начислените такса битови отпадъци за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 346,89 лева и начислените лихви за забава за периода от 01.01.2009 г. до 29.07.2014 г. в размер на 250 лева, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 542/2020г., по описа на ЧСИ С. Г., район на действие Окръжен съд - Пловдив.

В исковата молба се твърди, че по издадения акт за установяване на задължение за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и съответните лихви за период от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. задълженията са били погасени по давност преди издаване на Акт за установяване на задължения по декларация № 590 от 29.07.2019 г. Сочат се като основание нормата на 171, ал. 1 и 2 от ДОПК.

В отговора на исковата молба, подаден от ответника Община ****, се възразява на погасяване на задълженията по издадения акт за установяване на публични задължения, като се твърди, че давността е прекъсвана, както с издаване на акта, така с признание на задълженията, като е извършено доброволно плащане на част от тях преди образуване на изпълнителното производство. Твърди, че давността е прекъсвана и с изпълнителните действия, предприети по образуваното изпълнително производство, насочени спрямо длъжника за събиране на вземанията. Заявява се, че задълженията до 31.12.2010 г. са служебно погасени по давност, а за задълженията след 01.01.2011 г. счита, че няма основания за прилагане на правите последици от изтекла погасителна давност.

Районният съд е приел, че доколкото искът с правно основание чл. 439 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в конкретния случай след влизане в сила на административния акт за установяване на задължението, то искът е неоснователен, тъй като след прекъсване на давността с издаване на акта за установяване на публично задължение не е изтекла нова пет годишна погасителна давност. Поради това е отхвърлил иска изцяло, без да е обсъдено наведеното възражение за погасяване на задължението с изтичане на абсолютна десет годишна погасителна давност.

Пред районен съд са приети писмени доказателства, представени от 4 страните, прието е и копие от образуваното изпълнително производство. Въз основа на така събраните писмени доказателства, от фактическа страна се установява, че въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на задължения по декларация № 590 от 29.07.2019 г. е образувано изпълнително дело № 542/20г., по описа на ЧСИ С. Г., район на действие ОС- Пловдив на 05.10.2020 г., въз основа на акт за възлагане събирането на публични вземания на взискателя Община ****, на осн. чл. 163, ал. 4 от ДОПК. В Акт за възлагане събирането на публични вземания № 554/28.09.2020 г. на Община **** е възложено събиране на задължения в размер по-малък от посочените в акта за установяване на публични задължения, като е приложена справка за актуалния им размер, в която са посочени задължения в друг размер, помалък от посочения в молбата. Изпратена е покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която са посочени размерите на задълженията, съгласно актуалната информация за задължението по акта към 12.10.2020 г., посочена от взискателя. Така в Акт за установяване на задължения по декларация № 590 от 29.07.2019 г. за данък за недвижими имоти за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2018 г. е посочен размер на 862,87 лева, начислените лихви за забава за периода от 01.05.2009 г. до 29.07.2019 г. са посочени в размер на 487,43 лева, начислената такса битови отпадъци за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2018 г. е в размер на 738,35 лева, а начислените лихви за забава за периода от 01.05.2009 г. до 29.07.2019 г. в размер на 409,93 лева. В акта за възлагане събирането на публични вземания № 554/28.09.2020 г. на Община *****, са възложени за събиране от ЧСИ вземания за данък за недвижими имоти в размер на 758,20 лева, с начислени лихви за забава към 28.09.2020 г. в размер на 467,28 лева, вземане за такса за битови отпадъци в размер на 669,24 лева, ведно с лихви за забава към 28.09.2020 г. в размер на 426,15 лева, които са приложени и като актуална информация за задължението, в табличен вид, към акта за възлагане на събиране на вземането. В представена молба от ответника до ЧСИ се сочи, че към 12.10.2020 г. има частични вноски с приходни квитанции от 01.06.2020 г. и 08.06.2020 г., като е приложена актуална справка за размера на задълженията за събиране от ЧСИ към 12.10.2020 г., в която са посочени вземания за данък за недвижими имоти в размер на 668,13 лева, с начислени лихви за забава към 12.10.2020 г. в размер на 460,32 лева, вземане за такса за битови отпадъци в размер на 669,24 лева, ведно с лихви за забава към 12.10.2020 г. в размер на 387,94 лева, като същите 5 суми са посочени и в получената от ищеца покана за доброволно изпълнение, въпреки, че в изпратеното копие от изпълнително дело липсва приетата като доказателство по делото молба и справка за актуален размер на задължението към 12.10.2020 г. В копието на изпълнителното дело е приложено и приетото като доказателство по делото писмо от взискателя изх. № 21ЧСИ833/06.07.2021 г., с която сочи, че част от задълженията по Акт за установяване на задължения по декларация № 590 от 29.07.2019 г. са погасени по давност, съгласно чл. 171, ал. 2 от ГПК, като е посочен остатък от задълженията към дата 05.07.2021 г., за периода 2011-2018 г.

От приетите по делото писмени доказателства, представени от ответника Община ***** седем броя приходни квитанции, се установява, че са погасени задължения от ищеца, чрез доброволно плащане. С приходна квитанция от дата 27.08.2019 г. за сумата от 50 лв., са погасени задължения за 2012 г. за данък недвижим имот и лихва и за такса за битови отпадъци, с приходна квитанция от 02.09.2019 г. за сумата от 100 лв., са погасени задължения за 2009 г. за такса битови отпадъци и лихва, с приходна квитанция от дата 25.09.2019 г. за сумата от 50 лв., са погасени задължения за 2009 г. за данък недвижим имот и такса за битови отпадъци, с приходна квитанция от дата 01.06.2020 г. за сумата от 100 лв., са погасени задължения за 2012 г. за такса за битови отпадъци и лихва и за 2013 г. за данък недвижим имот, с приходна квитанция от дата 08.06.2020 г. за сумата от 100 лв., са погасени задължения за лихви за данък недвижим имот и лихви за такса битови отпадъци за 2009 г., с приходна квитанция от дата 12.10.2020 г. за сумата от 100 лв., са погасени задължения за 2010 г. за данък недвижим имот и лихва, а с приходна квитанция от дата 19.08.2021 г. за сумата от 100 лв., са погасени задължения за лихви върху такса за битови отпадъци за 2009 г. и лихва върху данък недвижим за 2010 г.