Решение № 58 от 13.07.2023, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Царево, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20222180100477 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Т. Ч., ЕГН ********** с адрес в ** и със съдебен адрес по настоящото съдебно производство в ** - адвокат И. М.- БАК, **, против „**” АД, със седалище и адрес на управление в **, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца сумата в размер на 5795.28 лв. представляваща допълнителна начислена електрическа енергия, за периода от 01.03.2017 год. до 21.02.2018 год. за обект с измервателна точка ** заплатена недължимо /без основание/ от ищеца на ответника. Да осъди ответното търговско дружество, да заплати на ищеца, направените съдебноделоводни разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил исковата молба и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства. Прави искане за допускане на експертизи.

В исковата си молба ищеца твърди, че с писмо с изх. № ** год.

1 ответното търговско дружество го уведомило, че при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект с номер на измервателна точка ** е констатирано от служители на „**” ЕАД, че електромер № ** е с манипулирана тарифна таблица”. Сочи се, че ответното дружество извършило корекция на фактури, като в резултат на корекцията е направено преизчисление на фактурата за доставка на ел. енергия и мрежови услуги за периода от 01.03.2017 год. до 21.02.2018 год. Сочи се, че допълнително начислената ел. енергия е на обща стойност 5 795.29 лв. която ищеца е платил в указания срок. Според ищеца, заплатената сума в размер на 5 795.28 лв. лв. е недължимо платена към ответното дружество и като такава следва да му бъде възстановена.

Ответника, в отговора на исковата молба, оспорва изцяло предявения иск, като го счита процесуално допустим, но по същество- неоснователен. В отговора си ответника твърди, че сумата в размер на 5 795.28 лв. е дължима за редовно използваната електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на ищеца, която бива измервана от средство за търговско измерване за периода от 01.03.2017 г. до 21.02.2018 г. и е получена от сбора на следните суми: сумата от 180,19 лв. съгласно дебитно известие с № ** г. за изразходвана електроенергия и предоставени мрежови услуги за периода 01.03.2017 г. до 06.04.2017 г. сумата от 1 260,57 лв. съгласно дебитно известие с № ** г. за изразходвана електроенергия и предоставени мрежови услуги за периода 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г. сумата от 4 354,52 лв. съгласно дебитно известие с № **********/ ** за изразходвана електроенергия и предоставени мрежови услуги за периода 01.07.2017 г. до 21.02.2018 г. Сочи се, че тези суми са дължими за редовно използваната електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на ищцата, която бива измервана от средство за търговско измерване. Според отговора на исковата молба, на 21.02.2018 г. на основание чл. 35, ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕР за осигуряване на съответствието на средствата за търговско измерване (СТИ), служители на „**" ЕАД (**) са посетили сградата, в която се намира имотът на ищцата и са извършили проверка на електромер № **, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия, като служителите на ** са подменили собствения на дружеството електромер с друг, тъй като е била налице необходимост предходния електромер да бъде предаден за метрологична експертиза. Твърди се, че електромерът е бил демонтиран в присъствието на ищеца, поставен е 2 бил в безшевен чувал и е бил запечатан с пломба със знака на ** и уникален номер- **. Според ответника, всички, действия по проверката на СТИ, са били описани в съставения Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ** г. като проверката е била извършена в присъствието на ищеца, който е разписал констативния протокол и по този начин изцяло е изпълнено изискването на чл. 63, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР. Според ответника, демонтираният електромер е бил предаден на Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел- Бургас (БИМ) за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията. Сочи се, че резултатите от тази проверка са обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № ** г. на БИМ, където е записано, че електромерът е постъпил за експертиза в чувал с пломба № **, а в т. 5.

„Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп е записано, че: „Манипулирана е тарифната таблица по часови зони. По време на проверката електромерът отчита енергия, както следва: от 08.55 ч. до 17.00 ч. електромерът отчита на втора тарифа 1.8.2. от 17.00 ч. до 17.10 ч. електромерът не отчита електроенергия на нито една от двете тарифи (1.8.1 и 1.8.2). На дисплея не се визуализира 1.8.0 (сумарна тарифа)". Според отговора на исковата молба, в паметта на електромера се съхраняват данни за реалните количества доставена електроенергия и е било установено, че в невизуализирана (скрита) трета тарифа 1.8.3 електромерът е отчел 31 954 kWh, които не са фактурирани от ЕВН ЕС за периода от 01.03.2017 г. до 21.02.2018 г. съответно не са и заплатени от ищцата. Твърди се, че добавянето на тази трета (скрита тарифа), по която е започнало отчитането на част от електрическата енергия е извършено на 14.06.2015 г. съгласно данни от паметта на електромера, но с оглед разпоредбата на чл.

111, б. „в" от ЗЗД и изтеклата тригодишна погасителна давност за периода преди 01.03.2017 г. фактурирането на количествата електрическа енергия е направено именно от тази дата. Според ответника, в паметта на електромера са запаметени реалните количества електрическа енергия използвана от ищцата поради което и са издадени дебитни известия с № ** г. № ** г. и № **********/** към фактури с № ** г. № ** г. № ** г. и № **********/ ** г.

Сочи се, че на база платените от ищцата суми за същите периоди, същата следва да довнесе 5 795,28 лв. съобразно реалното потребление.

3

Процесната сума е заплатена от ищеца.

По делото е прието неоспорено заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че констативния протокол от експертиза на СТИ на БИМ, отразява техническо състояние на процесното СТИ, което е резултат на външно въздействие върху електромера.

Установените в този констативен протокол нерегламентирани технически промени водят до частично измерване/неизмерване на електрическата енергия.

По делото е прието неоспорено заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че процесната сума от 5795,28 лева е фактурирана с дебитни известия № ** г. № ** г. и № **********/** към фактури с № ** г. № ** г. № ** г. и № **********/ ** г.

В съдебно заседание, ищеца се представлява от упълномощен представител- адвокат. Ангажира доказателства. Счита предявения иск за основателен и доказан и моли съда да го уважи изцяло.

Ответника не изпраща представител.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и след като съобрази разпоредбите на закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са в условията на главност и акцесорност, искове с правно основание в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Съда намира, че исковете са предявени от лице, имащо правен интерес от тяхното предявяване, произтичащ от претендираните от него права, поради което те се явяват допустими и като такива следва да бъдат разгледан.

По основателността на исковете:

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , са учредени три фактически 4 състава /Постановление № 1 от 28. V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Пленум на ВС/. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание /condictio sine causa/. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено /condictio causa data non secuta/. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила /condictio infinitam/.

В настоящия случай, няма спор по фактите, че ищцата е клиент на ответното дружество и че при извършената и обективирана в констативен протокол проверка на 21.02.2018 г. на основание чл. 35, ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕР за осигуряване на съответствието на средствата за търговско измерване (СТИ), служители на „**" ЕАД (**) са посетили сградата, в която се намира имотът на ищцата и са извършили проверка на електромер № **, който бил демонтиран в присъствието на ищеца и предаден на Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел- Бургас (БИМ) за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията. Не се спори че процесния електромер е било установено, че е манипулиран. Същото се установи и от заключението на техническата експертиза. Не се спори и относно размера на претендираните от ищцата суми.

Спорно по делото е обстоятелството дали е налице основание, ответникът да получи от ищеца процесната сума.

Съгласно чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "**" EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г. и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008 г. са влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и доставката на електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа 5 енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на "**" АД. Посочените клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, издадени въз основа на законовата делегация на чл. 98а от ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД , които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта.

Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Обстоятелствата, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в помалък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т.

Разпечатката съдържа 34 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0916a2a3-3243-4762-98ef-5d0b84438b73