Решение № 260719 от 03.02.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА като разгледа гр. д. № 11788 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.1 ГПК вр. с чл.278 ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника „К.А.“ ЕООД срещу постановление за разпределение от 08.10.2020 г. по изп. д. № 20198380400473 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, предявено на 09.10.2020 г. за сумата от 7 073 000 лв.без ДДС.

Излага съображения, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Неправилно в първи ред са включени направени и заплатени разноски от взискателя „Л.И.“ АД - 211 071, 25 лв. – разноски по принудително изпълнение, такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ, присъден и приет адвокатски хонорар в размер на 9 136 96 лв., 360 лв. – допълнителни разноски по т.31(д) от ТТР към ЗЧСИ. Тези суми се прихващат, на основание чл.461 ГПК, от дължимата от взискателя цена. Счита, че не е ясно таксата по т.20 ТТР към ЗЧСИ върху каква сума е определена, поради което е недължима и неправилно изчислена. Твърди, че описът на недвижимия имот е извършен преди връчване на покана за доброволно изпълнение на ипотекарния длъжник „С.Г.“ ЕООД, поради което и на основание забележка 3 на т.20 ТТРЗЧСИ за извършения опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира. Също така таксата се събира върху по – малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане, а в изготвеното разпределение не е определен материален интерес, върху който е изчислена таксата. В разглеждания случай по – малката сума е цената на имота, поради което дължимата такса е в размер на 106 095 лв. без ДДС или 127 314 с ДДС, а не както е приел ЧСИ 211 071, 25 лв. Ако таксата се определи според цената, определена от вещите лица, то същата възлиза на 159 118, 10 лв. Твърди, че по изпълнителното дело няма присъден адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер на 9 163, 96 лв. Счита, че не е ясно допълнителните разноски по т.31(д) ТТР към ЗЧСИ за какво се отнасят.

Във втори ред е посочена сумата от 1 820, 12 лв. за дължими данъци върху недвижимия имот на СО, Дирекция „Общински приходи“. Счита, че не е ясно за коя година в какъв размер са дължимите данъци. В раздел трети от разпределението ЧСИ е посочил сумата, която се прихваща на основание чл.461 ГПК от дължимата от взискателя цена от вземането на взискателя от стойността на продадения ипотекиран в негова полза имот. Счита, че извършеното прихващане е в нарушение на чл.76 ЗЗД и т.1 от ТР № 3/2017 г. от 29.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Взискателят е представил три изпълнителни листове във връзка с прихванатите вземания. В т.1 от цитираното тълкувателно решение, когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое свое задължение погасява по реда на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 ГПК и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най - обременителното задължение. Ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най - старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД. Ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. Счита, че в случая този ред и принцип не е спазен. ЧСИ не е поискал от длъжника да посочи или не какво да се погаси. В случая не е погасено най - старото задължение. Твърди, че към датата на изготвяне на обжалваното разпределение не е налице посоченото в него изрично заявление на взискателя за прихващане. Поддържа, че взискателят няма право да сочи кое от вземанията си погасява със задължението му за плащане на продажната цена. Прихващането по чл.461 ГПК не съставлява прихващане по смисъла на ЗЗД, не са налице условията на чл.103 ЗЗД. Счита, че в хипотезата на чл.461 ГПК взискателят няма право да заявява кое задължение се погасява. В чл.461 ГПК е използван изразът „съразмерно“, който е в смисъл на съразмерно вземане на кредитора, обявен за купувач спрямо останалите кредитори, ако такива има.

Съразмерността на едно вземане се явява съотношение между наличната сума за разпределяне и целият дълг по изпълнителното дело, което съотношение следва да бъде съобразено с конкретно вземане на всеки взискател. Редът и начина на погасяване на вземанията на даден кредитор е този по чл.76 ЗЗД, който не е приложен в разглеждания случай. Поддържа, че вземанията следва да се погасяват от най-старото, а не съобразно волята на кредитора. В обжалваното разпределение липсва взето отношение във връзка с ДДС от продажната цена.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК е постъпило възражение от взискателя „Л.И.“ АД, с което оспорва жалбата на длъжника. Счита, че при изготвяне на обжалваното разпределение са взети предвид всички обезпечения и привилегии на участниците като взискатели по делото. Твърди, че възраженията на длъжника относно ред първи на разпределението са релевирани и разгледани още при първото изготвено разпределение с постановеното решение № 11875/17.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2011/2020 г. на САС. С оглед на това счита, че размерът на разноските е правилно и законосъобразно определен. Не е налице задължение за връчване на покана за доброволно задължение на ипотекарния длъжник, тъй като същият няма лично задължение, което може да изпълни доброволно, а единствено следва да търпи принудителното изпълнение. Предмет на разпределението е продажната цена без ДДС. Привилегиите по чл.136 ЗЗД нямат отношение към ДДС. Дали такъв се дължи не е предмет на разпределението, особено след като продажната цена е обявена без ДДС. Поддържа, че законосъобразно е определена таксата по т.20 ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят е запознат с направените в изпълнителното производство разноски, които подлежат на събиране и не е възразил срещу техния размер. Също така размерът на таксите е бил обект на проверка с цитираното решение на САС. СО е присъединен по делото взискател и е определен дължимия данък за имота, реализиран на публичната продан. След като такова вземане е налице, на основание чл.458 ГПК СО е присъединен взискател по делото. Удостоверението на СО е представено по делото и е съобразено при изготвяне на обжалваното разпределение. Сумите то трите присъединени поделото изпълнителни листове са част от едно и също вземане – главница по договор за банков кредит от 4.02.2007 г. и анексите към него. Обжалваното разпределение е съставено след задължителни указания, дадени с решение № 11875/2020 г. по в. ч. гр. д. № 2011/2020 г. на САС. С него е указано на ЧСИ да даде възможност на взискателя да упражни правото си по чл.461 ГПК, което е сторено. Разпределението в случая има характер на предварително разпределение, тъй като първоначалният взискател е обявен за купувач на процесния имот – чл.495 ГПК вр. с чл.461 ГПК.

Твърди, че изрично е изразил волята си, като в случая ТР № 3/2017 г. от 29.03.2010 г. не намира приложение. Независимо от това не е налице нарушение на чл.76 ЗЗД, тъй като вземанията по трите броя изпълнителни листове произтичат от едно и също правоотношение – договор за банков кредит от 14.02.2007 г. и анексите към него, обезпечени с договорна ипотека. Погасяването е извършено в следната последователност: разноски, лихви, главница, в съответствие с чл.76, ал.2 ЗЗД. Вземанията за главница са еднакво обременителни, няма и най-старо задължение, тъй като са възникнали по едно и също време. Моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника.

Депозирана е жалба и от ипотекарния длъжник „С.Г.“

ЕООД срещу същото разпределение. Счита, че има право да обжалва разпределението, тъй като е купило недвижимия имот предмет на принудителното изпълнение, след вписана ипотека и има правата и задълженията на ипотекарен длъжник. С ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк.

Д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК, процесуалното качество на ипотекарния длъжник е идентично с това на длъжника в изпълнителното производство. Изложени са идентични оплакалия срещу първи, втори и трети ред от разпределението, като тези, заявени в жалбата на длъжника „К.А.“ ЕООД.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК са депозирани възражени ято взискателя „Л.И.“ АД, с които я оспорва. Излага съображения, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като с осребряването на имота отговорността на ипотекарния длъжник се погасява поради липсата на обект на реалното обезпечение. В тази насока е и решението на САС, постановено при първото разпределение на събраната от публичната продан сума. В случай, че съдът приеме жалбата за допустима, излага съображения за неоснователност на същата, идентични със съображенията срещу жалбата на длъжника.

Постъпили са възражения от длъжника „К.А.“ ЕООД, с които изразява становище за основателност на жалбата на ипотекарния длъжник.

ЧСИ М.Б. е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата на ипотекарния длъжник е недопустима, а жалбата на длъжника е неоснователна. Поддържа, че при съставяне на обжалваното разпределение са спазени изискванията на чл.136 ЗЗД, чл.458 ГПК и чл.459 ГПК, като са взети предвид всички обезпечения и привилегии на взискателите по делото. Сумата, която взискателят не следва да внася и която е прихванал съобразно 461 ГПК, е в размер на 7 071 179, 98 лв., от които: 220 595, 21 лв. с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и 6 850 584, 67 лв. – с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. Правилно е постановено, че взискателят - купувач следва да внесе по сметка на СО – Дирекция „Общински приходи“ сумата от 1 820, 12 лв., тъй като тези вземания са с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Възраженията срещу размера на вземанията по ред първи и ред втори от разпределението са били обект на съдебен контрол при първото изготвено разпределение. По делото е представено удостоверение от СО, Дирекция „Общински вземания, като СО е присъединен по делото взискател на публични вземания за данъци върху недвижимия имот, реализиран при публичната продан. Това удостоверение не е оспорено от жалбоподателите. Счита, че правилно е разпределена в полза на взискателя „Л.И.“ АД сумата от 6 850 584, 67 лв. – общият размер от продажната цена, намалена с размера на вземанията, разпределени с привилегия по т.1 и т.2 на чл.136, ал.1 ЗЗД. Разпределената в полза на посочения взискател сума е за удовлетворяване на вземане, което се ползва с привилегия – учредена договорна ипотека, които произтичат от едно основание – договор за банков кредит от 14.02.2007 г. и анексите към него. Трите присъединени за събиране вземания по издадените изпълнителни листове са за едно и също вземане – главница по посочения договор за банков кредит. Счита, че са неоснователни оплакванията за неправилно прилагане на чл.76 ЗЗД. В случая ЧСИ е извършил разпределението съобразно указанията, дадени с решение № 11875/17.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2011/2020 г. на САС. На взискателя „Л.И.“ АД е предоставена възможност и същият е упражнил правото си по чл.461 ГПК, като е посочил кои вземания и в каква поредност погасява.

Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбите са постъпили в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като жалбата на ипотекарния длъжник е недопустима, а жалбата на длъжника е допустима. Разгледана по същество, жалбата на длъжника е неоснователна.