Решение № 93 от 14.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. С., 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261800600286 по описа за 2026 година С Присъда № 7/11.02.2026 г., постановена по НОХД № 286/2026 г. по описа на РС – Б., трети наказателен състав е признал подсъдимия подсъдимия В. Б. Б., ЕГН **********, роден на ***** г., в гр. Б., общ. Б., обл. Софийска, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., общ. Б., обл. Софийска, ул. „*******“, № ******, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2023 г. до 23.01.2023 г., от къща, находяща се в гр. Б., общ. Б., обл. Софийска, ул. „********“ № 51, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на насрещник на брава на дървена входна врата, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 брой електрически ъглошлайф, марка „Бош“, със син корпус, на стойност 149 лева; 1 брой електрически акумулаторен саблен трион, марка „Бош“, със син корпус, на стойност 180 лева; 1 брой ударна бормашина, марка „Бош“, със син корпус, поставена във фабричен корпус, с комплект от 11 накрайници в алуминиево куфарче (средло, шило, секач), марка „Бош“, при цена за ударната бормашина от 270 лева и стойност на накрайниците от 49 лева, или обща стойност 319 лева; 1 брой електрическа косачка, марка 1

„binhell”, GC- ЕМ1437, 1400 WV, на стойност 169 лева; 1 брой акумулаторен ъглошлайф, марка „Му рго]^^, на стойност 49,99 лева; 1 брой акумулаторен ръчен циркуляр „Му рroj'ect”, на стойност 110 лева; 1 брой електрическа резачка, марка „НесМ’, на стойност 133 лева; 1 брой електрически тример, марка „Сон^ту Side”, на стойност 90 лева; 1 брой паркинг система „Parking Assist Sistem”, на стойност 50 лева; 1 брой комплект длета, общо 6 броя, за работа с дърво в дървена кутия, немска марка неустановена, на стойност 65 лева; 1 брой винтоверт, марка „Му project“, на стойност 100 лева; 2 броя мъжки якета (пролетно, военно зелено и зимно), марка „Алфа индъстри“, при цена за 1 бр. от 60 лева, или двете на обща стойност 120 лева; 1брой мъжко яке, марка „Фял рейвън“, преходно, зелено кафяво на цвят, на стойност 40 лева; 1 брой пролетно яке, тип „ветровка“, камуфлажен на цвят, марка „Акне“, на стойност 30 лева; чифт мъжки маратонки, марка „Рийбок“, номер 44, на стойност 60 лева; чифт мъжки маратонки, марка „Ню баланс“, номер 44,5, на стойност 55 лева; чифт мъжки кожени обувки, марка „Саторисон“, номер 44, на стойност 50 лева; чифт мъжки велурен обувки, марка „Саторисон“, номер 44 - на стойност 55 лева; чифт кецове, марка „Конвърс“, тъмно сини на цвят, на стойност 30 лева; чифт туристически обувки, с неустановена марка и модел, закупени от магазин „Деклатон“, на стойност 55 лева; и 1 брой прободен трион марка „Му рго_|'ес1”, на стойност 35 лева, или всички вещи на обща стойност 1944,99 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки), от владението на собственика Ангел Цветанов Колев, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл.

373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 12 /дванадесет/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Съдът на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия В. Б. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД МВР - С., сумата от 83,70 лева /осемдесет и три лева и 0,70 стотинки/, 42,80 евро /четиридесет и две евро и 0,80 евроцента/, разноски за съдебно-оценителна експертиза, направени в хода на досъдебното производство.

Срещу постановената присъда адв. С. Л., служебен защитник на подс. В.

Б., е депозирала жалба, в която се излагат аргументи, че атакуваната присъда е несправедлива. Адв. Л. сочи, че съдът неправилно е индивидуализирал 2 наказанието, което е наложил на подзащитния й В. Б., без да отчете следните съществени смекчаващи вината обстоятелства: пълно признаване на вината, разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК, активното съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, възстановяване в значителна степен на причинените имуществени вреди, проявено разкаяние за извършено деяние и младата възраст на подсъдимия. На следващо място в жалбата си адв. Л. сочи, че в случая са осъществени предпоставките за приложението на чл.55 от НПК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които значително намалят обществената опасност на деянието и дееца. Фактът, че вредите са възстановени в голямата си част и че е налице съдействие за връщане на отнетите вещи, защитникът намира, че показва положително процесуално поведение и стремеж към поправяне на причинените последици. Адв. Л. излага аргументи, че наложеното наказание макар и в минимален размер след редукцията му по чл.58А от НК не съответства в пълна степен на целите на чл.36 от НК. Счита, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимия могат да бъдат постигнати и с по-леко наказание. Защитникът иска въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, да измени обжалваната присъда, като определи по-леко наказание, под предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание прокурорът от ОП - С. оспорва въззивната жалба, като сочи, че намира същата за неосноватена.

Адв. Л. и подзащитния й В. Б. поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи. Молят въззивния съд да определи по-леко наказание на подс. Б..

Съдът след като се запозна с материалите по делото и след като провери изцяло правилността на постановената присъда, съгласно правомощията, които има въззивния съд на осн. чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следно:

Съдебното производство по делото е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, като в хода на разпоредителното заседание защитникът на подс. В. Б. адв. Л. е заявила желанието на своя подзащитен, съдебното производство да премине по реда на съкратеното съдебно следствие, уредено в глава двадесет и седма от НПК. В протокола от съдебното заседание, проведено на 11.02.2026 г. е записано на л.37, че адв. Л. е поискала делото да бъде разгледано по реда 3 на чл.371, т.2 от НПК, а подс. В. Б. е направил изявление, че е съгласен с казаното от защитника му. Така в определението си по чл.248, ал.1 от НПК съдът е постановил, че с оглед изричното изявление на страните съдът не намира процесуални пречки съдебното следствие по делото да протече по реда на особените правила и в частност глава 27 от НПК, по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съдът е намерил, че са налице основанията за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура и е насрочил делото в същото съдебно заседание като е дал ход на съкратеното съдебно следствие. Съдът е разяснил правата на подсъдимия в това число е тези по чл.370, чл.371, чл.371, т.1 и т.2 от НПК, чл.372, ал.2 от НПК. Подсъдимият Б. е заявил, че е запознат с тези права, но не е направил изрично изявление, че признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

След това по реда на чл.276, ал.1 от НПК съдът е извършил доклад по делото и е посочил основанията за образуване на делото.

Първоинстанционният съд е дал думата на представителят на държавното обвинение и на защитника. Адв. Л. отново е направила изявление, че тя и подзащитният й желаят делото да бъде разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК. Самият защитник е заявил, че дава съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на събраните в хода на досъдебното производство протоколи, заключения и всичко останало. Подсъдимият В. Б. единствено е заявил, че поддържа казаното от защитника му, без отново да е отразено признаването от негова страна на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Съгласието на подсъдимия е абсолютна предпоставка за прилагане на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК и след постановяването на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което решаващия съд приема, че направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото, не може да бъде оттеглено. /ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС/.

Съдът съгласно чл.372, ал.4 от НПК след като е констатирал, че самопризнанието на подс. Б., без фактически да е било налице такова, тъй като не е отразено в протокола за съдебно заседание, се подкрепя от събраните по делото доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, 4 изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивният съд констатира, че никъде в протокола от съдебно заседание рег. №100/11.02.206 г. не е отразено изрично заявеното съгласие и желание на подс. В. Б., съдебното производство да бъде проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК и признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителна част и неговото желание за тези факти да не бъдат събирани доказателства. Изявление в посочения в чл.371, т.2 от НПК смисъл следва да бъде изразено лично и непосредствено от подсъдимото лице пред съда.

Заявеното от неговия защитник адв. Л. в тази насока не може да замести волята и изразеното съгласие на подс. Б.. Още повече, че дори и защитникът не е заявил, че подзащитният й Б. признава всички факти изложени в обвинителния акт и се съгласява за тези факти да не бъдат събиране доказателства в хода на съдебното производство.Констатираното от въззивния съд нарушение на процесуалните правила е съществено и ограничава правата на подсъдимия, като същото не може да бъде отстранено в хода на въззивното производство.

С оглед на така установеното съществено процесуално нарушение, което безспорно е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия В. Б., ОС – С. намира, че следва да отмени постановената по делото присъда. Така допуснатото грубо нарушение на процесуалните правила не може да бъде отстранено от въззивния съд, поради което и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Б., при което да бъде изправено.

С оглед гореизложеното и на осн.чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3 във вр. с чл.334, т.1 от НПК,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда рег. № 7/11.02.2026 г., постановена по НОХД № 286/2026 г. по описа на РС – Б., трети наказателен състав.

ВРЪЩА делото на РС – Б. за разглеждането му от друг състав на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6