Решение № 106 от 14.03.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Петрич, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена П.а като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230101661 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 8829/16.10.2024 г., подадена от Б. Т. П., ЕГН ********** от село Др., община П., действащ чрез пълномощник адвокат Д. М. със служебен адрес гр. Пл. ул.

"П.О. и К." № *, ет.* ап.* срещу "Б. Е. Д. К." ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. С., р-н "И.", ул."Н." № **, ет. * представлявано всеки двама от Б. Кл. Б., С.Ив.Г., обективираща претенции да се признаят за нищожни клаузите на чл.10 ал.1 и чл.10 ал.2 от Договор за кредит № MAX_300855342/ 11.09.2023 г., сключен с „Б. Е. Д. К." ООД, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Сочи се в исковата молба, че на 11.09.2023 година страните са сключили Договор за кредит № МАХ_300855342, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца кредит в размер на 1 300.00 лева, при ГПР 45.83% и ГЛП 39.03%. Страните уговорили погасяване на кредита чрез 16 погасителни вноски.

По силата на постигнатите договорености ищецът се е задължил да заплати на ответника сумата от 718,08 лева за допълнителни услуги наименувани 1

„Бързо разглеждане на искането за кредит" и сумата от 1 077,12 лева за услугата "Експресно обслужване по Кредита" - чл.10, ал.1 и ал.2 от договора.

Ищецът твърди, че клаузите на чл. 10 от договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Релевира подробни съображения:

Сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице когато се нарушава правен принцип - било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Сочи Решение№4/2009 г. по т.д.№395/2008 г., Решение №1270/2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., определение№877 по т.д.№662/2012 г.

Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сочи, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.

Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на 2 годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК.

Твърди, че допълнителните услуги съгласно процесното облигационно правоотношение между страните представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита". Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.

С оглед на гореизложеното процесните клаузи за допълнителни услуги и тяхното заплащане от страна на кредитополучателя са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Сочи чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Процесната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесните клаузи предвиждащи заплащането на допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Основната цел на така уговорената клаузи е да дoведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Счита, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги се 3 заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП.

Счита, че посочването на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Твърди, че е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, 4 транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорниклаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито са клаузите за заплащане на допълнителни разходи по допълнителни услуги. Твърди, че в същата насока е и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.

Ищецът счита, че клаузите на чл.10, ал. 1 и ал. 2 от договор № 300855342/11.09.2023 г. са нищожни поради това, че предлаганите от кредитора доброволни действия „Бързо разглеждане" и „Експресно обслужване" противоречат на закона, представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля законът.

С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковете. Представя представя писмени доказателства, претендира съдебни разноски.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника, който в законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор. Заявява становище за неоснователност на претенциите. Релевира подробни съображения:

Твърди, че в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ разход по кредита: "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по[1]специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 5 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Твърди, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам изрично е пожелал да се ползва от допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът е предоставил, е било по желаниена потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Б. е.Д. К." ООД, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Двете действия присъстват в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да се ползва от тях отхвърля и твърдението, че клаузите са уговорени индивидуално от кредитора и са неравноправни по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП.

Ответникът счита, че клаузите на чл.10, ал.1 и ал.2 от договор № 300855342/11.09.2023г. не са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

С тези клаузи не се накърняват добрите нрави. Те не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Няма и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.