Решение № 584 от 02.05.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Варна, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110200141 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Строй Мар Инвест“ ЕООД, с ЕИК: 204507412, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност „Св. Никола – 1“ № 927, ет. 4, ап. № 12 срещу Наказателно постановление № 03 – 2300513 от 21.06.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че на 12.05.2023 г. в гр.

Варна, в строителен обект – многофамилна жилищна сграда, находящ се в ПИ *** в гр. Варна, ***, дружеството

„Строй Мар Инвест“ ЕООД, в качеството на работодател, не е обезопасило контура на втора етажна плоча, който не е обезопасен срещу риск от падане от височина по целия си периметър чрез приспособления, които са достатъчно високи и са изградени най – малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение в строителен обект – многофамилна жилищна сграда, находящ се в ПИ *** в гр. Варна, ул. „Св. Теодор Стратилат“ № 7 – нарушение на разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/ 2004 г.).

1

Дружеството „Строй Мар Инвест“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, без в самата въззивна жалба да излага някакви конкретни аргументи в защита на своята позиция.

Въззивното дружество отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 06.03.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 141 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Строй Мар Инвест“ ЕООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирано на 05.03.2024 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмено становище, изготвено от управителя на дружеството г-н. Н. М., се заявява, че се поддържа въззивната жалба, като се отправя молба да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в, ал.

1 от Кодекса на труда, доколкото според дружеството, констатираното нарушение е било отстранено веднага след неговото установяване и не са произтекли някакви вредни последици за работниците и служителите на дружеството от самото нарушение.

В проведеното на 06.03.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 141 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Г.А.а, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, обосновайки се в своята пледоария, че нарушението е безспорно установено. Юрисконсулт А. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваема страна.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 12.05.2023 г. св. Н. И. И. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект – многофамилна жилищна сграда, находящ се в ПИ *** в гр. Варна, ул. „Св.

Теодор Стратилат“ № 7, в който обект престирали труд работници/ служители в полза на дружеството „Строй Мар Инвест“ ЕООД.

В хода на проверката гл. инспектор И. констатирал, че дружеството „Строй Мар Инвест“ ЕООД, в качеството на работодател, не е обезопасило 2 контура на втора етажна плоча, който не е обезопасен срещу риск от падане от височина по целия си периметър чрез приспособления, които са достатъчно високи и са изградени най – малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение в строителения обект, където полагат труд работници/ служители в полза на дружеството.

Преценявайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, дружеството „Строй Мар Инвест“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/ 2004 г.), на 01.06.2023 г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 21.06.2023 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество „Строй Мар Инвест“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/ 2004 г.).

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

В случая дружеството не оспорва достоверността на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и обстоятелствената част на наказателното 3 постановление – неговите възражения, наведени в писменото становище, депозирано на 05.03.2024 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд, са в посока, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, доколкото, според дружеството констатираното нарушение е било отстранено веднага след неговото установяване и не са произтекли някакви вредни последици за работниците и служителите на дружеството от самото нарушение.

Предвид тази позиция на въззивното дружество е безпредметно и ненужно да се обсъждат и анализират подробно събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на св. Н. И. И., както и събраните в хода на административно – наказателното прозиводство писмени доакзателства, които впрочем са напълно еднопосочни и които установяват, че в действителност на датата 12.05.2023 г. дружеството е извършило нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/ 2004 г.), доколкото в качеството на работодател, не е обезопасило контура на втора етажна плоча, който не е обезопасен срещу риск от падане от височина по целия си периметър чрез приспособления, които са достатъчно високи и са изградени най – малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение в строителния обект, където полагат труд работници/ служители в полза на дружеството.

Същевременно наред с възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е представен снимков материал, видно от който нарушението е отстранено, след установяването му.

При това положение, съдът не вижда разумна причина да не бъде приложена разпоредбата на 415в, ал. 1 от Кодекса на труда. Безусловно са налице всички материалноправни предпоставки за индивидуализиране на административното наказание въз основа на тази благоприятна за нарушителя разпоредба – нарушението е отстранено непосредствено след установяването му, няма данни да са произтекли някакви вредни последици за когото и да е било, вкл. за работниците на строителния обект, които са най – уязвими от извършване на нарушението, поради което и законосъобразно, и справедливо е административното наказание да бъде определено въз основа на 4 разпоредбата на 415в, ал. 1 от Кодекса на труда и да бъде в минимален размер, а именно „имуществена санкция“ в размер на 100 лева.

Няма как на съдът да не му направи впечатление, че в самото наказателно постановление липсват каквито и да е било мотиви защо административния орган не приема, че нарушението е отстранено непосредствено след установяването му, като по никакъв начин не са коментирани представените снимки от строителния обект, установяващи, че дружеството е обезопасило контура на втора етажна плоча.

Разбира се, административно – наказващият орган има право на самостоятелна и автономна преценка по отношение на кое основание да индивидуализира административното наказание, но според съда, е правилно и дори задължително, да бъдат обсъдени конкретните възражения и представените от дружеството доказателства, защото в противен случай се създава усещане за една произволност при налагане на административните наказания, което не е общественоприемливо.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 2300513 от 21.06.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като административното наказание бъде индивидуализирано на основание разпоредбата на 415в, ал. 1 от Кодекса на труда и да бъде в минимален размер, а именно „имуществена санкция“ в размер на 100 лева.

При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Строй Мар Инвест“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира, съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на дружеството – жалбоподател към законоустановения ред в страната. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

5

Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се явява основателна. Съобразявайки се с материалния интерес по делото и уважената част на въззивната жалба, съдът намира, че следва дружеството „Строй Мар Инвест“ ЕООД да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна парична сума в размер на 4 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 141 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 2300513 от 21.06.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Строй Мар Инвест“ ЕООД, с ЕИК: 204507412, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност „Св. Никола – 1“ № 927, ет. 4, ап. № 12, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че на 12.05.2023 г. в гр. Варна, в строителен обект – многофамилна жилищна сграда, находящ се в ПИ *** в гр. Варна, ***, дружеството „Строй Мар Инвест“

ЕООД, в качеството на работодател, не е обезопасил контура на втора етажна плоча, който не е обезопасен срещу риск от падане от височина по целия си периметър чрез приспособления, които са достатъчно високи и са изградени най – малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение в строителен обект – многофамилна жилищна сграда, находящ се в ПИ *** в гр. Варна, *** – нарушение на разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/ 2004 г.). като намалява размера на санкцията до размер от 100 лева (сто лева), налагайки я основание разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда.