Определение № 25505 от 29.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25505 гр. С., 29.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110122442 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С., бул.(АДРЕС) , представлявано поотделно от В.Т. – изпълнителен директор и Ф.М.Д. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт А.К.-М., (ЕЛ.АДРЕС) против В. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв.

(АДРЕС).

След като съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.127 от ГПК е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответника, като му е указал правото на отговор на исковата молба и последиците от неподаването на такъв.

По делото, в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва размера на исковата претенция. Ответникът е заявил и възражение за настъпила в негова полза погасителна давност.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415 ал.4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че с ответника се намира в облигационни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги за имота на ответника, свързани с предоставянето на В и К услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно, имот с адрес: гр. С., кв.

1

(АДРЕС). Сочи се, че клиентският номер, отнасящ се за имота е 1005256417, а към него, за задълженията, предмет на заповедното производство, в базата данни на дружеството е създадена договорна (съдебна) сметка 2800041265.

Твърди се, че доставката на вода – питейна и ползването на водоснабдителни и канализационни услуги, между страните е по силата на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор (ФИРМА) АД”, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, общодостъпни на интернет страницата на дружеството (УЕБ САЙТ).

Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за имота, като съобразно Общите условия, е бил длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.

Твърди се, че ищецът претендира процесните задължения от ответника, предвид факта, че за процесния имот има създадена партида с клиентски номер 1005256417 и титуляр В. М.

С., на основание информационен лист с данни на ответника и собствеността му върху имота (нотариален акт № 26, том I рег. № 7046, дело № 25 / 2008 г.), отразен фабричен номер на водомер за студена вода и положен подпис на лицето.

Сочи се, че тъй като при първи отчет не е осигурен достъп, фактурирането на потреблението за имота се извършва на база. Сочи се, че в база данни на дружеството е отразено, че при посещение на ответника в Център за обслужване на клиенти на 08.07.2019 г. същият заявява, че не е доволен от този начин на фактуриране, както и че водомерите в имота му са от 2008 г.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за плащане, поради което ищецът сочи, че в провело се заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК - със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 от ГПК от СРС по ч.гр.дело № 25538/2021 година по описан СРС срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение с разпореждане да заплати на (ФИРМА) АД посочените в заповедта суми.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено в правоотношенията между (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С., бул.(АДРЕС), представлявано поотделно от В.Т. – изпълнителен директор и Ф.М.Д. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт А.К.-М., (ЕЛ. АДРЕС) и В.

М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. (АДРЕС), че съществува вземане на (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С., бул.(АДРЕС), представлявано поотделно от В.Т. – изпълнителен директор и Ф.М.Д. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт А.К.-М., (ЕЛ. АДРЕС) и В. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

С., кв. (АДРЕС) дължи на (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С., бул.(АДРЕС), представлявано поотделно от В.Т. – изпълнителен директор и Ф.М.Д. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт А.К.-М., (ЕЛ. АДРЕС) сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1736/14.6.21021 година, издадена по ч.гр.дело № 25538/2021 година по описа на 2

Софийски районен съд, а именно: сумата от 2476,53 лв., от които - 1869,88 лв. главница за периода 06.03.2012 - 01.01.2021 г., ведно със сумата от 606,65 лв. - мораторна лихва за забава на дължимите суми за периода 06.04.2012 - 01.01.2021 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 7.5.2021 година до окончателното изплащане на задълженията.

Прави се искане за присъждане на разноски за ищеца.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковата претенция се оспорва по основание и размер, като се заявява и възражение за настъпила в полза на ответника погасителна давност, с твърдения, че претенцията е за периодични плащания.

С отговора на исковата молба се твърди, че съгласно общите условия на „Софийска Вода" АД обаче, в чл. 21, ал. 1, т. 2 е регламентирано, че изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора, като за питейно-битовите нужди, това става на всяко тримесечие. Сочи се, че в исковата си молба ищецът не посочва нито какъв е отчетния период, който е прилагал, няма разбивка по месеци на съответните задължения във връзка с предоставените ВиК услуги, нито точно за кои месеци, какъв вид лихва и в какъв размер тече. Твърди се, че претенцията не е конкретизирана и в следствие на това е и неясна.

С отговора на исковата молба, ответникът твърди, че не е получавал каквито и да било бележки, уведомления, фактури, съобщения относно претендираните към него суми в исковата молба. Твърди се, че жилището, на практика е било необитаемо през процесния период, следователно не е налице предоставяна услуга за каквато се претендира плащане от страна на ищеца.

Твърди се от ответника, че отказът на потребителя да осигури достъп за извършване на отчитането на потребената вода се удостоверява с изричен протокол, какъвто в случая не е налице.

Оспорват се с отговора на исковата молба – представените от ищеца „6 броя карнети“ – твърди се, че не е ясно от кого и в качеството му на какъв са съставени, не са подписани, липсва и печат.

Ответникът заявява и възражение за изтекла погасителна давност на претендираните към ответника в исковата молба вземания за периода от 06.03.2012 г. до 31.08.2018 г. включително.

При горното се иска от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК следните искови претенции:

3

- по иска за главница - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл. 327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318, ал.1 от същия.

- по иска за лихва - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия , на които се позовава ищецът - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

- възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност квалификация чл.11, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите. е с правна

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца

1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител, както и с оглед възраженията на ответника за ищеца е доказателствената тежест да установи, в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца услуга – доставка и продажбата им – по количество и качество, както и по цена на претенцията, като докаже и претендирания размер на сумата като главница и лихва за твърдяното ползване на ВиК услуги. В този смисъл ищецът следва да докаже: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода по силата на което продавачът се е задължил да 4 прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена, продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.

За ответника

Ответникът следва да установи точно изпълнение.

Във връзка със заявеното възражение–за погасителна давност – доказателствената тежест е за ищеца, който следва да докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане и назначаване на комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза, съдът приема искането за относимо и допустимо, но следва да отложи произнасянето по същото, като даде възможност на ответника също да постави въпроси, на които експертизата да отговори.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства като приобщава ч.гр.дело № 25538/2021 година по описа на Софийски районен съд.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.