Решение № 4 от 12.01.2026, Районен съд - Попово

Р.ЕНИЕ

№4 гр. П., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Ивелина Искр. Н. като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20253520100110 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- „С. к.” ООД, гр. С., твърди, че подал заявление до PC - П. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр. дело №***г. по описа на съда. По същото било издадена заповед за изпълнение, за следните суми:- 950.00 лв. - главница по Договор за паричен заем № *** от ***г.; -121.57 лв. възнаградителна лихва за периода ***г. до 28.09.2023г.;- 200.51 лв. - законна лихва за забава за периода 01.05.2023г. до 01.06.2024г. В установения срок длъжникът подал възражение, поради което се предявява и настоящия иск

На ***г., между страните бил сключен Договор за паричен заем № ***. Договорът се сключил въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем, чрез кредитен посредник „К. П.“ ООД. Договорът за заем се сключил съобразно законовите разпоредби на ЗПК. Заемателят съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. По този начин ответникът обективирал волята си, че желаел да сключи договор за паричен заем със „С. К.“ ООД.

Параметрите и условията на сключения договор били описани и в предоставения на ответника договор и стандартен европейски формуляр, с които същия се съгласил.

Индивидуализацията на начина на плащане, като размер и брой вноски, както и падеж били отразени в погасителен план към договора за заем

Твърди се, че длъжникът не извършил плащане по посочения паричен заем към дружеството.

Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 633.00 лв. - главница по Договор за паричен заем № *** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението, за което 1 вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение. Претендират се и разноски както по заповедното производство, така и за направените разноски по настоящото дело.

В с.з. не се явява представител. От пълномощник на ищцовото дружество е постъпила молба, с която заявява, че поддържа предявените искове.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника Т. А. Н. от гр.Р., действаща чрез адв.Д.М. от РАК, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Счита, че не дължи претендираната от ищеца сума. Твърди, не е сключвал и подписвал договорът за кредит, както и споразумението за предоставяне на допълнителни услуги. Разпоредбите на чл.10, ал. 1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая счита, съдържанието на описаните в общите условия „услуги“ касаели усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променяло тяхното естество, и не пораждало право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението.

На следващо място твърди, че потребителят заплащал възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение било обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе той имал по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението „услуги“ не кореспондирало никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставяла изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля била неравноправна и нищожна по см. на чл. 143, т.3 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

Твърди още, че от доказателствата по делото предоставени от ищеца било видно, че липсвали подписи на ответника, както на искането за отпускане на кредит, така и в останалите — декларации, договори и анекси. Не ставало ясно защо и откъде идва точно размера на претендираната сума от 663.00 лева.

По изложените съображения, моли съда да отхвърлите предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител. От пълномощникът на същия е постъпила молба, с която заявява, че поддържа депозирания от него отговор на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС, по подадено от дружеството- ищец заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №***г. за заплащане на следните суми: сумата 950.00 лв. - главница по Договор за паричен заем № *** от ***г., сумата 121.57 лв. възнаградителна лихва за периода ***г. до 28.09.2023г., сумата 200.51 лв. - законна лихва за 2 забава за периода 01.05.2023г. до 01.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението (01.07.2024г.) до окончателното изплащане на задължението.

В тази връзка след връчване на заповедта и подадено възражения от страна на длъжника, на осн.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.

От събраните доказателства безспорно се установява, че на ***г. между ответника по делото и „С. к.“ ООД е сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който на Т. А.

Н. бил предоставен кредит в размер на 950.00 лв., при годишен лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите 49,62 %, като следвало заема да бъде погасен на * вноски, със седмична погасителна вноска:3 по 14.80лв. и 13 по 81.29 лв. Видно от договора общата дължима сума по него е в размер на 1101.17лв., с дата на първо плащане-02.03.2023г. и дата на последно плащане-28.09.2023г.

Съгласно чл.4 от договора, с полагането на подписа си, Т. А. Н. удостоверявала, че надлежно е получила в брой заемната сума в размер на 950.00лв., съгласно параметрите, посочени в чл. 3 от договора, и се задължавала да я заплати на кредитора, в сроковете и условията, описани в приложения към договора погасителен план. Посочено е, че договора служи като разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя.

Съгласно чл.3, ал.1, т.9 от договора, заемополучателят следвало да осигури поне две от следните предвидени обезпечения: поръчител или банкова гаранция-по избор.

Параметрите на обезпеченията са посочени в чл.5 от договора.

Уговорено било, че при неизпълнение на това, съгласно чл. 11 от договора той дължал неустойка в размер на 770.83лв., която следвало да заплати разсрочено към погасителната вноска, съгласно Приложение №1 към договора. Видно от това приложение, което представлява погасителен план, към уговорената в договора седмична вноска се прибавяла и месечна вноска за неустойка, или общо дължимата седмична вноска по договора възлизала на 117.00лв.

В чл.6, ал.1 от договора било уговорено, че в случай на забава на която и да е вноска, заемателят дължал за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.

Към договора са представени искане за сключване на договор, стандартен европейски формуляр за предоставена информация за потребителски кредит, погасителен план и договор за посредничество за предоставяне на потребителски кредит.Всички приложени документи съдържат подпис на кредитополучател-Т. А. Н..

По делото е извършена и СЧЕ, от която се установява, че заемната сума по процесния договор за паричен заем № ***/***г. била получена от Т. А. Н. на ***г., в офис в гр.Р., в размер на 950.00лв.

Договорът за заем бил осчетоводен по отделни партиди на задълженията, произтичащи от отпуснатия кредит. Счетоводните записвания били съобразени с параметрите на договора за кредит. Главницата от 950.00лв. следвало да се погаси с 13 вноски, от 13.04.2023г. до 28.09.2023г., като имало гратисен период от три месеца. Лихвата била в размер на 151.17лв., разпределена на * вноски, с период 02.03.2023г.-28.09.2023г.

Размерът на неустойката, която се дължала при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл. 5 от договора, включвала * броя вноски, за общо 770.83лв., за периода от 02.03.2023г. до 28.09.2023г. Общо дължимата вноска с неустойката била в размер на 1 872.00лв. В параметрите на договора за кредит не били заложени такси за усвояване, съотв. не били осчетоводявани такива.

3

Вещото лице е установило, че кредитът бил погасяван нередовно, и не в уговорените съгласно договора и погасителния план вноски и срокове, до 25.04.2023г. След тази дата не били представени документи за извършвани погасителни вноски. Записани били всичко 4 операции, от които 3 погасителни вноски по кредита, като първата била на ***г., с вносна бележка № 100582917 за 117.00лв., втората с вносна бележка № *** от ***г. за 120.00лв., а последната била на 25.04.2023г., с документ № *** за 50.00лв. Общата стойност на вноските за погасяване на главницата била 287.00 лева, с които били погасени 4 броя цели вноски по главница и част от петата вноска.

На ***г., от ответника били внесени 130.00лв., за което бил съставен документ №***.

От тази сума, с 29.60лв. били погасени лихви за два месеца, с падеж 02.03.2023г. и *.03.2023г., и една неустойка с падеж 02.03.2023г.

Вещото лице дава и заключение за това какъв е размера на непогасените задължения на длъжника по Договора за паричен заем, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.07.2024г., а именно общо 886.02лв., от които неплатена главница за 663.00лв., възнаградителна лихва по погасителен план в размер на 121.57лв., и лихва за забава върху дължимата главница в размер на 101.45лв.

Размерът на непогасените задължения към датата на подаване на искова молба 27.12.2024г. е общо 930.95лв., от които неплатена главница за 663.00лв., възнаградителна лихва в размер на 121.57лв., и лихва за забава в размер на 146.38лв. Към датата на получаване на препис от исковата молба от ответника - 13.05.2025г., размера на непогасените задължения възлизали общо на 963.67лв., от които неплатена главница 663.00лв., възнаградителна лихва - 121.57лв., и лихва за забава - 179.10лв.

Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, тъй като не бе оспорено от нито една от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните съображения:

За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за заем; че същия е изправна страна по договора за заем, като е изпълнил всички свои задължения по договора, в т.ч. е предал и сумата предмет на заема; че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника; настъпилата изискуемост на кредита.