Решение № 468 от 12.06.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Добрич, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230103340 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, ***, представлявано съвместно от изп. директори М.П.И. и К.С.В., чрез юрисконсулт Н. К. срещу Н. П. В., ЕГН **********, **.

Исковете са с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.410, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 2675.00 лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и пет лева/ регресно вземане по застраховка „Защитено имущество“ № 0802ЦО28722, валидна за периода 21.02.2017г. – 20.02.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от 2675.00 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 24.08.2022г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане на задължението, както и 746,78 лв. /седемстотин четиридесет и шест лева седемдесет и осем стотинки/ - мораторна лихва за периода от 24.08.2019г. до 24.08.2022г., 68,44 лв. /шестдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ - платена държавна такса и 50.00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, за което вземане е издадена Заповед за парично задължение №1089/25.08.2022г. по ч. гр. д. №2490/2022г. по описа на ДРС.

В исковата молба се излага, че на 16.09.2017г. в *** е възникнал пожар, който е засегнал намиращия се в сградата магазин на РПК „Запад“гр.Добрич, като пожарът е нанесъл значителни щети на стоките в магазина в складовото му помещение и на стопанския инвентар. Причина за инцидента е извършване от ответника на ремонтна дейност по тавана на гараж, собственост на Н. В., находящ се под описания магазин, чрез разтопяване на 1 смола с газова горелка, без да са спазени правилата за безопасност за такава дейност.

Във връзка с горното, ищецът на 27.10.2017г. е изплатил застрахователно обезщетение на застрахования - РПК „Запад“- гр.Добрич в размер на 2675,05 лв. за причинените му имуществени вреди /съгласно доклада по щетата/, вследствие на пожара по ликвидационна преписка - щета №18017080200016. Преписката е образувана на основание, сключена между кооперацията и ЗАД „АРМЕЕЦ” АД застраховка „Защитено имущество“ №0802ЦО28722, валидна за периода 21.02.2017г. – 20.02.2018г. и с предмет: стопански инвентар и материални запаси.

На осн. чл.410, ал.1 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, застрахователят е встъпил в правата на увредения против причинителя на вредата. С писмо от 26.01.2018г. кредиторът поканил длъжника Н. П. да му заплати сумата от 2675 лв., /като писмото е било получено от него на 31.01.2018г./, но плащане не е последвало.

Поради гореизложеното, ЗАД „АРМЕЕЦ” АД е подало заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу Н. В., по повод на което е образувано ч. гр. д.

№2490/2022г. по описа на ДРС и е издадена Заповед за парично задължение №1089/25.08.2022г., с която е уважено искането на заявителя, за следните суми: 2 675лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и пет лева/ - регресно вземане по застраховка „Защитено имущество“ №0802ЦО28722, валидна за периода 21.02.2017г. – 20.02.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от 2675.00 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 24.08.2022г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане на задължението, както и 746,78 лв. /седемстотин четиридесет и шест лева седемдесет и осем стотинки/ - мораторна лихва за периода от 24.08.2019г. до 24.08.2022г., 68,44 лв. шестдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ - платена държавна такса и 50.00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника на 05.09.2022г. и в законоустановения 1-мес. срок по чл.414, ал.2 от ГПК, В. е депозирал възражение срещу заповедта.

С Разпореждане от 06.10.2022г., заповедният съд е указал на заявителя на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, да предяви установителни искове срещу длъжника в срока по чл.415, аб.4 от ГПК. Разпореждането е било получено от ищеца на 21.10.2022г., като в дадения му едномесечен срок, той е подал настоящата искова молба.

Ищецът претендира сторените по делото съдебни разноски.

ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е връчено лично на Н. В. на 24.11.2022г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който моли 2 съдът да прекрати делото срещу него и да не се присъждат разноски на ищеца, защото след получаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №2490/2022г., В. изпратил писмо до заявителя, в което изразил готовност да заплати претендираните парични вземания, но поискал да му представят документи, които са послужили като основание за заплащане на застрахователното обезщетение /опис, протокол за оглед, платежно нареждане и др./. Ответникът изразил желание за подписване на споразумение с ищеца, след което да заплати претендираните от него суми, но вместо горното, ищецът подал искова молба.

Н. В. твърди, че след като е получил от съда съобщението по чл.131 от ГПК, е заплатил на 19.12.2022г. по сметка на ищеца сумата от 3540.27 лв., за което представя платежен документ.

В съдебното заседание, ищцовото дружество ЗАД „Армеец“ АД не изпраща представител. В депозирана по делото молба с вх. №8256 от 10.05.2023 г. заявява, че признава направеното на 19.12.2022г. плащане от ответника на сумите по издадената Заповед по ч. гр. д. №2490/2022г. по описа на ДРС, като излага, че не поддържа искането си за разпит на един свидетел, сочи, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което дължи и разноски в полза на ищеца в установителното производство. Моли, за постановяване на решение при признание на иска и за присъждане на сторените разноски в производството по чл.422 от ГПК.

Ответникът Н. В., редовно призован, явява се лично, не се представлява, поддържа представения отговор, сочи, че е платил претендираната сума от 3540.27 лв. на 19.12.2022г. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

С оглед, становищата на страните и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК с протоколно определение съдът е прекратил съдебното дирене, обявявайки, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парично вземане на ищеца срещу ответника, удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявения иск е обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на всички елементи, включени 3 във фактическия състав на вземането по чл. 410, ал. 1 КЗ, а именно: настъпването на застрахователно събитие /пожар/, за което ищецът носи риска по силата на сключена между него и увреденото лице застраховка „Защитено имущество“, причинено, вследствие на поведението/деянието на ответника, настъпилите вреди и размерът им, както и, че същото е виновно и противоправно; в изпълнение на задължението си, ищецът следва да докаже, че е заплатил застрахователното обезщетение на пострадалото лице – РПК „Запад“-гр.Добрич, наемател на засегнатото от пожара складово помещение към магазин, находящ се на адрес:

*** и стопански инвентар в него. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, горепосочените предпоставки, следва да бъдат установени от ищеца, като вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД и на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.

Както вече беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът Н. В. признава установителния иск и съществуването на вземането, предмет на претенцията. Твърди, че е извършил на 19.12.2022г. /т.е. един месец след подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК/ пълно плащане на сумите по издадената Заповед №1089/25.08.2022г. по ч. гр. д. №2490/2022г. по описа на ДРС в общ размер на 3540.27 лв., вкл. и съдебните разноски за д. такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.

С оглед изразеното от процесуалния представител на ищеца писмено становище, с което признава плащането от ответника, с определение на съда, съдебното дирене е прекратено и в тази връзка по делото не са събирани други доказателства, освен вече приобщените.

По своята правна същност направеното признание на исковата претенция представлява процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, който счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, в случая, че процесното вземане, представляващо заплатено застрахователно обезщетение и мораторна лихва, съществува в полза на ищеца. Това води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни, респ. до отсъствието на правен спор между тях от момента на извършване на признанието.

Същевременно релевираното в процеса признание не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго въведено от закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от ответника. Признанието не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки исковата претенция на това основание.

По реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с извършеното на 19.12.2022г. плащане /в размер на 3540.27 лв./ са платени претендираните от ищеца суми по главния иск /2675.00лв./, по акцесорния иск за мораторна 4 лихва в размер на 746.78 лв. и съдебните разноски по заповедното производство по ч. гр. д. №2940/2022г. – ДРС в размер на 68.44 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Т.е., към момента на приключване на съдебното дирене, претенциите на ищеца са неоснователни, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираните с исковете суми. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид, като установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главница и лихви, то предпоставя отхвърляне изцяло на исковете по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ГПК. Действително, ответникът по делото успя да установи успешно и безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на иска, но при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК, плащане на дължимата от него сума. Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което, следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.

С оглед, извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователен предявените искове за установяване дължимост на главница в размер на 2675.00 лв. и 746.78 лв. – мораторна лихва, поради погасяването им, респективно, същите следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора, право на разноски има ищцовото дружество, за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело №2490/2022 г. по описа на Районен съд –Добрич /но последните вече са платениа от длъжника на 19.12.2022г./ по арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, тъй като с поведението си – неплащането в срок на възникнало и изискуемо парично задължение ответникът е дал повод за предявяване на исковата претенция. В тази връзка, съдът намира за неоснователен доводът на ответната страна, насочен към установяване на твърденията му, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като не е бил поканен от ищцовото дружество за извънсъдебно уреждане на спора. В допълнение, следва да се посочи, че в хода на заповедното производство с депозираното писмено възражение по чл. 414 ГПК, ответникът изрично е оспорил дължимостта на процесното вземане в неговата цялост, във връзка с което на ищцовото дружество са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и е предявен процесният иск.