Решение № 582 от 26.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Плевен, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430106681 по описа за 2022 година

Предявени са от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу И. Д. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума от 1059,36 лева, от които: сума в размер на 988,10 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., както и 71,26 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.04.2021 г. до 02.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 5339/2022 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника връчена му, по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява 1 настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имотапартамент с абонатен № 22817, находящ се в гр. *** е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 5339/2022 г. извлечение от сметка за абонатен номер 22817 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага се, че процесната сума 2 включва: сума за отопление без ИРУ в размер на 849,15 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 114,29 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 24,66 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтиран един нодомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва размера на предявения иск. Сочи какво е предназначението на сградната инсталация.

Счита, че тъй като отчитането е сезонно едва след изравнителната сметка е налице реална продажба. Твърди, че начисляването на лихви върху прогнозни сметки е нищожно.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Представя писмена защита припокриваща като аргументи тези посочени в отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 5339/2022 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 988,10 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., както и 71,26 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.04.2021 г. до 02.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението– 11.10.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на: сумата от 25,00лв.- държавна такса и сумата от 50лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ бр.8/24.01.2017г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2936/12.10.2022 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в 3 изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.

Установява се от представения по делото нот. акт №*** г. на нотариус при ПлРС, че ответникът е собственик на процесния топлоснабен имот.

Приобщено по делото е и подадено заявление от ответника до ищеца, с искане да му бъде открита партида за отопление и топла вода в процесния топлоснабден имот, считано от 08.01.2010 г.

От приложения по делото Протокол от ОС на ЕС, находяща се в гр. *** се установява, че на 20.06.2015 г. ЕС е упълномощила М. Б. да сключи договор със фирма за извършване на услугата дялово разпределение, както и на договор за доставка и монтаж н уреди за дялово разпределение.

Видно е от приобщения по делото Договор №113/30.06.2015 г., и споразумения към нещо сключени между ЕС, находящ се в гр. *** и „Техем сървисис“ ЕООД, че на последния е възложено да извърши доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, както и да извършва услугата дялово разпределение.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия по количество и качество.

4

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника срещу която в срок е възразил, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***.

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Ответникът има качеството на потребител на ТЕ, доколкото същият е собственик на процесния топлоснабден имот.Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Съдът приема и, че в действаща към момента нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с 5 продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение както вече беше посочено възниква по силата на ЗЕ и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Въз основа на изложеното настоящият състав на съда приема, че притежаваното от ответника право на собственост върху жилище, находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия, поради което и направеното от страна на ответната страна възражение за липса на договорно правоотношение е неоснователно. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.